ВЪЗРАЖЕНИЕ
Когато някой ми говори, в мен се заражда желание да му правя възражения. И колкото пъти съм правил възражение, никога не съм имал сполучлив опит. Ние мислим, че като му направим възражение, у него ще се роди съзнание и ще разбере. Но колкото пъти съм правил възражение, не разбира; обратното разбира. И когато го оставям, той си говори, говори и аз си казвам: „Тоя въпрос той ще си го разреши сам по-добре.” И излиза тогава много по-добре. Този човек си има особено гледище... Аз не влизам в положението му... Та трябва обхода, мълчание, разумност. (АКО ГОВОРЯ - II том - 449)
Който е спорил с дявола, той всякога е изгубвал. Не спорете с дявола, нищо повече. И ако спорите, вие няма да го поправите. А щом спорите, ще стане една обмяна между неговите и вашите мисли и следователно вие ще се окаляте. (АКО ГОВОРЯ - ІІ том - 449)
