Съществува два вида хора: красиви и грозни. Човек сам става красив и сам става грозен. Когато изпълниш най-малката заповед или най-малкия подтик, който се изявява в твоя ум, сърце или душа, ти чертаеш красивите линии на лицето си. Човек става красив, здрав, когато изпълнява Божията воля. Когато не я изпълнява, той погрознява. Следователно грозотата е признак не неизпълнение на Божията воля. Необходимо е човек да бъде красив. (ЗАВЕТЬТ НА ЛЮБОВТА -І том - 167).
Красивият човек има предимство над грозния. (НОВИЯТ СВЕТИЛНИК – 82).
Грозотата е сянка на красотата. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА – І том - 140).
Красотата е Божествено благо. Тя носи здраве. Щом се разболееш, не си красив. Щом се разгневиш, не си красив. Сърдиш ли се, дразниш ли се от най-малките причини, не си красив. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА – І том - 173).
Щом си красив, умен и добър, Господ е с тебе. Щом изгубиш красотата, мъдростта и силата си, Господ те напуща. (НОВИЯТ СВЕТИЛНИК - 96).
От човека зависи да бъде винаги красив, като младата мома и младия момък. Докато Бог е в човека, той е млада мома и млад момък. (НОВИЯТ СВЕТИЛНИК - 96).
Когато е доволен от човека, Бог го прави красив. Не е ли доволен от него, Той го лишава от красотата. (ДВИГАТЕЛИ В ЖИВОТА - 40).
Грозотата е признак на неизпълнение на Божията воля. (ЗАВЕТЬТ НАЛЮБОВТА - I том -167).
Красивите хора са разумни. Грозният човек не може да бъде разумен. Ако грозният човек е разумен, тази, разумност се дължи на някогашната негова красота. Сегашната му грозота пък ще донесе неговото бъдещо невежество. (БЪДЕЩОТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВТО - 85).
Когато човек губи знанието си и става невежа, той започва да погрознява. (БЪДЕЩОТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - 85).
Когато две моми се конкурират в красотата си, те непременно ще я изгубят. Красотата се губи по единствената причина, когато в човека влезе някакъв чужд елемент. Момата, която печели конкурса, се възгордява, а тази, която губи, се озлобява. В първия случай гордостта, а във втория случай озлобяването са чужди елементи, които развалят красотата ... Колко видни красавици са загубили красотата си благодарение на завистта! (БЪДЕЩОТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - 84).
Ще ви приведа един пример от живота, да видите как млад, красив човек постепенно изгубва красотата си. Преди години, във Варненската гимназия имаше един млад, красив момък, почти най-красивият ученик в цялата гимназия. Като вървеше из улиците, той обръщаше внимание на хората и всички се спираха да го гледат. Какво беше учудването ми, когато десетки години по-късно видях този човек в София: лицето му огрубяло, очите - подпухнали, тялото - надебеляло; нищо не беше останало от неговата красота. Като ме видя, той се спря и започна да ми говори: „Ето докъде ме докара животът! Съвсем закъсах. Нищо не остана от моята красота! Де са онези щастливи години? Изпуснах нещо в живота си и не мога вече да го намеря.” Той страдаше от порок в сърцето и преживяваше последните си дни. Докато не беше изгубил красотата си, той се радваше на отлично здраве: беше здрав, силен, снажен, а при това способен, даровит момък. Казвам: когато човек изгуби красотата си, той изпада в особено положение. (БЪДЕЩОТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - 86).
