Изучаването на човека, казва Учителя, представя велика наука, която разкрива тайните на живота . Физическото тяло е създадено по образ на духовното. Всичко, което става в света , се хроникира, всичко се пише както на физическото тяло на човека, така и на неговото астрално (чувствено) и ментално (мисловно) тяло. [74] Всяка проява на материалния свят има отношение и към духовния. [59] Вътрешното всякога отговаря на външното. Следователно можеш да имаш отвън само това , което имаш вътре в себе си. [83]
Човек живее, мисли и действа. Тези сили са изваяли и ваят човешкото лице, човешкото тяло. [89] Главата на човека е плод на неговата деятелност , плод на културите, през които е минал. Тялото му е плод на животинските култури. Материята е резултат на деятелността на растенията. Най-после, когато е дошъл във фазата на човек, той е създал лицето си. [54]
Човешкото лице и човешката глава представят книга, върху която Природата е писала с красив и четлив почерк. Всяка промяна на лицето е израз на живот . Лицето е израз на човешката душа. [21] На тази книга от векове се пише добро и зло. Човек трябва да обръща страниците на своята книга и да чете . Види ли, че в нея е написано нещо лошо, веднага да го коригира. [17] Всеки орган на лицето на човека, всяка линия по него е буква от азбуката, на която е писана книгата. Ако разбираха физиогномиката , хората щяха да избягват много страдания, на които днес се натъкват . Като видят например формата и линиите на носа, те щяха да знаят има ли смисъл да правят връзка с някой човек, или не. [70]
Всяка мисъл, всяко чувство, които излизат от дълбочината на човешката душа, се отразяват върху лицето му и върху цялото тяло. [17] Добрият живот подразбира тъкане, т.е . организиране на бъдещото тяло на човека. Мислите, чувствата и постъпките му представляват материала, от който се тъче новата тъкан. Кога ще стане това ? След десетки или стотици години вие ще се намерите пред завършен процес. [55] В бъдеще устата , ушите, носът, челото и всички органи ще се изменят, при което постепенно ще се оформят. [86] Всяка крива мисъл, всяко криво чувство или всяка крива постъпка е лош, грозен образ, който се отпечатва първо в съзнанието на онзи, от когото е излязъл. Значи злото, лошото, се излива в неправилни форми и образи. Доброто пък се излива в хармонични, в красиви образи. Човек сам рисува и едните, и другите образи. [72]
Много още има човек да учи. Ухото, носът, окото, устата му са още в процес на развитие. По тях се познава какъв път е извървял и колко още му предстои да мине. [74] Доколко и как е работил човек на Земята, това се вижда на лицето му. То е свидетелство за неговата работа. [55]
Достатъчно е да изучиш ухото си, за да познаеш какъв си. Същевременно ще познаеш и своите деди и прадеди. Ще разбереш къде са направили те отклонение в своя живот и къде ти си направил. [86]
Лицето, което носите, е плоскост, върху която е проекти рана не само дейността на вашите деди и прадеди, но и на цели поколения, цели раси и епохи преди вас. [34] В окото, в носа, в устата се крие историята на човека. Както в семката от плода на едно дърво се крие цялото дърво, така и по отделните органи на човека можете да познаете целия човек. [81]
Когато човек мисли, това се отразява на мозъка, а оттам на лицето. Лицето е акумулатор, който събира енергията от външния свят и я предава вътре в мозъка и вън от мозъка. Затова трябва да се обръща внимание на лицето като възприемател и предавател на енергии. По лицето се познава състоянието на човека. [42] И в човека има предавателни и приемателни стан ции: очите, ушите, веждите, носът, устата , пръстите. [84]
Някои психолози казват, че от картината на художника ще съдиш за самия художник. Френолозите и физиогномистите пък казват, че от художника, от чертите на лицето му ще съдиш за неговата картина. Човешкото тяло е резултат, проява на разумни сили. От резултата съдим за разумността на човека. [57]
Не е лесно да познае човек себе си. Той се оглежда в огледало, вижда челото, носа, брадата си, но не може да чете по тях. Който разбира това писмо, знае, че челото показва състоянието на човека в Божествения свят, носът показва състоянието му в духовния свят, а брадата - състоянието му на физическия свят. [71]
Няма по-красиво нещо да видите едно отворено, чисто, естествен о лице. Приятно е да видите лицето на онзи, който очаква своя любим приятел, с когото не се е виждал отдавна. Страшно е да видите лицето на човек, който е осъден на смърт и всеки ден очаква края на своя живот. [85]
Всеки човек притежава един вроден, интуитивен физиогномичен усет, чрез който може, често пъти безпогрешно, да раз личи добрия от лошия човек, интелигентния от неинтелигентния, честния от нечестния, здравия от болния и т.н . У някои хора с no-изтънчена чувствителност физиогномичният усет е особено добре развит. Това са най-често творците в областта на изкуствата - писатели, художници и др. В произведенията на редица прочути писатели можем да открием правдиви описания на характерни образи - морфологични и психологични, плод на тяхното гениално прозрение. Това е лесно обяснимо, защото в Природата, и в частност у човека, всяка форма, всяка линия на неговото лице е израз на определен принцип и закономерност.
