Ще кажете, че след смъртта човек не се нуждае от тяло. Не е така. Смъртта е раждане в духовния свят. Следователно там човек се нуждае от духовно тяло. Както майката помята детето така и в духовния свят човешката душа може да се пометне. Смърт, при която душата се помята, е опасна. Смърт, при която душата се ражда отново, носи благословение. 36-88
И вие ще влезете в друга къща, която апостол Павел нарича „Дом неръкотворен.” Това показва, че като напусне тленното тяло, човек влиза в друго тяло, което не гние и не се разваля. 145-294
Има едно тяло, което всякога върви с човека и на този и на онзи свят. Това тяло никога не умира. То съблича само старата си дреха и свободно от нея продължава своя път. 145-437
И в Божествения свят не приемат човек без тяло. В никой свят не приемат човек тяло. В никой свят не приемат човек без ум, без сърце и без тяло. Той остава някъде в Космоса, но при страшно мъчително състояние. За да не изпада в това мъчително положение, човек трябва да пази физическото си тяло, да не нарушава неговата чистота и цялост. Какво ще стане с млечната ядка на ореха, ако преждевременно пострадат горните две покривки? - Орехът е осъден на смърт Като се запази горната покривка, орехът се развива правилно. Всяка покривка пада на времето си и като се посади от него излиза нов живот. 145-437
Човек заминава от тоя свят в другия с ново тяло - духовно, по-съвършено, по-гъвкаво, по-подвижно няма никакви излишъци, никакво чуждо в себе си. 36-88
Като е дошъл на Земята човек трябва да живее естествено, да изработи своето духовно тяло. 36-88
Човек променя много тела много органи, но той като душа, която се развива, като съзнание в природата, не се губи. 120-43
