КОЛКО ПЪТИ ДА ПРОЩАВАМЕ
Ако след като се върна от разходка, питам: „До колко пъти трябва да си чистя дрехата?”. Този въпрос на място ли е? „Определено ли е по колко пъти трябва да я чистя? Всеки ден трябва да я чистя, тя ми е необходима”. Всичките лекенца, които ги има, все ще се очистят. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - изд. „Фотинов” София - 360).
Някой ви пита: „Ако колата, с която ще прекарвам своето брашно и с която отивам на далечен път, се счупи, до колко пъти трябва да я поправям?” Аз ще кажа: Дотогава, докато ми служи, ще я поправям, защото без нея не може да се кара. Тя е една необходимост. Следователно, прощаването, това е поправяне на колата. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА – изд. – „Фотинов” София - 360).
Казано е в Стария Завет, че човек трябва да прощава на брат си по седем пъти на ден. И на Христос зададоха въпрос: „По колко пъти трябва човек да прощава на брат си? По седем пъти ли?” Христос отговори: „Не по седем, а по 77 пъти по седем”. Не е лесно човек да търпи, да чака брат си да сгреши 77 пъти по седем, да му прости за направените грешки, и след това да има право да се произнесе за новата грешка. (БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ - изд. 1940 г. - 125).
Числото 7 е число на съвършенство. Христос му казва: „До 70 пъти по 7”. Защо не му каже 7 по 7 пъти, а туря една нула отзад? Числото 7 без тази нула е число безплодно. Христос казва: „Ще трябва да се размножаваш”. Тази нула представлява Любовта. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - изд.” Фотинов” София - 363).
Петър се намери в чудо. Казва: „Тази математика е много сложна”. На седем места по седемдесет пъти! Целият ни живот ще отиде в прощаване. Е, представете си, 490 души да седят на вратата ти и да казват: „Прости ни!” - и всичките да седят по 5 минути, докато им простиш. Представете си да идват толкова души през годината, да хлопат на вратата ти, да идват по толкова пъти и всеки да седи по 5 минути, а ти да ги прощаваш само! Царете, за да избягнат тази неприятност, често издават един манифест, един общ указ, с който изведнъж прощават всички, че видели ги, не ги видели, прощават им, за да не ходят да ги безпокоят. Но това не е прощаване. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА – изд. „Фотинов” София - 359).
