Когато вярата се усилва, а човек вместо да придобие знание губи и това, което има, туй е суеверие. 34-90.
Като вярва в нещо и работи в това направление, човек все ще го постигне. Ако само вярва, без да работи, той изпада в суеверие. Вярата се нуждае от работа, а суеверието почива на илюзии и фантазия. 59-284.
Като се стреми към разточителство, човек изпада в суеверие и започва да вярва и в това, което не може да стане. 145-247.
Суеверният очаква нещата да станат по изключителен начин, както в приказките от „Хиляда и една нощ.” 63-162.
При суеверието вие сте принудени да разчитате на ония същества, които мислят само за себе си. 62-163.
Човек не трябва да бъде суеверен, но да бъде вярващ. 35-152.
