Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов
НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕМАТИЧНИ ИЗВАДКИ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

<< Окултни принципи и закони - том ІI, 2006

РЕЧ

Алтернативен линк


РЕЧ




Изкуство е да се говори добре. Да говори човек, както трябва, подразбира всякога да дава нещо оригинално. Иначе, ако той говори и повтаря нещата, това е лесна работа. Според законите на говора само онази мисъл е права, която задоволява, както говорителя, така и слушателя: говорителят се ползва по един начин, а слушателите – по друг. Всяка реч, която не задоволява нито говорителя, нито слушателите, е обикновена реч.



“Доброто сърце”, стр. 177; 54



Първото нещо на един ученик на окултизма е: Той трябва да знае да пее. Не може ли да пее, той не може и да говори правилно... Всяка дума има особена интонация. Всяка дума трябва да произнесеш по този музикален закон.



“Изтълкувай ни тази притча”, стр. 120, 121; 206



Всичко можете да говорите, но трябва да спазвате законите на говоренето. Можете много да говорите, можете много да се молите, но трябва да знаете как да правите това. Има хора, които много се молят, много говорят, но не е в много говорене и молене... Човек не може да люби, докато не се е научил да слуша. За да слуша, той трябва да е научил основния закон на слушането. По този начин само човек ще дойде до идейната Любов, в която няма абсолютно никакво прекъсване, никакви противоречия.



“Великата задача на човека”, стр. 216-217, 218; 55



Не е достатъчно човек да говори само, но важно е какво говори, как съчетава думите на своята реч. Не ги ли съчетава според законите на разумната реч, той не говори Истината.



“Петте постижения”, стр. 129; 126



Когато човек почне да мисли и да говори, има закон, който обуславя мисълта, говора, изобщо целия живот. Не може да говори човек каквото иска. Той може да говори каквото иска, но последствията ще бъдат съответни.



“Сегашният момент”, стр. 208; 136



Всяка дума представя едно тяло, следователно тя има своя форма и съдържание. Всяка дума, проектирана в пространството, съставя цял един свят. Тя трябва да бъде поставена на своето място и след това да й се начертае път, по който тази дума трябва да се движи. Същото се отнася и до мислите на човека.



“Да сторя”, стр. 169; 140



Всяка добра или лоша дума или мисъл, която е минала през вашите уста, оставя последствията във вашата уста.



“Търпелив и добър човек”, стр. 161; 12



Думите имат свое качество, своя стойност. В Природата има един закон: Според трептенията думата прави известно вътрешно впечатление.



“Начини на мислене”, стр. 196; 149



Ако се научите всички да знаете да слушате, то е много. А туй в събранията ви е много малко застъпено. И после, човешкото говорене има една опасна страна. Тя е следната: когато един човек е подпушван дълго време, той мяза на вода, която е била спряна, и като я отпуснеш, изведнъж изтече. Такъв човек започва да говори и после пак млъква. Обаче в Божественото говорене законът не е такъв.



“Без наука няма сполука”, стр. 71; 205



Щом кажете една неестествена дума, вашето небе се покрива. Аз ви говоря за един закон, който е много верен. Щом кажете една горчива дума, вашето небе ще се засенчи... Вие трябва да кажете една хубава дума, за да се изясни вашето небе.



“Здравословното състояние на човешката душа”, стр. 264; 155



Една дума може да произведе цял един обрат в живота на човека. Могат да кажат някой път, че човек трябва да се въздържа. Но има един закон, който определя нещата. Трябва да се научим на него.



“Страдание и радост”, стр. 208; 157



Една реч, която не носи светлина в себе си, една реч, която не носи топлина в себе си и една реч, която не носи сила в себе си, тя е безсмислена.



“Светлина, топлина, сила”, стр. 64; 161



Трябва да си служите правилно и с препинателните знакове – къде поставяте точка, запетая, точка и запетая и две точки. Две точки представят две успоредни линии, т.е. закона на разумността.



“Три важни неща”, стр. 106; 191



За всяка дума, която изговаряш, харчиш известна енергия и ще те питат тази енергия за какво я похарчи.



“Трите Божествени подтици”, стр. 377; 164






НАГОРЕ