Величие
“...Който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците,
той най-малък ще се нарече в Царството небесно;
а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в Царството небесно.”
(Мат.5:19; СИ)
“Величието на човека се заключава в неговия Живот."
(98;4)
“Всеки един човек, който обича Бога и носи Божественото знание, е велик”
(“Мисли за всеки ден” - 03.11.1990)
“Човек става велик, само когато минава
през големи мъчнотии и изпитания и ги преодолява.”
(28;10)
Библията рисува образите на цяла поредица велики личности. Сред тях безспорно се откроява величавата фигура на Иисус Христос. Цялото библейско повествувание по един или друг начин е насочено към Него, свидетелства за надеждите на земните хора, свързани с Неговото първо идване, поуките и резултатите от земната Му мисия и очакването на Неговото завръщане. След Христос в почетната кохорта на великите изпъкват Неговата майка света Богородица — Дева Мария, новозаветните апостоли — най-близките Му ученици, старозаветните пророци начело с Мойсей и Илия, царе, древни патриарси, видни пълководци и държавници, както и прости наглед люде, ала оставили след себе си светла диря на величие. Всички те — толкова различни по характер и външност — са обединени от една обща за всички отличителна черта: изпълнили са докрай закона на Любовта. Именно проявената от тях Любов, въплътена в земния им живот, ги е издигнала върху пиедестала на величието. И тук не става дума само за човешко признание, а за безсмъртие и величие в Бога.
Всеки от нас, който живее в Божествената Любов, който я прилага навсякъде и във всичко, става велик. Ала не за да му се кланят, а за да служи. Понеже най-великите сред човеците са онези, които са най-предани служители на всички останали. Служение, породено от Любов и в името на Любовта.
Величието е добродетел на силните хора. Колкото и труден и лъкатушен да е земният им път, те винаги успяват да го изправят и да го насочат към една вечна цел — съвършенството. Те са велики и в делника, и в миговете на върховно изпитание.
Великият започва от малкото и върви към голямото. Ако остане предан в първото, ще успее да завоюва и второто. Величието му се заключава в мъдростта на малките стъпки, в разумното му сърце, във всеотдайността спрямо нравствения му дълг, в начина, по който приема неизбежните препятствия в живота.
Великият човек е винаги цялостен. От своята вътрешна пълнота той черпи неизтощимата си сила, която неизменно е готов да сподели с останалите.
И великият, и обикновеният човек страдат, само че великият използва страданието, за да се повдигне в духовно отношение, а обикновеният се озлобява и ожесточава. Затова една от характеристиките на великия е неговата безупречна духовна зрелост.
Когато великият върши нещо, то не е за негов собствен интерес, а за благото на цялото човечество. Щом съсредоточи своите мисли, чувства и постъпки в една цел, той става неудържим.
Великият не търси никога признание. Историята и Времето — дори и да е след хилядолетия — неизбежно му отдават дължимото. Великият не живее, за да изгражда приживе свой паметник. Ръцете на признателните поколения след него го издигат несломим и двоен: нетленен в сърцата и душите им и внушителен, устремен към небето, от камък или бронз, споен от народната любов.
Достатъчно е човек да изправи една своя погрешка, за да бъде наречен “велик”. Който изправи всичките си погрешки и не ги повтаря, става съвършен.
Великият човек е такъв, защото неговата мисъл далеч надхвърля мащабите на ежедневната, банална реалност. Той винаги е с един крак в бъдещето. Когато направи тази решителна крачка, проправя път, по който да минат и всички останали.
Мисли
Онзи, който може да изпълни малкия закон, може да изпълни и великия закон.
Великото в природата е достъпно само за светлите по ум, за хора, които мислят.
Великото, благородното у нас изисква да употребим живота си за туй, за което сме предназначени. Да обичаш и да те обичат, това е велик идеал за човешката душа.
Правила-зависимости,
които следва да познаваме при самовъзпитанието
в добродетелта величие
Най-великата наука е тази за Любовта.
Природата може да се изучи дори само чрез едно цвете.
Любовта съществува в безброй форми. Всички те съставят едно цяло.
Любовта следва да се изучава в природата.
Най-великото преживяване на земята е страданието.
От него се научават най-добрите уроци, съзнанието се пробужда,
човек се повдига.
Само любовта праща великото при малкото.
Само любовта прави малкото да служи на великото.
Най-божественото и свещено нещо на Земята е любовта.
За да разбере нейното величие, човек трябва да образува
вълни от нежност около себе си.
Най-великото се предава само чрез светлината,
при най-голяма светлина: на деня,
на съзнанието, на ума, на светло.
Докато човек търси светлината само отвън,
нищо не може да му се говори за Бога.
Едва когато отвън се яви тъмнина, буря, а вътрешна светлина
озарява съзнанието му, в него се ражда любовта към великото.
Всяка душа очаква този момент в живота си.
