НЯКОИ ПРАВИЛА - С УЧТИВОСТ

С УЧТИВОСТ



Толкова учтив да бъдете, че да не каже никой: „Този пък откъде е дошъл?” (АКО ГОВОРЯ - II т. - 125).



Ако търсите външна учтивост, външно уважение, това ще срещнете донякъде у младите, но то е повърхностно качество, което скоро изчезва. (МОК – 4 г. - 30 лекция - 47).



Учтивият е не само внимателен и търпелив, не само изслушва другите, но и не губи времето никому. (СВЕЩЕНИ ДУМИ – ІІІ том - 85).



Човек трябва да цени както своето време, така и времето на другите хора. (МОК– 4 г. - 30 лекция - 48).



Второто качество на учтивия човек е да изслушва другите хора така, както изслушва себе си. Дойде ли някой при такъв човек, да сподели с него своята идея, той веднага ще влезе в неговото положение и от това гледище ще го изслушва. Ако говорителят е учтив, и той ще влезе в положението на този, който го изслушва и няма да злоупотреби с неговото време. Човекът, който е ли­шен от учтивост, като ви срещне един път, ще гледа напълно да ви използва. Той е глупав човек, не взима предвид, че ще стане нужда да ви срещне и втори, и трети път. Учтивият, разумният човек, обаче, като ви срещне един път, той знае, че ще ви срещне и втори, и трети път, затова гледа да запазите добро мнение за него, както и той за вас. (МОК – 4г. - 30 лекция - 48).



Третото качество на учтивия човек е, че той се абстрахира от себе си. За мярка на нещата той не взима себе си, но ги разглежда обективно. (МОК – 4 г. - 30 лекция - 49).



Учтивият човек живее в хармония с Природата, и нему тя помага. (МОК – 4г. - 30 лекция - 50).