ДАВАНЕ
България трябва да бъде първата държава, да приложи Божия закон на Земята – хлябът да се дава даром. Само оня може да приложи този закон, който е абсолютно чист и безгрешен. Грешният, освен че няма да приложи този закон, но ще създаде още по-лош. Значи само мъдрият, праведният и благородният може да приложи този закон.
“Живата енергия”, стр. 192-193; 11
Истинска, положителна мисъл е само онази, която носи в себе си известно благо, както за самия човек, така и за окръжаващите. Ближните ни трябва да се ползват поне от излишъка на това благо. Този закон съществува и в Природата. От изобилието, с което разполага, Природата всеки момент отделя по нещо за всички живи същества.
“Предназначение на Слънцето, Луната и звездите”, стр. 47; 21
Да си богат, това значи да съзнаваш, че си извор, който изобилно дава водата си на хората, уталожва жаждата им, напоява и освежава растенията – с една дума, на всички живот дава. От богатството, от изобилието на този извор зависи живота на околната местност. Богатството на едного става условие за разбогатяване на другите.
“Така е писано”, стр. 212; 60
Всеки човек е като извор, който не може да задържи живота в себе си. Не мислете, че можете да го задържите. От всеки живот, който е минал през нас, излишното ще изтече навън, а върху нас ще остане онази чистота, която ни е необходима. Животът на хората се кръстосва правилно и онези, които противодействат на този закон, попадат в противоречия, отдето идат всички страдания.
“Напразно Ме почитат”, стр. 82; 24
Всички живи същества на Земята са осигурени. Всичко е предвидено за тях. В такъв смисъл щедростта е закон за разширение на човешкото съзнание. Затова човек трябва да бъде щедър не за другите, но за себе си. Да бъдеш щедър, това не подразбира да направиш някакво Добро, но да вземеш от пълните Божии хамбари в света и да раздаваш на ония, които имат по-малко от тебе.
“Мнозина казваха”, стр. 6; 60
На физическия свят БОГ се изявява чрез даване. Следователно бъдете и вие щедри като БОГА. Доколко човек трябва да дава? Има един вътрешен закон, който определя степента на даването. Едно трябва да знаете: човек не може да бъде богат, ако не е щедър. Щедростта подразбира отношение към всички: към себе си, към ближния си, към БОГА. Не е ли щедър, човек сам затваря крановете си за богатството, за източниците на живота.
“Проява на Любовта”, стр. 100-101; 85
Щедрост значи да задоволиш в даден случай една човешка нужда, да можеш в даден случай да задоволиш нуждата на един свой ближен. Щом не задоволиш, то е закон на скържавост.
“Методи за постижения”, стр. 57; 166
Към щедрия идат притоци отвсякъде. Щедрост, но не разточителност!
“Развитие на добродетелите”, стр. 448; 198
Щедрият човек и на младини, и на старини е щедър.
“Вехтото премина”, стр. 19; 50
Всяка добродетел, която се увеличава, тя има обратни резултати. Следователно ние, като умираме в света, учим се на закона на щедростта.
“Правилни процеси”, стр. 178; 164
Смъртта подразбира закон на даване. Като дава, човек става щедър.
“Един и същ”, стр. 195; 92
Който яде боб, той ще научи закона на щедростта.
“Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината”, стр. 232; 99
Човек трябва да дава по закона на Любовта, да знае кому колко да дава. Защо? Понеже всеки ден, всяка година има свои определени задължения.
“Тихият глас”, стр. 134; 205
Първото нещо, да се научите по закона на Любовта, по закона на постъпките, всякога трябва да бъдем щедри. То е благородство.
“Три пътя”, стр. 74; 106
Когато човек дава, според закона на Любовта, той трябва да знае кога да дава. И като взима, той пак трябва да знае кога да взима.
“Ценности и възможности”, стр. 30; 145
Който дава, трябва да знае как да дава. Ако не знаеш как да даваш, ти причиняваш вреда на ближния си. Ако пък взимаш насилствено, ти вършиш престъпление. И ако даваш насилствено, без да ти искат нещо, без да имат нужда от него, ти пак вършиш престъпление. Следователно даването трябва да става свободно и с Любов.
