Бог е Любов. От звездите, от Слънцето, от плодовете иде Божията Любов. Любовта е зад въздуха, зад водата, зад крушите, зад ябълките, зад хляба. И затова всяка форма, която срещаме, нека да бъде като съединителна връзка, чрез която да се свържем с онова, което е зад нея, а именно - Любовта на Бога. Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата, ябълката, крушата, хляба, когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята, трябва да се свържем с онова, на което те са проводник... Любовта е всепроникваща и велика среда, в която сме потопени. (АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША – I том – 8)
Божията Любов ще се яви в душата ти като една малка, светла точица, тъй приятна, и постепенно, колкото повече се приближава към тебе, тя ще те озарява и под нея твоя ум, твоето сърце и твоята воля ще придобият най-добрите качества. Тя е светлината, за която Христос казва: „Аз съм виделината и думите, които аз ви говоря, не са мои, но на Отца ми, Който ме е проводил”. Тази светлина ще дойде. Светлината е един признак на Любовта. И когато Слънцето ни озарява, показва, че Бог ни изпраща тази светлина. Физическата светлина е признак на Божията Любов. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - изд. „Фотинов” - София – 170)
Онези, които истински ви обичат, са горе на Небето, от дето изливат своята дълбока любов към нас - направо или чрез някои хора. Всеки човек на Земята, който ви обича, е проводник на любовта на близки вам Същества от Невидимия свят. (АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - І т. – 147)
Любовта иде чрез светлината. (ПО ОБРАЗ И ПОДИБИЕ БОЖИЕ - изд. 1998 г. София - 387)
