ПРОЩАВАНЕ
Туй, против което човек въстава най-много, то ще му дойде до главата. Ако ти искаш да изгониш туй малко зло, от което не си доволен, непременно ще ти дойде по-голямо зло. Този закон, по отношение закона за добродетелите, действа в обратен смисъл. Ако малката добродетел не искаш, голямата не идва. За пример, имаш едно малко благородно качество, но ти не си доволен от него, не си благодарен; бъдете уверени, че щом не си доволен от него, голямата добродетел няма да дойде. В злото, ако не си доволен от малкото зло, голямото зло ще дойде, а при доброто е обратно. Ако не си доволен от малката добродетел, и голямата няма да дойде. Действително, една от най-малките добродетели, това е да простиш! И защо хората не искат да прощават? Казват: „Да прощаваш, това е детинска работа”. Да прощаваш, това аз считам най-малката добродетел.
Върху тази най-малката добродетел почива цялата съвременна култура. Вътрешното устройство на цялата тази култура почива върху тази прошка на земята, върху тази почва. И плодородието на земята почива върху прошката. Ако съвременните културни хора биха държали една статистика, щяха да забележат един велик закон на причини и последствия. Ще забележат, че всички гладни години, че всички епидемически години се дължат на липсата на тази най-малка добродетел. Липсва ли тя, веднага идват тези велики катастрофи. Най-първо започват между самото общество, за пример започват между църквите. Вземете сегашните верующи, християнските верующи. Явява се гонение между една и друга църква, коя от тях е на правата страна. Аз наричам права църква само онази, която прилага закона на прощението, прилага Любовта. Тя не трябва да вижда по-грешките у брата си. И онзи, който вижда погрешките, трябва да знае как да ги поправя, трябва да знае един закон за изправяне на погрешките. Даже и в себе си, като виждаме погрешките, има един закон и трябва да го знаем, трябва да знаем как да изправяме погрешките си. Ами че туй е цяла наука! (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА – изд. „Фотинов” София - 366).
Значи за благото на своята душа трябва да простим. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - изд. „Фотинов” София - 364).
Когато някой те обижда, той ти дава неизгладен диамант. Ти ще го изгладиш. Когато някой те обиди, как ще му простиш - Достатъчно е да си спомниш за Бога, за да му простиш. Хиляди години човек трябва да се учи, докато се научи да прощава. Онзи, който те обижда опитва твоята Любов. Ако тя е силна, ще запазиш спокойствие. (ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО - изд. 1992 г. Варна - 313).
Ще си мислиш за Бога, който е снизходителен: „Той прощава.” А не да казваш: „Не искам повече да прощавам.” Пластичност на душата ти е нужна. Прощаването не произтича от човека. Ще дойде Господ чрез Духа и ще каже: „Ти заради Мен това можеш ли да направиш?” Защо, ако остане ти да прощаваш, никога няма да простиш. Без Духа всякога ще се прилага кармическия закон.: „Око за око, зъб за зъб.” (СВЕЩЕНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ - II том - 47).
Всякога зад прошката трябва да седи Любовта. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - изд.-„Фотинов” София - 364).
Само Божествената Любов може да прощава така. Това не е човешка любов. При сегашната човешка любов, която имаме, туй правило не може да се изпълни. Можеш да ореш и да сееш само при благоприятни условия. Може да прощаваме само тогава, когато тази Любов, това ново съзнание ни посети. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - изд.”Фотинов” София - 393).
Прощаването е процес, при който човек минава от по-ниско в по-високо състояние. Изкуство е човек да прощава. (ТРИТЕ РОДОСЛОВИЯ - изд. 1945 г. София - 266).
У Бога прощаването е закон. Бог всякога прощава. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - изд. „Фотинов” София - 360).