“Превръщане и съпоставяне”, стр. 291; 83
Не може да ти дадат, ако не ти вземат. За да ти дадат нещо, най-първо трябва да вземат от тебе. Или другояче казано: ти трябва да имаш нужда от онова, което ти дават.
“Любов към себе си, Любов към ближния си, Любов към БОГА”, стр. 71; 163
В Природата има едно даване, което идва естествено. Трябва да дадеш, понеже даването е един закон.
“Което мислиш, става”, стр. 97; 144
Любовта най-първо услужва на другите, а после на себе си. Услужвате ли на другите, имате Любов... Вие този закон не можете да го измените. Ще започнем със себе си. Най-първо ще работим за БОГА. Ще дадем половината от това, което имаме. Тогава ще имаме Любов и ще дойде благословението върху нас. Такъв е законът.
“Какъв трябва да бъде ученика”, стр. 345, 346; 18
За добрите и лоши проводници, ето какво е моето мнение: добри проводници са ония тела, онази материя, ония сили, през които Божествената Любов идва до нас. Това са добрите проводници. Тази Любов, за да може да се задържи до нас и да се върне назад, трябва да дойдат лошите проводници. Един лош проводник е вълнената дреха. Тя задържа топлината на тялото. Чрез добрите проводници ще възприемем Божията Любов. След като приемете Любовта, ще дойдат лошите проводници, тогава ще придадат на Любовта друго направление. Тази Любов ще я използувате за себе си. След като я използувате, ще дойдат пак добрите проводници, вие ще изпратите тази Любов навън и нищо няма да остане във вас. Този закон постоянно действа във вас. Дишането е основано на този закон. Вие, като добър проводник, приемате въздуха. Този въздух ще го задържите доста дълго време, за да се образува едно окисляване. И дълго време мислете върху въздуха, който сте приели. Благодарете на БОГА за това, което сте приели. Като изпратиш въздуха навън, пак започваш да приемаш. Ще добиете този характер на самообладание.
“Добри и лоши хора”, стр. 121-122; 155
Любовта разширява човека и събужда в него желание да дава... Докато хората дават, Любовта действа в тях. Щом престанат да дават, Любовта ги напуска.
“Проява на Любовта”, стр. 132; 131
Любовта е двояка. Едната Любов, която раздава, другата, която възприема. Вие трябва да изучавате и двата закона, да бъдете съвършени във възприемането и съвършени в даването. Тогава ще се образува този вътрешен мир.
“Съвършенство във възприемането и даването”, стр. 178; 161
Старайте се да бъдете проводници на Божествената Любов. Не се бойте, че ще изгубите Любовта. Много сте страхливи. Колкото повече даваш от Любовта си, повече приемаш. Колкото по-малко даваш, по-малко приемаш. Законът е такъв. Не бъдете разточителни, но щедри.
“Да работим с радост”, стр. 62; 182
Онова, което даваш на хората, ще се даде на тебе. Ти сам определяш своята съдба – колко да ти дават хората.
“Към Обетованата земя!”, стр. 53; 163
Давай многото от сърце! Като имаш, дай многото от сърце. Там е Божественият закон.
“Възлюблени”, стр. 85; 184
Нека правим Добро и следим не какво имат другите да ни дават, но какво ние имаме да даваме. Любовта е закон на даване.
“БОГ е виделина”, стр. 281; 184
В света няма безкористна Любов. Синът обича майка си дотолкова, доколкото му е дала нещо. Дъщерята или брата вие обичате дотолкова, доколкото той е оставил нещо във вас. Ако нищо не ви остави, не може да го обичате. Вие мислите, понеже сте създадени от БОГА, да ви обичат. От БОГА, който е създаден, трябва да дадеш нещо. Законът е такъв.