В основата на физиогномичното изследване на човека, както изтъква Г. Радев, лежи идеята, че формите са ония видими символи, чрез които душата се изявява. Единството между тялото и душата на човека се проявява най-осезателно именно в неговото лице, т.е . психическият живот на човека се изявява най-добре чрез лицето.
Според Учителя лицето е построено от вътрешната енергия на мозъка. Всяка добродетел има свое отражение в лицето на човека. [52] В него са концентрирани всички космични сили. [54] Ако нарисувате човешкото лице геометрически, то представлява красива фигура. Всички планети, всички слънчеви системи се отразяват в него. Ето защо, когато видите лицето на човека, радвайте се, вие виждате целия Космос в миниатюр. [54]
Човекът е създаден по точно определени геометрични правила. В него всичко е отмерено. Ако изучавате човека от гледището на висшата геометрия, ще проникнете в дълбокия смисъл на неговото създаване. [86] Геометрията е най-старият език, с който човечеството някога си е служило. Който разбира геометрията , то й разбира езика на Природата. [80] Лицето на човека не е нищо друго освен сбор от числа и геометрични фигури, които показват неговото минало. Колкото по-правилни са линиите на лицето, толкова по-правилен и добър е бил животът му в миналото. [73] Достатъчно е да погледнеш човешкото лице, за да видиш какви сложни формули са написани там , какви знаци е поставила Природата върху него. [18]
Когато изучавате човека като сбор от числа, вие се домогвате до някои от неговите минали съществувания и разбирате какви идеи са го вълнували, какви схващания е имал за живота. Следователно от сегашния живот на човека съдим за миналото му; от идеите и чувствата, които днес го вълнуват, можем да разберем как ще се изяви в бъдеще. [73]
Езикът на математиката е първият и най-близък превод на Божествения език. Защо? - Защото и Природата работи с числа, както математиката . Всеки орган в човешкото тяло се изразява с числа. Измени ли се числото на даден орган, в смисъл да се намали или увеличи, изменя се и правилното отношение спрямо останалите органи. Увеличаването или намаляването размерите на органите не е произволно, не е ненормално. Например много големите очи на човека показват, че от далечното минало до днес в него съществуват големи желания, които той се стреми да постигне. Който има голяма уста, обича много да говори. Опасно е да се развиват едни способности за сметка на други. [73]
За да имате ясна представа за даден човек, преди всичко вие трябва да измерите дължината на линиите, както и големината на ъглите, които се образуват на главата, на лицето и на ръката му. Колкото по-хармонично е отношението между тия линии и ъгли у даден човек, толкова по-развит е той . От тях съдим и за пътя, по който е вървял. [55] Всеки носи с най-малките подробности на лицето си свидетелството, което определя не само сегашния му живот, но и миналия, и бъдещия. [78]
Няма престъпление или добро, което човек е направил и за което Природата да не е турила отпечатъ к върху неговото лице. [16] Как ще знаем какви грешки сме правили? - По лицето си. Там е написано най-малкото отклонение. [59] Когато злобата, омразата, завистта и ред други пороци се загнездват у човека, те хвърлят отпечатък върху неговото лице, което започва по степенно да се деформира и обезобразява. [40]
Учителя изказва следното свое твърдение: Не може да бъдеш добър, ако нямаш хубаво ухо; не може да бъдеш умен, ако нямаш хубав нос; не може да бъдеш любящ, ако нямаш хубава уста; не може да бъдеш истинолюбив, ако нямаш красиви очи. [74]
При тълкуване формите и линиите на лицето и на неговите органи трябва да подхождаме много внимателно. За да бъде една черта вярна, казва Учителя, тя трябва да присъства едновременно на три места: на черепа, на лицето и на ръката. След това тя трябва да присъства на челото, на горната част на лицето, на скулите и на брадата. Най-малко трябва да има един общ признак на лицето и после на специалните части. Някой път известен признак съществува само на челото, тогава той е в потенциално състояние - съществува като възможност. Някой път се среща на брадата - то е по отношение на волята. Но когато един недъг съществува едновременно на главата, на лицето и на ръката, този човек е грешил в миналото по ум, по сърце и по воля. Главата представлява общия капитал, даден на разположение на човека; лицето представлява капитала, с който е работил в миналото, както и този, с който днес разполага, а ръцете - тов а е капиталът в обръщение. [28] Като изучавате човека френологически, физиогномически и хиромантически, виждате, че Природата е написала на главата, на лицето и на ръката му всичко, което е минал и което му предстои да мине. С това тя го предупреждава и предпазва от лошото, което има да минава. Достатъчно е да бъде разумен и предвидлив, за да се справи лесно с мъчнотиите, които среща и ще срещне на пътя си. Човек носи хороскопа в себе си. [55] Без да разбира физиогномията, човек вътрешно чувства дисхармоничните линии, резултат на някакво далечно отклоняване от естествените линии на Природата. Изучавайте линиите на своето лице, за да изправите кривото и да усилите доброто в себе си. [55]
