Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов
НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕМАТИЧНИ ИЗВАДКИ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

<< Говоренето

ТАЙНИ

ГОВОРЕНЕТО
Алтернативен линк


ТАЙНИ




Някои хора не могат да пазят тайна. Някой им казал нещо, и те веднага ще го предадат на няколко места... Ако решите да криете от всички, това пък е друга крайност. Човек трябва да разбира какво да крие и какво да казва. (СВЕТЛИНА НА МИСЪЛТА – 32)



Вие не може да търпите например някои неща. На вас ви поверяват една по-интересна тайна и ви казват: „Една година никому нищо няма да казвате.” Ви седите в особено нервно състояние и казваш на другите: „Имам нещо.” Ти да бъдеш цялата година спокоен да търпиш. Ти казваш на някого: „Аз ще ти кажа тази тайна, но само на тебе.” Всички казват така и в края на краищата всички я знаят, и всички тайна държат. Така не се постигат нещата. Пази тайната. Ако ти я пуснеш преждевременно от себе си, ти губиш. У някои хора чрезмерно е развито чувството за тайна - и това е лошо, а пък у някои не е развито - и това е лошо. Ти ще пазиш тази идея да узрее в тебе. И като узрее, тогава я пусни в света. (ВЕЛИКАТА РАЗУМНОСТ - изд. 2004 г. - 388)



Всяка ваша мисъл, всяко ваше желание и действие, трябва да се зародят в тайна. Не се ли зародят в тайна, тази ваша мисъл, това ваше желание не е човешко... Докато една мисъл, желание или действие се оформи, трябва да живее в дълбочината на човешката душа, и след като се оформи, тогава да се прояви във физическия свят, и да стане явна... Наяве трябва да бъде само плодът. Цъфтенето трябва да става само в божествения свят. (БЕСЕДИ И НАПЪТВАНИЯ - 1920 г. - 66)



Има общи неща, които ние сме длъжни да кажем; има неща, които се отнасят само до нас - тях не сме длъжни да казваме. Никой няма право да знае тайните на вашата душа, те са от личен, а не от общ характер. Ако някой ме пита дали имам или нямам пари в джоба си, това мога да му кажа, пък и той сам може да провери. Те са външни неща, по тях мога да говоря с всекиго. Обаче, има неща вътрешни, които се отнасят само до моята душа - по тях не мога да говоря. Те са от духовен характер. Всеки, който иска да знае положението на моята душа, трябва да мяза на мен. Не мяза ли на мен, никаква тайна не мога да му открия. (МОК – ІV г. – 20 лекция - 44)



Представете си, че туря един епитрахил на някой вол и почна да се изповядам пред него за сторените си грехове. Тази изповед ще хване ли място? Няма. Защо? Волът не може да преценява. Добре, допуснете, че пред вас не стои вол, но човек, който разбира всичко, но не може да пази тайна и разнася навсякъде това, което е чул. Значи човек може да се изповядва само пред такова същество, което включва в себе си всички изброени по-долу качества: честност, справедливост, интелигентност и благородство. (МОК – ІV г. – 20 лекция - 456)



На онзи, който не ви обича, никога не разказвайте никаква тайна. На човек, който не ви обича, говорете му за обикновени работи. За свещени работи, за оня свят, за Бога, за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за добротата, за милосърдието, за кротостта не говорете. Говорете за лук, за ниви, за жито, за желязо, за хвърчене на аероплани, за возене на автомобили, за шапки, за обуща, за върви, да си намажеш устата с червило, за дрехи - червеничко със сини жички, за боядисани яйца, за варене, за козунаци, за пра-вене баници, за кокошка, за масълце. Не смесвайте Божественото. То е ценното. (СЪГЛАСУВАНЕ НА МИСЛИТЕ - 317)



Говори на хората това, което е позволено, има неща, които не са позволени... Каквото ви се повери, вие го изнесохте на външни и неподготвени хора и станахте на каша. За мистичните неща трябва да се мълчи. Вътрешната опитност, която имаш, можеш да разправиш само за духовно повдигане. (АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - І том - 380)





НАГОРЕ