За да бъде физиогномичното изследване пълно, освен морфологията на лицето трябва да се анализират и движенията на мускулите му, т.е . да се проследят типичните промени в мимиката на лицето.
Според Г. Дюрвил и А. Дюрвил всяка мисъл и всяко чувство създават свой жест . Ако те често се повтарят , оформя се определена поза и израз, характерна мимика. [4]
Във връзка с това Учителя казва: Искате ли да познаете какви чувства има човек, изучавайте промените, които стават в очите , устата и лицето му. Гледате някой човек усмихнат, весел, мислите, че е добър, мек по характер. Обаче достатъчно е да се вгледате в ъглите на очите и на устата му, за да разберете, че чувствата му са крайно груби. Лицето е главен изразител на всичките промени, които стават с чувствата на човека. [90]
Всяко движение, което човек прави, е резултат на вътрешна разумна сила. [59] От окултно гледище всяка произнесена дума, всяко движение съдържат или положителни, или отрицателни сили в себе си. Всяко движение е резултат на някакви сили, независимо от това , дали човек ги съзнава. Те могат да бъдат от умствен или сърдечен характер. Също така движенията могат да произлизат от съзнанието, от самосъзнанието, от подсъзнанието и от свръхсъзнанието на човека. [34]
Всяко движение, правилно или неправилно, се отразява върху мозъка, както и върху вегетативната нервна система. [84]
Лицето на човека трябва да бъде подвижно, по него да се чете като на книга. [52] Радвайте се, когато лицето ви се мени, когато мускулите изразяват вътрешните промени, които стават във вас. Всяка промяна на лицето е израз на живот . [21]
Ако мислите и чувствата на човека са изопачени, те се отразяват не само на носа и устата му, но и на цялото лице. То придобива тъмен цвят , чертите ста ват остри . Ако мисълта на човека не е светла, чувствата нямат нужната топлина, мускулите на лицето му се свиват. [74]
Когато човек е добре разположен, лицето му е светло, линиите му са спокойни. Дойде ли някакво неразположение, чертите на лицето му се изопват, цветът потъмнява. [17]
Приятно е да гледате лице, чиито мускули изразяват вътрешния живот на човека. Там всеки мускул е в движение, обаче движението на мускулите е хармонично. Приятно е да видиш лице, на което е изразена дълбока мисъл. Дали човек преживява радост , или скръб, всичко е изразено на лицето. [86]
Мимиката на лицето е от голямо значение при определяне здравословното състояние на нервната система у човека.
Характерната мимика у всеки човек създава и определен тип бръчки по лицето му, които са израз на основните прояви на неговите мисли, чувства и воля. Особено важни са движенията в областта на челото, които са тясно свързани с тия на веждите. Мимиката на очите пък е свързана с погледа. Често пъти само по типичния поглед може да се долови характерът, мислите и емоциите на човека. Особено богата е мимиката на устата . На устните са изписани любовта, омразата, гневът, ревността , отмъщението и т.н . [4]
Всяка мисъл се отразява на човешкото лице. Виждате един човек, който повдига очите си нагоре. Каква идея има той ? Друг пък гледа надолу - и той има някаква идея. Вие трябва да се на учите да четете каква е идеята на първия, и каква - на втория. [33] Когато мислите на човека имат земен характер, то й навежда главата си повече надолу, към земята . Колкото по-тежки стават мислите му, толкова повече натежава главата му. Тази е причината, дето понякога човек подпира главата си с ръце. [15]
Очите и устата на човека винаги се нагласяват според неговите мисли. Когато той намисли да прави добро, около устата и очите му се явяват известни гънки. Когато намисли да върши зло, около устата и очите му се явяват друг род гънки.
Забелязано е, че горделивите хора държат главата си вирната, защото центъ -рът на тежестта на мозъка е повече в задната част на главата. У философите пък, които работят повече с предната част на мозъка си, центърът на тежестта на главата е повече в предната част на мозъка. Затова именно философите ходят повече с малко наведена глава напред. У религиозните хора енергията е натрупана повече в горната част на главата, гдето е центърът на религиозното им чувство, вследствие на което те държат главата си изправена. [32]
Видите ли, че някой мига бързо и гледа към земята , ще знаете , че той ще ви излъже. [64]
Единственото , което никога не лъже и не лицемери, казва Учителя, са очите. Затова , когато човек някой път иска да излъже, замижава или слага ръка на очите си.
Когато гледа право към Слънцето, човек инстинктивно затваря малко очите си и свива веждите си, за да може по този начин да регулира светлината. Човек свива веждите и очите си по същия начин, когато преживява нещо силно, някакво нещастие или голяма изненада. Значи човек свива очите и веждите си при големи мъчнотии в живота си. [32]
Когато сгреши, човек започва да мисли, като свива долната устна, а горната издава навън. [74]
Всяка отрицателна мисъл и чувство внасят неразположение в човека. Когато човек не изпълни това , което трябва, започва да стиска устните си. С това той иска да каже, че още много мисли го вълнуват, но не може да ги реализира. [57]
Някой обича да се докарва, да се представя пред хората, какъвто не е. Това се вижда на устата му - той свива устата си. [74]
Изучавайте движенията на човека, за да разберете през какви състояния минава той . [84] Не движи веждите си, когато не трябва. Дръж устата си свободно. Човек трябва да бъде свободен в движенията си. [57]
Има постоянни, неизменни линии на лицето, но има и такива, които постоянно се менят според това , което човек преживява в даден момент . [76]
Добротата , разумността не се заключават само в големината на челото , на носа, на ушите, но в особените линии, които те имат . Тези линии са едва доловими. Те постоянно се движат. Дали човек е весел, или сериозен, тези линии постоянно се менят . Човек, на лицето на когото съществуват тези линии, е всякога красив. Грозотата и красотата на човека зависят от неговия вътрешен живот . [44]
