При хубавото пеене, като запееш, веднага да се трогне сърцето на публиката, да не се мърда никой и лицата им се изменят, обединяват се всички, стават като един човек, като че са един човек. Ти чувстваш, че между публиката и тебе има обмяна, ти даваш и вземаш, Божественото идва в тях и в тебе. Когато между Божественото в публиката и Божественото у певеца почва да става тази обмяна, аз наричам това хубава музика. (ВЕЧНИЯТ ПОРЯДЪК – 552)
