НЯКОИ ПРАВИЛА - БЕЗ РЕВНОСТ

БЕЗ РЕВНОСТ

БЕЗ РЕВНОСТ

Туй, което обичаш, имаш голяма ревност за него... Има една естествена ревност. Добре е човек да я има. Но има една ревност злокачествена, епидемия е. (БОЖЕСТВЕНИЯТ ИМПУЛС - 107).

Обичаш ли един човек, ревността веднага иде. Много хора са пропаднали от ревност. Тя е болест, която мъчно се лекува. Ревността се ражда при еднообразието. (УЧЕНИЕ И РАБОТА - 169).

Какво представя ревността? - Сиромашията на живота... Когато се казва, че някой е ревнив, това значи, че той е осиромашал и умствено и сърдечно - във всяко отношение... Той изгубва и радостта си. (БОЖЕСТВЕНИТЕ УСЛОВИЯ - 70).

Ревността има материален произход... Ревнува се за какво? Ако ти се вземе нещо, което е ценно. Но онова, което няма никаква цена, ти не си готов да го ревнуваш... В ревността лошото е там, когато ти ограничаваш свободата на човека. А пък свободата на човека се ограничава, когато ти не даваш място на неговия ум да се прояви. Съществува един закон: Човек, който ограничава другите хора, ограничава себе си. (СЪЩЕСТВУВАНЕ, ЖИВОТ И ОТНОШЕНИЕ - 476).

Всеки човек е изпитал и познал ревността. Срещате двама братя или приятели, които живеят добре помежду си. Достатъчно е да влезе една мома между тях и единият от двамата да се влюби в нея, за да се скарат те моментално. Вместо да се карат и бият помежду си, ето какво трябва да направят: да оставят момата свободна, да си избере, когото тя иска, и след това двамата братя или приятели да се целунат един друг, да целунат и момата и да си подадат ръка за взаимна дружба. Онзи, който остава сам, той трябва да се радва, че брат му или приятелят му е предпочетен. Щом единият е щастлив, и другият трябва да бъде щастлив. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ - 151).