“Най-малкото и най-голямото”, стр. 311; 155
Единственото нещо, което всякога дава даром, е Любовта. Другите неща не дават даром. Следователно всяко нещо, което иде от Любовта, даром се дава. Това е вътрешен закон, вътрешно правило... На онези от вас, които разбират закона, казвам: “Даром сте взели, даром давайте!” Който прави сметка какво е дал и какво трябва да получи, неизбежно изпада в противоречия. Законът на даването разрешава всички въпроси, недоразумения, сиромашия, здраве, свобода – всичко се разрешава. С даването започва разумният живот.
“Даром давайте”, стр. 214, 226; 148
Щом дойдеш при Любовта, вземи последното място и чакай тя да ти даде, никога не си туряй ръката да вземеш. То е закон вече. Ако искаш да вземеш, закон създаваш. Чакай тя да ти даде. Когато ти даде плода, вземи го. То е Любов. Щом ти грабиш, ти вече създаваш закона. Ти търсиш първо тебе да те обичат. То е закон.
“Най-малката и най-голямата Любов”, стр. 41; 177
Ти, като кажеш, че обичаш някого, тогава ще си навееш беля на главата. Не казвайте, че обичате, защото то е все таки да кажете, че сте богат... Тъй щото, законът е верен: Който много има, много дава.
“Животът за Любовта”, стр. 61; 177
В една Божествена работа трябва всички да взимат участие: кой с каквото може и каквото знае. После спазвайте закона: Даром сте взели, даром ще давате.
“Живите образи”, стр. 175; 38
Божественият закон гласи: “Даром сте взели, даром давайте!”
“С человечески езици”, стр. 222; 131
Даром си взел, даром ще дадеш. Значи, Природата изключва всякаква заплата.
“Устойчиви величини”, стр. 8; 133
Давайте даром това, което даром ви е дадено, но не и вашето.
“Ще ви въздигна”, стр. 186; 201
“Давайте и ще ви се даде!” Въз основа на този закон, и ученикът трябва да дава на учителя си, за да бъде от него научен.
“Ще ви се даде”, стр. 158; 50
В дома си ще имаш една каса, в която ще пускаш една десета от всичко, което получаваш. Тази каса ще бъде за БОГА. Законът е: Даром си взел, даром давай. БОГ ти е дал и ти давай.
“Живот на жертвата”, стр. 272; 200
Нямаш право да раздаваш имота на жена си и на децата си, той е техен. Имаш 100 хиляди лева, раздели ги братски, поравно между тебе, жена си и децата си, и само дела, който ти се пада, имаш право да раздадеш. С техни пари нямаш право да правиш помен на Господа. То е Христовият закон.
“Истината”, стр. 199, 200
Христос прави една малка забележка върху онова, което богаташите дали, и онази вдовица, която била най-бедна. В тия Христови думи се крие великият закон. Тя турила всичко, що имала. И спънките на живота се дължат на това, че ние не влагаме всичко, което имаме.
“Две лепти”, стр. 169; 204
От чисто Божествено гледище, всеки, който даде една вехта дреха, той се наказва. Такъв е законът. Когато направим една добрина, или когато дадеш нещо в Името Божие, ще дадеш най-хубавото, каквото имаш – както за себе си.
“Нашите длъжници”, стр. 260; 25
Щом възлюбя Господа, аз ще дам всичкото си имане и то пак от сърце. Това е Любов! Това е закон. Господ няма да каже: “Дай всичко!” Но щом аз възлюбя Господа, сам ще раздам всичкото си имане.
“Раздай всичко!”, стр. 22-23; 30
Ако човек не е готов да продаде имането си и да го раздаде на бедните, той не може да отиде при Христа. Не е въпросът в раздаването, в това че някой имал къща или няколко декара земя, но законът е такъв. Според този закон човек ще има възможност да влезе във връзка с разумните същества, богати и бедни.
“Баща си и майка си”, стр. 117-118; 62
Дали много, или малко ще дадете на човека, не е важно; за вас е важно да знаете, че пари не трябва да давате. Природата не работи с пари... Природата не обича скръжавите хора. Тя казва: Когато даваш, с крина давай.
