Всички сили, които минават през мозъка, имат своето велико предназначение. Според това, какви сили минават през мозъка, центровете биват положителни, които възприемат положителните, бели лъчи на истината, и отрицателни, които възприемат черните лъчи на истината. В първия случай, човек има възходящо, повдигнато състояние - стремеж към Бога, а във втория случай - низходящо състояние, т. е. отдалечаване от Бога. И в това положение човек може да има стремеж към Бога, но несъзнателен, неразумен. Той се проявява като фанатик, човек на форми и обреди. За да не изпадне във фанатизъм и в отрицателни състояния, човек трябва да разпредели мозъчните си енергии правилно, да не допуща да се натрупва в някой център повече енергия, за сметка на другите центрове. 38-123.
Ако у някои от вас е чрезмерно развит мозъчния център на благоговение и любов към Бога, а разсъдъкът му не е развит, за да може да прокара тази енергия в умствения свят, тогава туй чувство ще се изроди във фанатизъм. Всеки един фанатик е човек без разсъдък в своите убеждения. 41.28-10.
