Самосъзнанието е единичен процес, в който се разглежда какво мисли всеки човек. 0-83.89.
Самосъзнанието решава въпросите на прехраната. 12-26.
То включва специално човешкия живот. То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него, именно, е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек обаче, в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършен сам. 12-99.
Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека на крайния егоизъм, на крайното самолюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам. Иска ли някои човек да направи добро, то му казва: не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа! Казвам: когато някои човек иска да внесе една нова идея в света,·непременно, ще се яви някаква реакция против него. Защо? - Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случай. Човекът на самосъзнанието казва: Защо не съм аз, а да е този? 12-99.
Ако ти станеш самосъзнателен, че постоянно да се самоосъждаш, трябва да знаеш законите - да минеш в свръхсъзнанието. 6-264.