“Огън да запаля”, стр. 68; 77
Всеки ще даде нещо от себе си, ще плати с нещо от живота си. Ако нищо не плащаш, нищо не можеш да получиш. Колкото повече плащаш, повече ще получиш; колкото по-малко плащаш, по-малко ще получиш. Аз говоря за Божествения закон, дето съществува равенство. В човешкия закон равенство не съществува.
“Работникът и неговата прехрана”, стр. 15; 67
Човек трябва да дава толкова, колкото взима. Ако малко взима, малко ще дава; ако много взима, много ще дава. БОГ ни е дал изобилно живот, изобилно мисъл и чувства.
“Разумни наредби”, стр. 168; 71
Данта на БОГА се дава доброволно, а на кесаря – чрез насилие. На БОГ ще даваш доброволно, колкото искаш и когато искаш. Не изпълниш ли този закон доброволно, ще дойде кесарят и насила ще те застави да дадеш. БОГ и кесар са двама господари. Ако не служиш доброволно на Единия, ще дойде вторият и на сила ще те застави да му служиш... Спазвайте и двата закона – на БОГА и на кесаря, без да ги смесвате.
“Като чуха”, стр. 362, 365; 5
Който изпълнява Волята Божия и дава, по същия закон и на него ще се даде.
“Забравената дума”, стр. 176; 56
Някога си бил голям скъперник, нищо не си давал. Днес ще даваш. Носиш един хляб, но срещаш гладни хора. Ще се спреш и ще дадеш половината хляб на едного, другата половина на друг и ще продължиш пътя си. Какво ще остане за мене? Затова не мисли. Законът работи.
“Деца на БОГА”, стр. 325; 103
Да допуснем, че ти имаш в джоба си всичко 10 лева, но дохожда при тебе един твой приятел, на когото ти се кълнеш в любов, и ти поиска пари назаем. Ти отваряш кесията си и му казваш: “Имам всичко 10 лева, но ми трябват за обяд”. Не, дай половината на приятеля си, а половината задръж за себе си. Законът е такъв. Ако двамата приятели изядат заедно десетте лева, тия десет лева ще се явят отново в кесията на онзи, който е услужил.
“Явно говорих”, стр. 398-399; 59
Българинът разбира, че важните числа в живота са дробите. С това той иска да каже, че за да бъде човек добър, трябва да бъде човек и половина, да знае ирационалните числа, да знае правилно да дели. Дробите подразбират закона на даването. Дето има дроби, там е Доброто. Който знае да дроби, той знае и да сърба; който не знае да дроби, той не знае да сърба.
“Мойсей и Христос”, стр. 121; 47
Аз разглеждам въпроса, че от едно мъчение може да се освободите само като дадете половината от туй мъчение на другите. От едно страдание може да се освободиш само като дадеш половината. Една работа може добре да я ползваш, като дадеш половината. Само по половина ще даваш.
“Възлюбете Господ”, стр. 554-555; 140
Човек трябва да работи в живота първо с низшите сили, а после с висшите, а не обратно. Ако отивате при канарите, няма да им говорите меко, благо, но ще вземете чук и длето и ще удряте, да получите от тях някакъв скъпоценен камък. Те ще ви дадат нещо и ще кажат: “Добре че с малко се освободихме”. Същият закон действа и в живота. Когато дойде някой при вас да ви иска нещо, и започне да вика, да ви се заканва, не мислете много. Дайте каквото ви иска и благодарете, че с малко се освободихте.
“Малкият повод”, стр. 87; 56
Ако даваш, краят ще бъде добър; ако не даваш, краят ще бъде лош. Кое е по-добро: да сее ли човек, или да не сее? И за него, и за близките му по-добре е да сее, отколкото да не сее. Даването е Божествен закон.
“Направление на истинския живот”, стр. 186; 72
Да даваш, без да взимаш – такъв закон не съществува на Земята.
“Естествени връзки”, стр. 77; 74
Човек е длъжен да дава от благата, които приема, и на другите. След като задържи за себе си толкова, колкото му е нужно, останалата част, колкото малка да е, той трябва да я даде на своите ближни.