Великите души живеят в абсолютна чистота.
Най-великото в душата е нейният мир. Мирът от Бога е благословен.
Хубаво е, когато в душата си човек носи висок идеал, нещо велико!
Когато знаеш, че отиваш към великото, животът ги се осмисля.
Когато умът се освободи от грубите мисли на материалния живот
и се изпълни със светли мисли за възвишеното и великото в живота,
човек може да работи, може да постига, може да прогресира.
Великата свобода, която е дадена на човека от създаването му, гласи:
Никой не може да те поквари отвън, ако ти не пожелаеш.
Истински великото седи зад материалното..., реалното,
великото в живота е невидимото.
Човек постепенно се отказва да разчита на материалното и преходното и
минава в една по-висока гама на живота.
Първото велико нещо, което човек трябва да разбере за Бога, е,
че Той е вечна хармония.
Да се стреми към Бога и към Истината, това е великата задача на всеки,
който е в земното училище-живот.
Самовъзпитателни задачи:
1. Въпроси за размишление върху човешкото величие: Стрували си човек да се стреми да бъде велик? Всеки човек ли може да е велик? Възможно ли е всеки в себе си да има величие? Обикновеният човек може ли да се превърне във велик и кое би могло да го превърне в такъв? Естествено ли е да си велик? Кой е велик в наше време? Имали “вечно велик” и “велик в момента”? Имам ли лично познанство с велик човек и кой е той? Кое е великото в мен самия?
2. Прочетете текста. Отговорете на въпросите към него.
Всеки човек, който обича Бога и носи Божественото знание, е велик. Великият човек има свръхсъзнателно и разумно отношение към целия Космос. Има външно и вътрешно величие. Човек не може да бъде велик извън собствения си живот. Ако при най-голямото си отчаяние човек може да преодолее своето състояние, той може да се повдигне. Обикновеният човек, като се справя със страха, изпитанията мъчнотиите, които животът му създава, и ги преодолява, той става велик. Достатъчно е да изправиш както трябва една своя погрешка, за да се наречеш велик. Има величие и в голямото, и в малкото. Велик е, който има велика любов в себе си. Който разрешава велики въпроси и има предвид благополучието на цялото човечество. Който е неограничим и свободен. Търси постижимото, постигни необходимото величие за себе си.
Видимо ли е вътрешното величие у човека? По какво можем да го познаем?
Защо външното величие е толкова примамливо за мнозина хора, та те са готови да жертват всичко, за да го имат?
На какво е оприличено в текста външното величие без вътрешно?
Кое прави човека вътрешно велик?
Кое е постижимото необходимо величие за всеки човек? А лично за вас?
3. Личен размисъл над темата: опитайте се да опишете външното и вътрешното величие у някого, когото обичате. Може ли величието да се имитира? Всеки сам ли постига собственото си величие? Каква е връзката на величието с популярността, славата, съвършенството, идеалното и вечното? Съществували величие извън любовта? Коя любов е велика?
4. В Библията има следния цитат: “Велико и славно благочестие е човек да приглежда вдовици и сирачета...” Защо е наречено велико такъв тип благочестие? В какво се състои благото и честта да се грижиш за вдовица или сираче? Кое прави велика една ситуация на трудност и безизходица?
5. Изберете няколко исторически велики личности. Сравнете ги по следните пет критерии: наличие на външно социално приемливо величие, наличие на вътрешно величие като характер, наличие на външно и вътрешно величие като отношения с хората, наличие на велик дух за живот и за прогрес, наличие на велика любов и доброта у този човек. Съвпадат ли първоначалните ви очаквания с резултатите от обмислянето на оценяването? На кое у всеки един от тях искате да приличате най-много? Към какво ни води логиката на тези две мисли? Заразително ли е великото? Може ли да го подражаваш или само да се вдъхновяваш от него? Какъв пример от живота си може да посочите?
Всичко красиво, възвишено и велико в света трябва да служи за поощрение, за подтик на човека. Да му покаже, че и той може да постигне същото.
6. Въпроси за дискутиране с познати: Възможно ли е един човек да е непрекъснато велик: вътрешно пред себе си и външно пред другите? Нужно ли е това? Когато е самият себе си, човек е всъщност най-велик или просто само му се иска да бъде велик? Може ли понятията на обществото и на отделния човек за величие да се разминават? Ако е възможно, кое понятие тогава трябва да се предпочете - по-съвършеното или това, което ти помага да си като другите?
7. Един светия мислел така: ’’Велик е само Бог. Нему единствено искам да служа.” Друг светия мислел така: “Човешкото величие е преходно. Ще чакам Бог да определи и оцени моето величие спрямо Своето.” Кой от двамата светии е по-близо до правилното вътрешно величие и кой е горделив?
8. Напишете съчинение, импресия или есе на тема “Величието в мен на този ден”.
9. Нарисувайте рисунка, съчинете мелодия на същата тема.
