Добро
“Всяко добро деяние и всеки съвършен дар иде отгоре,
слизайки от Отца на светлините,
у Когото няма изменение, нито сянка от промяна.”
(Як. 1:17; СИ)
“И видя Бог всичко, що създаде, и, ето, беше твърде добро.”
(Бит. 1:31,СИ)
“...На ония, които любят Бога и са призвани по
Негова воля, всичко съдейства КЪМ добро. ”
(Рим. 8:28; СИ)
“Любовта да бъде нелицемерна; отвръщайте се от злото,
прилепяйте се към доброто..
Не се оставяй да те надвива злото,
но надвивай злото с добро.”
(Рим. 12:9,21; СИ)
“Като правим добро, да не се обезсърчаваме,
защото ще пожънем в свое време, без да се уморяваме.
И тъй, докле имаме време, нека правим добро на всички
(Гал. 6:9-10; СИ)
“Доброто е абсолютна реалност,
върху която всичко може да се гради.”
(68;33)
“Доброто е израз на любовта.”
(68;83)
“Добротата е богатство на душата.”
(17;177)
“Добър човек е онзи, който никога не губи своята чистота.”
(46; 73)
“Добър човек е този, у когото няма зло. ”
(68;22)
Библейската мъдрост ни учи, че всяко добро произлиза от Бога. Самият Бог е съвършено добър, а хората или нещата са добри дотолкова, доколкото изпълняват Неговата свята воля. Затова и според апостол Яков (в цитирания по-горе стих от неговото послание — 1:17) всяко добро е Божий дар. От друга страна, всичко, което приближава хората до Бога, дори и да е неприятно за тях, е за тяхно добро и за слава Божия. Тази велика истина изповядва апостол Павел в своето Послание до римляните (8:28). Божият закон, който ръководи духовното развитие на човека, изисква от него да проявява любов и доброта във всичките си мисли, чувства и дела. Затова и в Библията праведният човек е отъждествен с добрия. Любовта към хората се изразява в добрите постъпки спрямо тях. В този смисъл е и напътствието на ап. Павел към галатяните (6:9-10).
Така както Бог е абсолютна реалност, така и произтичащото от Неговата същност Добро също е абсолютна реалност. Осмислена и оползотворена в ежедневния живот, тя може да послужи като основа за изграждане на всички духовни и материални ценности.
Добър може да бъде само човекът на Божествената Любов — този, който е добър във всичките си изяви, който е напълно недосегаем за злото, който съхранява душевната си чистота при всички жизнени обстоятелства. Това е човекът, който е посял добри семена и събира богата реколта — и не само за себе си, но и за всички останали. Той притежава разностранна и красива душевност, той е съвършен проводник на Божественото в многоликата действителност.
По своя път в живота човек следва да се отърси от всяко зло и да се самоопредели изцяло към доброто. Това е една от главните задачи на неговото присъствие тук, в света на материята.
Добрият човек е вътрешно богат и дава щедро от себе си на всеки нуждаещ се. Той с лекота трансформира вътрешните си състояния и успешно преодолява всички препятствия в живота. Силен е, без да парадира със силата си. Не се безпокои и не се смущава при никакви обстоятелства. Постигнал е онова равновесие между външно и вътрешно, онази хармония на душевността, която отговаря на представата ни за щастие.
Доброто е основа на разумния живот. Разумният живот от своя страна представлява условие за проявление на доброто. Светът се нуждае от добри хора. Да бъдеш добър или лош — това зависи от теб, а не от външните условия.
Не е достатъчно човек да се стреми към доброто, но той трябва и да знае как да го прилага. Преди да извършиш нещо добро, мисли първо как да удовлетвориш Бога и Божественото у себе си, а едва след това - хората.
Да бъдеш добър при всички твои изпитания, в това е силата ти като човек.
Качество на живота
Стремеж към добрината
у мен е добротата,
здраве за душата,
импулс на свободата.
Необходимост, ценност и мотив
да бъда, да съм жив.
Добрина
Направено добро — забравено.
И правено добро - оставяно.
Не мислено, желано и очаквано,
а ежедневно благо
Доброто ти е необходимо:
• за да запазиш свободата на душата си;
• за да запазиш доброто на сърцето си;
• за да изградиш духовните си тела;
• за да си психически стабилен;
• за да си морално устойчив в себе си;
• за да има основа животът ти;
• за да имаш истински връзки с хората;
• за да се повдигаш и усъвършенстваш;
• за да е реализиран животът ти така, както искаш;
• за да проявиш разумното, хубавото, възвишеното в себе си;
• за да си здрав.
