По какво се отличава здравия от болния човек? - Здравият човек всякога изпитва глад, а болният човек всякога има апетит. Имаш ли апетит, ти си болен човек. Изпитваш ли глад, ти си здрав човек. Здравият човек огладнява най-много по два, до три пъти на ден: сутрин, на обяд и вечер. Човек, който има апетит яде, по цял ден: това ще похапне, онова ще похапна, ще си развали стомаха, докато най-после умира. От какво умират хората? - От много ядене. Максималното число за ядене у гладния човек е най-много 2 ^ 3 пъти на ден. Той е разумен човек. Мине ли числото три, спада вече към хората на апетита. 126-165
Това, което православната църква смята за пост, не е този пост, който църквата е наредила още в първите времена на своето създаване. Истинският пост е метод за регулиране на чувствата и мислите на хората. Постът не се заключава само в неядене на мазнини и месо, но при поста човек трябва да се храни с възвишени мисли и чувства, да е готов да се примири с всички свои врагове и да изплати всичките си дългове. (Серия 9 - книжка 12 - 1929 г.)
Някои ще кажат „Да не постим, да не изтощаваме тялото си.” Това е още по-опасно. Горко на този, който не пости! Човек, които никак не пости, е натоварен кораб, който, ако влезе в развълнувано море, опасност го застрашава. Човек, който пости много, е празен кораб, без никакъв товар. И той може да се обърне, като влезе в бурното море. Тогава на първия казвам да пости, да се изпразни малко. На втория казвам: натовари малко кораба си! 126-125
Които е гладувал съзнателно, човек е станал. 146-187
Ако на земята постиш, това е благословение. 34-34
Гладът събужда възвишени и благородни желания в човека. Той е първият и най-велик подтик, който води човека към разбиране благата на природата. 146-183
Хората се страхуват от глада, без да подозират, че то е велика, мощна сила, която внася импулс, подтик в човека, а не за онова състояние, в което човек гладува известно време, умори се и заспи. Това е прегладняване, а не глад. 83-106
Само героите гладуват. За да стане силен, да се прояви като герои, от време на време човек трябва да се подлага доброволно на глад. 146-182