“Закон на отношения”, стр. 154-155; 74
Колкото даваш, толкова ще получиш. Малко даваш, малко ще получиш. Много даваш, много ще получиш.
“Пробният камък”, стр. 216; 74
Законът на даването се отнася не само до физическия, но и до психическия живот. Човек трябва да знае как да дава своите чувства и мисли.
“Вкисване”, стр. 183-184; 84
Преди да дойде до закона на жертвата, човек трябва да е дошъл до закон на правилната обмяна, според който ще дава правилно и ще взима правилно.
“Съчетание на числата”, стр. 182; 85
Имаш ли два хляба в торбата си и срещнеш човек, който няма нито един, дай му един от своите. Не чакай той да ти го вземе. Ако имаш само един хляб, бъди уверен, че няма да срещнеш човек, който може да те обере.
“Двата принципа”, стр. 141; 86
Духовният човек дава, а физическият – взима. Първо човек трябва да започне с даването. Ако не научи закона на даването – първият Божествен закон, той никога няма да научи закона на вземането.
“Удължени и скъсени линии”, стр. 76; 82
Човек не може да бъде свободен, докато не се научи да дава.
“Идете в Галилея”, стр. 557; 134
Който дава, живее в закона на свободата. Всякога давай, за да освободиш хората от ограничението. Значи положителната Любов, която дава – освобождава; Любов, която само взима – ограничава.
“Законът на ограничението и законът на свободата”, стр. 125; 117
В ума си човек трябва да държи мисълта, че колкото дава, толкова ще взима, плюс един малък придатък, равен на лихвите на дадената сума.
“Човекът на Новото”, стр. 176; 98
Божествено е да даваш повече, а да взимаш по-малко. Същият закон се отнася и до знанието. Ще даваш повече, ще взимаш по-малко.
“Закон на вярата и Любовта”, стр. 82; 103
Между двама души, които ще съградят един дом, единият трябва да обича два пъти повече. И тогава в дома може да има обич. Единият ще дава повече, а другият ще взема два пъти повече и ще дава два пъти по-малко.
“Въздухът и мисълта – нови начини за хранене”, стр. 236; 122
Човек не може да расте, без да дава. У БОГА това е закон, който постоянно действа.
“Единственият свободен”, стр. 328; 119
Давайте и после вземайте.
“Върховният авторитет”, стр. 430; 119
За да получиш нещо, трябва и ти да дадеш нещо от себе си. Такъв е законът. Правилна обмяна трябва да има: ще получиш, ако дадеш; като дадеш, ще получиш.
“Малкото Добро. Живият порядък”, стр. 273; 103
Не очаквай Добро от оня, който сам дължи на хората.
“Живот, мисъл и воля”, стр. 113; 105
Силен човек е онзи, който първо дава, а после взима; слаб е онзи, който първо взима, а после дава.
“Даване и вземане”, стр. 210; 105
Слабите хора са практични, те се занимават с дребна търговия. Тежките търговци, с големите чували, те разполагат с хиляди левове. Обаче и едните, и другите са намясто. По-слабите вземат на кредит от по-силните, от по-богатите. Същият закон съществува и в органическия свят.
“Събиране и раздаване, заробване и освобождаване”, стр. 424; 153
Даването е закон на Небето, закон на изобилието.
“Великото и малкото”, стр. 54; 124
Никой няма право да вземе това, което не е дал. С други думи казано: никой няма право да жъне там, дето не е сял.
“Завършени и незавършени процеси”, стр. 81; 107
Ще отворите кесиите си. Парите – това са семената. Ще ги хвърлиш, идущата година ще имаш резултата от засяването. Това е Божият закон.
“Пътят на щастието”, стр. 481; 122
Ние сега искаме да дадем от изобилието. А пък аз ви казвам моралния закон – сега трябва да дадеш. Ако човек не възприеме неща умни и ако възприема и възприема, и ги държи в себе си, пак ще има. Ние имаме в дишането онзи хармоничен закон на даването и вземането, и колкото вземеш отвън, толкова и даваш пак навън.
