Всеки човек трябва да знае, че има Дух в себе си, автор на всичко онова, което той счита невъзможно. 47-171.
Казано е в Битието, че Бог е вдъхнал, дихание в човека, и той е станал жива душа. Значи диханието в човека представя Божия Дух. 59-253.
Думата „дух” взета в широк и дълбок смисъл, подразбира най-мощната, най-красивата форма, която съществува в света. 18.5-20.
Всяка форма, която внася мощ и мисъл в човека, това е духът. 18.5-20.
Тялото е резултата на човешкия дух. Човешкият дух е строител. От устройството на тялото се съди за духа на човека. Добре устроено тяло говори за правилните усилия на човешкия дух. Следователно, от степента на развитието, до което са достигнали човешкия ум и човешкото сърце, се съди за работата и усилията на неговия дух. 48-146.
Духът на човека представлява кормилото на неговата машина. Щом сте влезли в тази машина, ще държите кормилото здраво, ще пазите равновесие, за да свършите започнатата работа. От умението на човека; да държи кормилото в равновесие, зависи управлението на неговата машина и правилното решаване на задачите. 38-229.
Христос казва: „Духът е онова, което дава живот.” Този дух някой път действа вътрешно, чрез нашата интуиция, а някой път външно. Той ни предупреждава чрез сънища, а някой път чрез наши приятели. Изобщо той действа отвън или отвътре, но когато ние се повдигнем и започнем да Го разбираме, тогава иде тъй нареченото първо посвещение. Духът говори вече на един отривист, разбран език, в които думите имат само едно значение. Той ще бъде като ваш приятел, който като ви намери, че сте се изгубили в гората; ще каже: „Елате с мене, аз ще ви покажа пътя”. След това ще ви заведе дома си, ще ви укаже всякаква помощ и тогава от душата ви ще изчезнат всякакви мъчнотии, всякакви съмнения и терзания и вие ще излезете от там радостен и весел; Писанието казва: „Духът ще ви научи на всичко”. Това е един колективен Дух. Всички трябва да познавате този Дух и да Го имате в душата си. 10.29-29.
Духът е изявление на живия Господ. 10.29-29.
И ние търсим живот, търсим щастие, търсим блаженство, търсим култура, знание и богатство, но трябва да, знаем, че всички тия неща можем да добием само от Духа. Само Духът е носител на всички тия блага. Той е носител на всички дарби, на всички таланти, на всички блага, на всякаква интелигентност и гениалност. И когато Духът дойде, тогава се раждат всички велики музиканти; всички велики писатели, поети; както и всички добри майки и бащи. 10.29-29.
Когато Духът идва, вратата на твоето сърце се отваря. Когато Духът влиза, вратата на твоето сърце се затваря. 136-325.
Духът е равнодействаща сила по отношение на ума, на сърцето, на волята и на душата. 73-91.
Като казвам, че човешкият Дух е създал всичко, аз го разглеждам в неговата първоначална сили и чистота. Човек трябва да се стреми към това състояние на Духа си, да възстанови неговата сила и чистата, като постепенно се освобождава от заблужденията на своето минало. 47-168.
В естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, алчността на акулата, свирепостта на тигъра, жестокостта на горилата. Колко хиляди години е трябвало на човешкия Дух да се освободи от тия животински недъзи. 1-11.
Духът е автор на всички неща на земята, заради което хората трябва да го слушат. Щом слушат Духа си, те ще слушат и Бога, понеже Духът е изпълнител на волята Божия. Имайте високо мнение за Духа си, както велик автор, като авторитет, като тълкувател и изпълнител на волята Божия. 47-171.
Често хората изгубват знанието си, изгубват присъствието на духа си. Това се дължи на мъчнотиите, на които те се натъкват. 48-18.
Ум, населен със светли мисли, сърце, обитаемо от светли чувства и воля, изразителка на благородни постъпки, са вечните подтици на Духа на Доброто. 136-324.
Духът на човека винаги изразява волята Божия. Той върши това, което от Бога е научил. Той е разумното начало в живота на човека. 47-168.
Духът на хората е ценен в това отношение, че той ги свързва с Бога. 47-168.
Чрез Духа, човек познава Бога. 69-234.
Човешкият Дух е главният фактор в живота. 73-87.
Човек може да постигне всичко, не чрез сила, нито чрез крепост, но чрез своя мощен Дух. 82-265.
Волята е свързана с Духа на човека. Силната воля, подразбира силен Дух. Има ли силен Дух, човек е в състояние да се справи с всички болезнени състояния в себе си, да изправи своите погрешки. 95-46.
Силен може да бъде човек само тогава, когато е свързан с онези вечни принципи на живота, когато е свързан с Бога. Тогава неговият Дух владее законите на живота материя, защото ние сега сме в мъртва материя, а трябва да я одухотворим. Трептенията на тази мъртва материя са много слаби. Като влезе в нея, нашият Дух веднага се ограничава, губи, и ние изгубваме половината от своите знания. 41.30-4.
Тялото е резултата на човешкия Дух. Следователно, от степента на развитието, до която са достигнали човешкия ум и човешкото сърце, се съди за работата и усилията на неговия Дух. Ще дойде ден, когато Духът ще създаде безсмъртно тяло на човека. 48-146.
Материята е облекло, дреха на Духа. Следователно материалният живот е необходим за Духа. Той представя условия, среда за работа и проява на Духа. 52-177.
Казвате: Духът ще ни открие истината. - Има неща, които Духът е написал на човешкото лице и втори път той не ги открива. Той говори само за: неоткритите неща, а откритите трябва да се изучават. 49-82.
Духът обединява двете начала в човека - низшето и висшето, за да се роди от тях новият човек. 69-234.
Щом човешкият Дух, през времето на своя живот, е създал и доброто, и злото, той може да ги използва, да бъде господар на едното, и на другото. 47-168.
Той учи човека на всичко. 47-157.
Човешкият Дух е човешкото слънце, което като грее върху мозъка, поражда мислите. 4-25.
Какво крие Духът в себе си? - Живот, разумност, доброта и здраве. 82-266.
Този Дух не присъства постоянно в човека, вследствие на което той се стреми към Него, да го посети и да го учи. Защо Духът на Истината учи човека. Той не се влива в човека по механичен начин. Отношенията на човека към Духа са такива, каквито са между ученика и учителя. Дето Духът работи, там е силата, здравето, знанието. 59-254.
Дето има справедливост, там има съприкосновение на човешкия Дух с Божествения. 73-164.
Когато човешкият Дух върви паралелно с Божия Дух, той е господар на всичко в своя живот. 73-88.
„Не изгасвай Духа” Духът е Божественото в човека, което гори. Не изгасвайте тоя пламък. Докато той гори, ще имате такава аура, която ще ви предпазва от всички лоши условия. Който носи Духа в себе си, той има пламък. 27-280.
Сушата, влагата, светлината и топлината оказват влияние върху настроението и Духа на човека. 90-231.
Когато човек се откаже от суетата на живота, от преходните желания на своята плът и се подаде на стремежите на духа си, само тогава той може да стане велик. 48-19.