Разграничете по смисъл думите:
Добротата - е качество на характера.
Добрината - е направеното добро.
Доброто - е актът извършване на добрината.
Добър - е човек, който проявява добротата си или който прави добро.
Добродетелта - е нова степен на постижение на някое положително качество на характера.
Добродетелността - е наличие на изработени видове добродетели у човека.
Добродетелта - е постигнатото качество добро на степен добродетел.
Малкото добро:
• е непрекъснатото добро;
• е доброто за дребните неща;
• е направеното добро на време и на място;
• е незабележимо външно;
• е съзнателно направено с любов добро;
• е ежедневна нужда от доброто;
• е умението да виждаш и създаваш добро.
Който не умее да приема доброто:
• не умее и да го прави;
• не го е разбрал и оценил правилно;
• не е добър;
• приема злото в себе си;
• създава “ад” в себе си;
• отвън, може да е вътрешно и добър, и лош;
• го спира и превръща в зло.
Запомнете психосоматичните зависимости:
• Добри са онези чувства, които поддържат правилното кръвообращение и дишане. Всяко добро чувство, реализирано навреме, подобрява състоянието на сърдечно-съдовата система.
• Добрите мисли поддържат здравословното състояние на мозъка. Всяка добра мисъл, която човек реализира навреме, усилва неговия ум.
• Добри са онези постъпки, които осигуряват доброто здравословно състояние на стомаха и храносмилателната система.
Правила за развиване на доброта:
• Мислете добро за другите.
• Когато се запознаете с някого, първо открийте най-добрата му черта.
• Човек, като мисли добро за другите, започва да мисли добре и за себе си.
• Ехото на всяка мисъл се връща отново при нас. Затова мислете за добро.
• Да опознаеш човека, означава да опознаеш доброто в него.
• Проучи доброто у този, когото одумваш, и ще спечелиш приятел.
• За да видиш една добра черта у другия, трябва да си естествен, да можеш да се освободиш от подозренията, съмненията, недоверието, лицемерието и фалша в себе си.
Как се стига от понятието за доброто до развитието на собствената добродетелност? Следва да бъдат разграничени следните специфични съотношения:
Любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта могат да се разглеждат като пет принципа, пет основни добродетели или като пет основни сили, вложени от природната Разумност у човека. Разгледани като принципи, това е най-универсалната им изява на всички нива на мирозданието, на всички нива на материалното и духовното природно устройство. Развитието им като добродетели у човека извиква човешкото същество да започне съзнателно духовно пробуждане, себепознание като душа, която оценява своя Аз по-горе от собствената личност.
Принципът на Любовта - ни учи да чустваме добре, да различаваме доброто от злото,
Принципът на Мъдростта - ни учи да мислим добре, да познаваме доброто и злото.
Принципът на Истината - ни учи да постъпваме добре, да правим добро.
Принципът на Правдата ни учи правенето на добрини да е съзнателно, да е вътрешна необходимост, ценност и смисъл на живота ни.
Принципът на Добродетелта - ни учи качеството добро по отношение на тези добродетели да се повдигне на степен добродетел в характера ни. Да проявим висшето в себе си, като развием и други добродетели.
Самовъзпитателни упражнения:
1. Отделяйте всеки ден - сутрин пет минути, на обед пет минути и вечер пет минути, за да размишлявайте върху доброто у вашите приятели. Сутрин - за това добро, което сте проявили спрямо тях и те са го възприели и оценили. Обед - върху добрите черти на характера, които те имат, и доброто, което сте видели, че правят. Вечер - за всички свои добри приятели и за увеличаването на доброто между хората. Различен ден отделяйте за всеки свой приятел. Като правите опита и се свързвате с хубавите качества на приятелите си, мислете какво е ценното за вас от това.
2. Размишлявайте върху текста. Препишете красиво изреченията, които приемате за себе си, и ги оформете в рамка. Поставете ги на видимо място и ги прочитайте редовно известно време.
Понякога човек като се сравнява в себе си, мисли, че е станал по-добър, а понякога, че е станал по-лош от преди. Дали се вижда по-добър или по-лош, това зависи и от светлината на мъдростта, която озарява съзнанието му.
