СЪОТНОШЕНИЕ
Щом се разреши един въпрос, десет въпроса трябва да останат неразрешени.
“Практическо приложение на музиката”, стр. 20; 22
Малките усилия произвеждат големи резултати. Причината за тия резултати не е в самото усилие, нито в предмета, с който си служим, но в разумното същество, което прави усилие.
“Разумни отношения”, стр. 78; 66
Всеки човек може да има момент в живота си, да има една микроскопическа опитност. От тази микроскопическа опитност може да извади закона: Туй, което микроскопическо е вярно, и по-голямо да стане, пак е вярно.
“Не правете никому насилие, нито оклеветявайте”, стр. 394-395; 14
Ако моето лице е засмяно, никога няма да видите ръката ми свита на юмрук, но ако лицето ми е намръщено, ръката ми ще бъде свита на юмрук. Да кажем, че аз имам едно перде пред лицето си, и ви покажа само юмрука си през него, от юмрука вие може да знаете какво е моето лице, моето състояние. Туй е закон на съотношение.
Сряда, 23 август, стр. 243; 18
Когато тялото се намалява, умът се увеличава; когато умът се смалява, тялото се увеличава – обратен процес. Когато сърдцето се увеличава, причинният свят, душата се смалява, т.е. не се проявява. Когато сърдцето се намалява, душата се увеличава.
“Четирите проекции”, стр. 11; 27
Физическата топлина на човека е 37°, но когато се говори за духовната топлина, тя е много висока. При това, отношението между физическата и духовната топлина е обратнопропорционално: когато духовната топлина се намалява, физическата се увеличава; когато духовната топлина се увеличава, физическата намалява.
“Раб и син”, стр. 66; 50
Ако човек увеличава нещата, не е добре, но ако ги намалява, пак не е добре. Това са две крайности, които не се препоръчват. Добре е по някога човек да намалява нещата, да учи закона на смаляването. Като изучава закона на увеличаването и намаляването на нещата, човек трябва да спазва закон на съотношенията, никога да не ги намалява чрезмерно, нито да ги увеличава чрезмерно.
“Да види Царството Божие”, стр. 315; 153
Както между двете ръце, двата крака, двете очи, двете уши има съотношение и взаимна помощ, така и между предната и задната част на мозъка има известно съотношение, известна взаимопомощ.
“Смяна на енергиите”, стр. 322; 69
Когато мислиш за стомаха си, ще мислиш за земята и нейните съотношения, да разбираш качествата на твърдите вещества. Когато дойдеш до реките, моретата, ще мислиш за своето кръвообращение. Ако мислиш за тези закони, и кръвообращението ще бъде в тебе правилно. Когато вятърът духа и мислиш за законите на това дихание, ще разбираш и законите на твоето дишане. Ако разбираш гръмотевицата, електричеството и магнетизма, ще разбираш и законите на твоя мозък, както и неговото устройство.
“Живот, светлина и свобода”, стр. 25; 97
Между стомаха и главата на човека има известно съотношение. Когато стомахът греши, мозъкът се наказва; когато мозъкът греши, стомахът се наказва.
“Доброто сърдце”, стр. 184; 54
Ние не вървим назад, а напред. Ние не мислим с корема си. Защото законът е такъв: Когато умът е здрав, ще бъдат здрави и дробовете; когато дробовете са здрави, ще бъде здрав и мозъкът. Такова е съотношението. Всеки Божествен закон върви отдолу нагоре.
“Правилни методи за разбиране”, стр. 99; 12
Като говоря за богатство, аз разбирам онова вътрешно богатство на Любовта, на знанието и на Добродетелите... Туй богатство почива на следующия закон: Всички онези хора, които са разбогатели по един естествен начин, в кръвта им се съдържа злато, и то толкова, колкото е количеството на външното злато, което притежават. На това вътрешно злато в кръвта им се дължи богатството.
“Който се учи”, стр. 21, 22; 30
Колкото мъчнотиите на един човек са по-големи, толкова този човек седи на по-висок умствен уровен; и колкото мъчнотиите му са по-малки, толкова той седи на по-нисък умствен уровен.
“Обич към знанието”, стр. 9; 58
После, всяка една мисъл, тя почива на един закон. Външната страна е едно проявление, а вътрешната страна е законът. Следователно между една проявена мисъл и една непроявена има съотношение на нещата.
“Разпаленият въглен”, стр. 166; 121
Има един закон, който определя отношението на горчивото, киселото и сладкото, на сто мисли колко трябва да бъдат сладки, колко – кисели и колко – горчиви. На сто числа: 25 – сладки, 25 – кисели, 25 – горчиви и 25 – в запас.
“Добри слуги”, стр. 273; 188
Ако дойде някакво нещастие, то се дължи на безверието на хората.
“Покрива и изправя”, стр. 59; 97
Когато чувствата ви се развиват, вие минавате през поле, в което едновременно растат и хубави цветя, и магарешки тръни. Какво да правим с лошите чувства? Ще ги оставите да растат свободно, както и добрите чувства. Имат ли право лошите чувства да растат между добрите? Едно лошо чувство има право да расте, да живее между десет добри. Един беден ученик има право да мине между десет богати ученици. Законът е такъв. И обратното е вярно: едно добро чувство има право да расте между десет лоши чувства.
