Какво нещо е животът сам по себе си? Според мене животът е това, което причинява най-голямото страдание и животът е това, което причинява най-голямата радост. Щом няма радост и страдание, то не е живот. Всичко друго може да е, но не е живот. Това, което причинява радости страдание – то е живот. Индусите вземат туй божество Шива – жива – туй, което причинява страдание. Те имат две божества – Шива и Вишну. Вишну е щастието. Шива е един господар, който постоянно те товари като кон. Като те намери, ще те натовари и камшик отподир ще има. И каквото ти даде, искаш – не искаш, ще го носиш. Вишну – този, който постоянно разтоварва, дошъл в двора и постоянно разтоварва. Приятно ти е да те разтоварват, почиваш си. Значи, две божества има – едното те товари, другото те разтоварва. Натоварването е страдание, разтоварването е щастие. (208, с. 188)
Божеството Шива е, което разрушава. (117, с. 132)
Писанието казва: „Моите пътища не са като вашите пътища.“ Значи има разлика между пътя на Бога и нашия път. Някой път нашите пътища се съгласуват с Божествения път, пък някой път са в разрез – те се отдалечават. Пътят, това е онзи велик закон, който ръководи хората да реализират онова, което желаят. Човек не е постигнал онова, което той иска, ако и днес да е на такава степен на култура. Когато казваме, че човек трябва да има път, смисъла на съвременния живот хората го турят във физическия живот. Но животът има две страни – има един живот на страдания и има един живот на радости. Индусите за стария живот на страданията са турили едно божество – Сива. Значи туй божество създава само страдания на хората и друго божество има, което създава техните радости. Това е тяхно разбиране. Но този въпрос има две страни. От какво произтичат, най-първо, страданията? Страданията произтичат само от това, което си изгубил… Или пък страданието е да придобием онова, което сме изгубили. Някой казва: „Той има идеал, стреми се към нещо.“ Човек не може да има нещо, което не е изгубил. Човек, щом се отдели от Бога, страда. Сега казваме, че ние живеем в Бога. Отделянето от Бога всякога произвежда страдание. Сега ние всинца сме отделени от Бога, макар и да говорим за Бога – всеки е отделен. Колко хора ще се намерят да жертват живота си за Бога? (165, с. 264)
