| Алтернативен линк |
ДУХОВНА ХРАНА
Чувате някой религиозен да казва, че човек не трябва да се грижи за тялото си. Колкото е по- слабо тялото му, толкова по-духовен е той. Това е криво разбиране на нещата. Грехът не е в тялото на човека, но в неговите низши желания. Грехът не се заключава в яденето, но в чрезмерното ядене. (ДЕЛАТА БОЖИИ - 285).
Силата на човека зависи именно от храната, която той приема като органическа, психическа или умствена. (УСЛОВИЯЗА РАСТЕНЕ - 22).
Човек се нуждае освен от физическа, още и от духовна храна. (ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА - 215).
Като ученици на окултна школа, вие трябва да разрешите първо въпроса с физическата храна, а после и с духовната. (БОЖИЯТ ГЛАС - 242).
Чрез храната човек възприема външните необходими материали за съграждане не само на тялото си, но и на душата. (ВСЕ ЩО Е ПИСАНО - 164).
Човек трябва да обръща внимание и на духовната храна, която се изразява в неговите мисли, чувства, желания и вярвания. (БОЖИЯТ ГЛАС - 242).
Това, което се иска от физическата храна на човека, се изисква и от духовната му храна. Духовният човек се храни с мисли, чувства и постъпки. Следователно, ако мислите, чувствата и постъпките на човека не взимат участие в съграждане на неговото духовно тяло, те са мъртви. Щом са мъртви, те са вредни. Какво добро може да допринесе една отрицателна мисъл на човека? (ДОБРОТО ОРЪЖИЕ - 77).
Добрата психическа храна подразбира добри чувства и мисли към всички хора. (ДВИГАТЕЛИ В ЖИВОТА - 243).
Като прави добро, човек се храни духовно. (СТЕПЕНИ НА СЪЗНАНИЕТО - 6).
Умът приготвя храна за духа, да се прояви. Сърцето приготвя храна за душата. Ако сърцето на човека е студено, по някакъв начин трябва да го стоплите. Ако умът на човека е тъмен, трябва да внесете в него светлина, да го просветите ... Искате ли да стоплите сърцето си и да просветите ума си, вие трябва да възстановите хармонията на своите мисли и чувства. (СВЕТОТО МЯСТО - 8).
Вътрешната, духовна страна на храненето, е правилното чувстване ... Между храненето и чувстването съществува тясна вътрешна връзка ... Ако човек свърже храненето със стремежите на своето сърце, процесът ще се извърши правилно и ще има добри резултати. Тогава можем да кажем, че всеки човек, който яде и чувства правилно, той е здрав и физически, и психически. (ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА - 339).
Яденето и пиенето в света е предаване на духовната енергия, която се възприема от храната. Човек трябва да се храни с такава храна, от която да може да придобива духовна сила, необходима за неговото развитие. (III МЛАДЕЖКИ СЪБОР - 1925 г. - 8).
Както се храните физически, същите правила ще спазвате и при храненето на сърцето и на ума си. Всеки ден ще давате по едно чувство на сърцето и по една мисъл на ума си, да ги обработвате добре. Докато не ги обработите, не пристъпвайте към други ... Не се позволява никакво преяждане, нито на физическия свят, нито в сърдечния и умствения. (ДАЛИ МОЖЕ - 296).
Мисълта и чувстването са градивни процеси. Те използват физическия и духовния материал за съграждане на физическото, на умственото и на сърдечната тяло на човека. (ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА - 215).
Колкото по-правилно мислите, толкова по-добре се храни вашият ум. Колкото по-правилно чувствате, толкова по-правилно се храни вашето сърце. (ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - 112).
Новите идеи са храна за човешкия ум и за човешката душа. (ОТИВАНЕ И ВРЪЩАНЕ - 56).
Хранете се със светли мисли и възвишени чувства, които носят радост и веселие. (ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЩАСТИЕ - 357).
Христос казва: „Аз ви позволявам да Ме ядете.” ... Ако Го изядеш, какво значи? Буквално то е неговото Слово. Ако бихме възприели Христовото учение и го приложим в живота, да започнем от семейството, от живота, от църквата, от училището, ако го приложим вътре в себе си, върху ближните, навсякъде ... светът щеше да има съвсем друг вид. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО - изд. 1999 г. „Жануа-98” София - 659).
Словото Божие е живият хляб, за който Христос е говорил. Словото представлява сгъстена Божествена енергия. Небето, слънцата, планетите, всички живи същества - това е Словото. (СВЕЩЕНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ - II том - 108).
Дали човек изпитва физически, сърдечен или умствен глад, един е церът: да се нахрани. (СВЕТОТО МЯСТО - 8).