“Музикално упражнение”, стр. 162-163; 41
Израсте ли повече, отколкото са средствата за поддържане на организма, човек е осъден на страдания. Колкото повече човек расте и се развива, толкова повече трябва да увеличава своята дажба. Същият закон се отнася и до човешките желания.
“Личност и душа”, стр. 44; 85
Навсякъде, във всички неща трябва да има едно преливане. Следователно всеки, който може да пее тъй, че да изрази нещо чрез пеенето, ние го наричаме добър певец. Същото нещо е и в закона на говоренето. Между всички думи трябва да има известно съотношение.
“В който град влезете”, стр. 4; 30
Между вярата и знанието има известно съотношение. Ако вярата се усилва, а знанието не се увеличава, това не е истинска вяра. Това е вярване. Когато вярата се усилва, а човек, вместо да придобие знание, губи и това, което има, туй е суеверие.
“Иде Исус”, стр. 90; 87
Колкото повече се увеличава златото в кръвта на човека, толкова повече се увеличава и животът. Този живот трябва да се вложи в работа, в движение.
“Акустика на съзнанието”, стр. 185; 71
Между радостта и страданието има правилни математически съотношения. Тия съотношения са следните: колкото радостта ви е била по-голяма, по-интензивна, като се смени със скръб, толкова и скръбта ви ще бъде по-силна, по-интензивна.
“Продължаване на живота”, стр. 16-17; 36
Всичките състояния, които може да прекарате през деня, са всъщност само две – положително състояние на радост и отрицателно състояние на скръб. Скръбта ви може да бъде интензивна и радостта ви ще бъде интензивна. Скръбта ви може да бъде средна и радостта ви ще бъде средна. Каквато е скръбта, такава е и радостта; каквато е радостта, такава е скръбта. Това е закон – нищо повече. Който много скърби, много се радва; който малко скърби, малко се радва. И едното е вярно, и другото е вярно. Който много се учи, много харчи; който много харчи, много се учи.
“Значение на изслушването”, стр. 31-32; 36
Един ден нещастие, един ден щастие; десет деня нещастие, десет деня щастие. Знай, че когато ти си нещастен, друг някой е щастлив; когато ти си щастлив, друг е нещастен. Това е закон. Ако разбираш този закон, ти си щастлив; ако не го разбираш, ти си нещастен.
“Добрият поглед”, стр. 88; 105
Щастието ви е събрано на северния полюс, законите на Земята не разбирате. Този наклон на земната ос има закон, който го обуславя. Каквото е отношението на земната ос спрямо Слънцето, такова е вашето отношение спрямо БОГА.
“Обикновен, талантлив и гениален”, стр. 381; 178
Дойде при мене един човек, който носи празно шише с вместимост един литър. Той ме моли да го напълня. Аз напълвам шишето и му го давам. “Защо само толкова? Не можа ли да сипеш повече?” “Толкова искаш. Ако искаше повече, може да донесеш друго шише, което да съдържа два-три литра. Каквото шише донесеш, в него ще ти сипя. Ако донесеш съд с вместимост сто литра, него ще ти напълня. Важно е, ще можеш ли да го носиш. Ако друг го носи, уговори условията с него”. Законът гласи: Всеки сам трябва да си носи съда с маслото.
“Ново съзнание”, стр. 259; 110
Ако твоята Любов към хората се увеличава, и тяхната Любов към тебе ще се увеличи. Ако твоята Любов към тях се намалява, и тяхната Любов към тебе ще се намали.
“Вътрешното богатство”, стр. 163; 104
Човек трябва да дава толкова, според колкото живот се влива в него.
“Любов и вяра към БОГА, вяра към себе си”, стр. 346; 153
Съществува едно отношение в света, а то е следното: на 25 лоши хора, отговарят 25 добри. В Природата съществува този закон – добрите и лошите са като двойка.
“А другото падна”, стр. 203; 109
На две радости иде една скръб, и на две скърби – една радост.
“Външни и вътрешни методи”, стр. 56; 70
Както в Природата, така и в живота съществува закон на съотношение. Според този закон сиромахът е корен, а богатият – клон; сиромахът е цвете, а богатият – плод. Ако сиромахът не цъфне, богатият няма да завърже.
“Подмлади”, стр. 325; 126
Кривата линия е създадена от безброй прави линии, които имат еднакви отношения, то е законът на отношението: както горе, тъй и долу. Нещата, които са в Божествения свят, така трябва да бъдат и в човешкия свят.
“Трите основни неща”, стр. 630; 143
Тогава в музиката, с удължаването на линиите в едно отношение печелиш, в друго губиш. Като се удължава струната – печелиш струна, тонът се понижава – губиш, имаш по-нисък тон. Когато съкращаваш струната, тоновете се повишават, тогава печелиш в тоновете, а губиш в струните. Следователно, когато цигуларят свири, в едно отношение той губи, а и в загубата печели в друго отношение... То е закон, който съществува. Правим изводи, паралел има в явленията в Природата. Ти в морално отношение не може да се подигнеш, ако на физическо поле не изгубиш.
“Подядане и ощетяване”, стр. 148; 137
И едно дете може да ти каже Божественото. От дето и да дойде Божественото, приеми го и не прави никаква разлика. Само че при напредналите хора, понеже знаят Божия път, чрез тях – както през големите прозорци – идва по-голяма светлина, а през по-малките прозорци идва по-малко светлина.
“Трите връзки”, стр. 229; 135
