Лъжата може да съществува най-много сто години. След това тя се хваща и от нея нищо не остава. 24-41.
Който лъже, носи своите грехове, за които няма изкупление. Те са греховете на дявола. 102-15.
Забелязано е, че всяка отрицателна проява в духовния свят, влачи последствията си и на физическия свят. За пример: излъже ли човек, непременно ще го сполети нещо: или ще падне, или ще заболее, или отвън някой ще му причини някаква неприятност. 144-403.
Една ученичка разправяше една своя опитност. Колкото пъти излъгвала майка си, така се случвало, че още същия ден или ще падне, или ще си удари някъде главата. Колкото по-голяма била лъжата, толкова по-силно било падането или удрянето. Най-после дошла дотам, че не си позволявала никаква лъжа. От страх да не падне, тя е отвикнала да лъже. 70-148.
И за най-малката лъжа природата наказва. Някой обича да полъгва, но иска да се изправи, да се освободи от този недъг. Какво прави природата тогава? - Щом този човек си позволи да излъже, веднага езикът му се изприщва. Щом престане да лъже, пришките изчезват. Причината за всички язвички в стомаха се крие все в лъжата. Лъжата изменя състава на кръвта и на тъканите на организма. Как се обяснява тази промяна в организма? Със стомаха. Като излъже, човек започва да се страхува, а този страх произвежда свиване на кръвоносните съдове, както и на тъканите. 79-80.
Няма нещо по-отрицателно в човека, за което природата да не го е наказвала. 79-80.
Дето е лъжата, там всички работи се развалят. 102-9.
След лъжата иде смъртта. Който лъже, сам прекъсва връзката на своя живот. 102-9.