Лесно е да си добър между добри. Трудно е да си добър между лоши хора. Важното е да си по-добър от себе си, а не от другите. Вярвай, че непрекъснато ставаш все по-добър.
Когато човек минава през повече изкушения и навлиза в по-сложни отношения, когато приема по-големи отговорности, оценяването на добротата става на пръв поглед трудно и сложно нещо. Важно е да си неотклонен в устояване на нуждата си да си добър. Невъзможно е да си добър към другите, ако не си добър към себе си. Доброто, което е едновременно добро за всички, е търсеното от всеки добро.
Злото е: непроявено добро; отложено и забравено добро; само помислено, а ненаправено добро; почувствано, но неизказано добро. Доброто не е количествено състояние и постижение за човека. Доброто във всеки миг се определя и заслужава наново. Защото е непрекъснат процес на развитие напред и нагоре към нещо по-светло и разумно.
3. Прочетете текста и го използвайте при решаването на следната ситуация. Първо помислете с кои от изложените мисли сте напълно съгласни и с кои не. Защо? Представете си, че се срещате с непознат човек, който идва от миналото или от бъдещето. Какво бихте казали на човек от бъдещето за доброто? Какво бихте казали на човек отминалото? Представете си различни ситуации.
Помисленото добро — почувствайте, преди да го направите. Направете го, за да е направено, и го забравете. Търсете какво следващо, което може да почувствате, обмислите и направите. Последователността в доброто още не означава добродетелност, но е път към нея. Предпочитате ли да сте добрият във всички случаи, не пропускате ли да устоите в доброто на каквато и да е цена, успеете ли да останете на страната на доброто при всички случаи, доколкото зависи от вашата воля, вие развивате добродетелността си. Не е достатъчно само да мислиш добро, само да чувстваш доброто, да правиш добрини, трябва да живееш добре, да живееш, защитавайки доброто в света. Животът е добро. Живей добре! Живей добър! Живей добродетелно. Да живееш добродетелно, означава да оценяваш колко е важно, полезно и нужно всяко добро в света.
4. Като имате предвид посочената мисъл, довършете мислено или писмено диалога.
Когато влезете във връзка с някой човек, не се спирайте върху неговите слабости, спрете се върху неговите добродетели.
- Той не е добър човек.
- У всекиго има нещо добро.
- Не постъпи добре с мен.
- А постъпвал ли е някога добре с теб? — Много пъти.
- Защо си толкова критичен тогава?
- Не ти ли се случва от невнимание и ти да постъпиш недобре с някого?
5. Практикувайте по една седмица следната последователност от задачи:
Всеки ден да изпитвам по едно добро чувство;
Всеки ден да имам по една добра мисъл;
Всеки ден да правя по едно добро;
Всеки ден да имам по едно добро чувство, по една добра мисъл и по една добра постъпка;
Всеки ден да мислено да пожелавам добро на враговете си и любов на приятелите си (избирате си по няколко конкретни хора);
Всеки ден да правя по една добрина, която да има добри последствия в бъдеще;
Всеки ден да правя по едно никому неизвестно добро, за което само аз знам;
В края на всяка седмица си записвайте най-интересните преживявания и най-важните изводи, до които сте стигнали.
На какво ви науми изпълнението на тези задачи? Какво разбрахте за самия себе си? Какво разбрахте за хората? Какво разбрахте за Доброто като сит в света? Какво разбрахте за Доброто като ценност? Лесно ли е да си добър?
6. Прочетете.
Вместо злото, избери доброто. Светията е човек, който не търси, а прилага доброто. Онзи, на когото ще направиш доброто, той го заслужава. Той е един идеал вътре в твоята душа и ти го повдигаш в душата му към този идеал. В това е твоята сила, да направиш доброто заради Бога в себе си, заради самото Добро, за да бъде направено.
Трябвали човек да е мъничко светия, за да умее да прави доброто, както трябва?
Естествено и съвременно наложително ли е да сме светии в доброто?
Каква е целта, каква е задачата и какъв е смисълът на доброто?
7. Изберете една от предложените мисли за доброто. Мислете върху нея по пет минути всеки ден в продължение на една седмица. Запишете си най-ценните идеи, които ви дойдат наум.
Постижението на живота и любовта, това е Доброто.
Доброто представлява най-красивия живот, който може да си представим.
Добър човек е онзи, който не се възмущава от злото.
Много е просто: трябва да си добър, за да си здрав.
Само в тесния път има възможност за всички добрини — широкият път е мястото на злото.