Когато обсъждаме физиогномичното значение на отделните елементи на лицето, непременно трябва да знаем, че в Природата съществува закон за компенсацията. Така например, ако носът на един човек има нещо неправилно, другаде някъде - на челото или на главата, има някаква черта, която компенсира недостатъка на носа. Следователно отделните елементи на лицето трябва да се разглеждат и тълкуват не изолирано, а винаги в тясна връзка помежду им. [54]
На тези, които започват да се занимават с физиогномика, Учителя дава няколко важни съвета. Той казва: Първо ще се заинтересуваш за твоите органи, а после за тези на другите хора. Ако първо изучаваш другите, а после себе си, ти ще се опетниш. [34] Научете се, като срещнете някого, да видите една добра черта в него. Не гледайте отрицателното в човека. Това е правило за самовъзпитание. Да се занимаваш с отрицателното , това значи сам да се спъваш. Не казвай, че този човек има неправилен нос, уста или брада. Това са външни дефекти, с които несъзнателно се свързваш. Видиш ли добра черта у човека, ти правиш услуга и на себе си, и на онзи, у когото си я видял. Ако в продължение на една година виждате само доброто в човека, вие коренно ще се преобразите. Ако виждате само лошото в човека, Вие ще деградирате. [74] Ученият и разумният човек може да изучава и недостатъците на хората, но невежият трябва да ги отбягва. Не занимавай ума си с изопачените и криви човешки прояви. Всяко впечатление, което прониква в мозъка, се отпечатва на лицето. Пазете децата от грозни картини. Възрастният и прост човек сам трябва да се пази, а мъдрецът - да ги изучава. [74] Изобщо окултните науки има т съвсем друго предназначение от това , което днес им дават. Физиогномията например трябва да има предвид главно нормалните прояви на човека, а не анормалните. [17]
Когато изучавате човека, изучавайте го в естественото му състояние, като жив, а не от рисунки и портрети . Грамадна е разликата между живото човешко око и рисуваното. В живото ще видите движение, мисъл, чувство. [17]
Когато наблюдавате хората с цел да ги изучавате, винаги вземайте два крайни типа - активен и пасивен. Ако изучавате ушите им например, ще наблюдавате ухото на активния, после на пасивния, и ще направите разлика между тях . Щом научите двата вида уши, между тях ще поставите всички останали. След това ще намерите други два типа - единия интелигентен, а другия - неинтелигентен. Изучавайте ушите им поотделно и след това направете разлика. Най-после сравнете ушите на други два типа - добродетелен и недобродетелен. Като правите своите изследвания, ще дойдете до заключение коя част от ухото отговаря на интелигентността, коя част - на добродетелта, и коя - на жизнеността на човека. [15]
При съставянето на схема за едно физиогномично изследване Г. Радев дава следните препоръки: 1) Да се държи сметка за пола, който дава известен отпечатък, известен нюанс върху външните форми, а също така и върху психиката на човека. 2) Да се има предвид натюрелът и темпераментът на изследваното лице като биологична почва, върху която човек е построен и на която се изгражда неговият характер. 3) Да се отчитат особеностите на расата и да се изясни преобладаващият планетен тип . 4) Да се определи предварително уровенът, духовното ниво, на което се намира индивидът, тъй като според него по различен начин ще се тълкуват физиогномичните белези. В противен случай може да се допуснат груби грешки. [6]
Предлаганата книга е съставена основно от мисли, взети от беседите и лекциите на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), представени под формата предимно на цитати . Те са характерни със строгата си принципност и достоверност - плод на дългогодишни проучвания и наблюдения. При оформлението на книгата, за пълнота на изложението и за създаването на по-добра връзка между отделните цитати , са вмъкнати съвсем ограничено мнения и на други автори, като Г. Радев и Н. Дойнов от Школата на Учителя, както и на някои други, отбелязани в книгописа.