“Веселие и радост”, стр. 223; 129
Божественият закон започва със закона на даването. Даването е издишване. Дишането е вземане. Аз ги свързвам така: даването и вземането са дишането на душата.
“Новата дреха”, стр. 298; 119
И който дава, и който взима трябва да постъпват според законите на Божествения свят. Не е нужно да дадете цяло кило маслини на един човек. На всекиго ще дадете по малко.
“Две естества”, стр. 29; 131
Старите са остарели, понеже са лъгали и лъжат. Младите ще остареят, понеже се учат да лъжат. Казвам: напуснете този път. От гледището на живия хляб това са стари пътища. Вие гледате, че и моята коса е побеляла, но аз сега уча закона на щедростта. Да давам, да давам. Обаче никога не раздавам безсмислено, уча щедростта и раздавам по всички правила.
“Блажен, който яде хляб в Царството Божие”, стр. 652; 125
Не мислете, че ако аз говоря, че не искам нищо. Не, не! Много скъпо искам за моите беседи... Даром давам само на умните, глупавите ги карам да плащат на общо основание. Аз ви казвам само закона.
“Очите на мъдрия”, стр. 91; 121
Даже и при днешните условия, ако всеки човек би отделял по един лев всеки ден, въпросът би се разрешил добре. Тогава нямаше да има бедни хора на Земята, нямаше да има нещастни.
“Ти си Христос, Син на БОГА живаго”, стр. 267; 140
Като даваш, винаги носиш светлина. Щом даваш, светлината идва в ума ти, щом вземаш, това винаги носи тъмнина.
“Тайната на даването”, стр. 150; 135
Но вие, които искате да вървите по Божествения път, като ученици, опитайте този метод с единия лев! Искам поне за една година всички, които сте ученици, да го опитате. Никога да не сте раздвоени в съзнанието си по отношение на това, което правите. Направете този опит: всеки ден отделяйте по един лев, като ученици. Ако го искате. Един лев на ден. Турете го настрана, за да се изпълни Божественият закон.
“Единият лев”, стр. 111; 135
Можете да отидете при лошия човек, но никакви пари не му давайте, нищо не му давайте! А пък на добрия давайте! Колкото повече дадеш нему, толкоз по-добре... Този закон можете да го приложите спрямо вашите мисли, чувства и постъпки.
“Едно ви трябва”, стр. 353; 135
Когато каниш на гости, кани тия, които са гладни, а не, които са сити.
“Вътрешният човек”, стр. 341; 121
Злото в света винаги идва, когато хората само вземат. Има едно състояние, което вие не съзнавате, че вие само вземате, вземате, вземате. Искате само Доброто, а не давате нищо. При това положение злото се явява във вас като процес, да отнеме онова, което вие вземате.
“Първата светлина”, стр. 312-313; 138
Представете си, че имате два конуса, които се срещат с върховете си. Тези два конуса представят две различни движения. Ако започвате да се движите от първия конус към втория, т.е. отдолу нагоре, първо ще минете през широката част на конуса. Колкото по-нагоре се качвате, толкова конусът повече се свива. В това положение вие се намирате в състояние на вземане – вземате само. Щом дойдете до най-тясната част на конуса, вие започвате вече да давате, влизате в обратното движение на конуса. Значи в първо време вие сте в закона на вземането, от другите вземате, а после влизате в закона на даването, от вас вземат.
“Да сторя”, стр. 167; 140
Ако не си давал, не можеш да вземаш. Ако не си вземал, не можеш да даваш.
“Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето”, стр. 110; 140
Когато говоря за даването в света, разбирам: има един закон, едно вечно даване, което произтича от БОГА. Даването е закон от БОГА.
“Бяга в Тарсис”, стр. 511; 140
Божественият закон гласи: Туй, което даваш, не го вземай.
“Не пренебрегвайте благата”, стр. 350; 179
Това, което веднъж си дал на БОГА, никога не вземай назад. Постъпвай, както БОГ постъпва с нас. Каквото БОГ ни е дал и дава, никога не взима назад. Такъв е Неговият закон.
“Двама синове”, стр. 80; 142
В Природата съществува един закон – като даваш, ще дойде обратното движение.
“Честност и справедливост”, стр. 456; 149
Някой върви с разперени пръсти на ръцете. (Учителя изнася лявата ръка напред.) Вземам. (Учителя изнася дясната ръка напред.) С тази давам. Едната казва: “Вземам”, другата казва: “Давам”. В Природата това е закон.
“Съзнание и самосъзнание”, стр. 534; 149
Важно е човек да знае как да дава и как да взема. Разумният знае кога и как да дава и да взема. Даването е закон, чрез който човек изпълнява Божията Воля.
“Прави възгледи”, стр. 163; 175
Намирам се между хора и те искат да знаят, аз какво мисля. Две неща може да мисля: или искам да взема, или искам да дам. Има степени в даването, може много да дам. Но принципите са два: искам да дам – то е хубаво; искам да взема – то е лошото в света. Кога е лошо? Лошото е, когато трябва да дам, пък искам да взема. Когато трябва да дам, да дам. След като съм дал, трябва да взема.
“И рече им”, стр. 292; 170
Не всякога даването е едно благо, има изключения при даването. Същият закон е и при знанието.
“Математически отношения”, стр. 126; 173
В ада отиват всички хора, които са вземали повече. В Небето отиват всички, които са вземали по-малко. Че то е по онези физически закони – всички тежки тела падат на дъното на океана, а всички леки тела излизат нагоре, отиват в Рая.
“По образ и подобие”, стр. 61; 169
Ако ти в даването нямаш усет, даването не е нормално.
“Сила, усет, мисъл”, стр. 172; 165
Когато отиваш в оня свят, трябва да бъдеш чист, да нямаш нищо никому да даваш. Сега това са закони, самият живот го изисква.
“Състояние и разположение”, стр. 204; 180
Едновременно не може да даваш и да вземаш. Най-първо ще вземаш и после ще даваш.
“Любов и обич”, стр. 173; 179
Някои поети започват с даване, а поезията е процес първо на възприемане. Първият процес е да възприемеш правилно и после да даваш. Виждам, този закон е верен.
“Слаб и силен”, стр. 329; 186
Ако ти нищо не дадеш, не може и да възприемеш. Който не дава, не може и да възприема; който не възприема, не може и да предава.
“Съотношение на тяло и придобивки”, стр. 150; 186
Даваш повече, взимаш по-малко.
“Обикновени и необикновени процеси”, стр. 138; 193
Не спирай в себе си Божественото, дай го, защото ако го спираш, ще си причиниш нещастие. Не задържай излишните неща. Закон е да не лишаваме себе си от най-необходимото, а останалото да раздадем на другите, то ще се благослови.
“Взимане и даване”, стр. 177; 198
Съзнателният живот подразбира жертва, която почива на закона на даването.
“Плодовете на Духа”, стр. 69; 190
Благословен е оня, който дава, без да очаква нещо. Има смисъл да взимаш, но от Оня, Който носи изобилието. Взимай от Слънцето. Когато взимаш от подобния си, ще взимаш по-малко, ще даваш повече. Това е Божествен закон.
“Човешка и Божествена Любов”, стр. 147; 190
Ето една илюстрация на един много строг закон в Природата – който дава, получава. Водата извира от земята, но щеше ли да извира, ако не бе по-рано паднала отгоре влага? Водата в извора иде отдолу нагоре, но друга вода иде отгоре надолу – онова, което иде отгоре, е условие да има изобилие. Затова в Природата има закон: Давай и ще получиш.
“С конкретни примери и символичен език”, стр. 127; 200
Който живее в Божествения свят, трябва да дава изобилно... Ако приемеш повече отколкото трябва, и дадеш повече отколкото трябва, и в двата случая нарушаваш равновесието в Божествения свят. Спазвате ли закона за приемането и даването, светът ще се оправи магически.
“Възприемане и предаване”, стр. 273, 274; 189
