Хармония
“Човек трябва да живее духовно, ако иска да бъде хармоничен в себе си.”
(88;31)
“Противоречията ще съществуват дотогава, докато човек, влезе в хармония с Бога.
Да сме в хармония с Бога, това подразбира да мислим,
да чувстваме и да постъпваме като Него. Вървим ли успоредно с Бога, ние ще придобием вътрешна свобода и хармония.”
(94;314)
Девицата Мария седи в стаичката си в малкия галилейски град Назарет и кърпи една стара дреха на своя годеник Йосиф. Вече е започнало да се смрачава и все по-често й се налага да се взира по-отблизо къде да промуши костената игла в овехтялата дърводелска престилка. Ненадейно ярка светлина нахлува през прозорчето и залива тясното помещение с красиви златисти отблясъци. Един ангел в снежнобяла одежда (името му е Гавраил) застава пред нея и й се усмихва топло. След като благостта му достига до сърцето на Мария и уплахата я напуска, той изрича думите:
— Радвай се, благодатна! Господ е с тебе. Благословена си ти между жените!
А тя го гледа все така онемяла и не знае какво да стори. Пратеникът на Бога продължава:
— Ти ще заченеш и ще родиш Син. Ще го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще го зоват Син на Всевишния. Царството му на тази земя не ще има край.
Едва тогава Мария промълвява:
— Ала как ще стане това, като аз мъж не познавам?!
Гавраил я гледа топло в очите и отговаря:
— Светият Дух ще слезе върху теб и ще те изпълни със силата на Небесния Отец. Затова и Детето, което ще се роди от теб, ще къде свято и ще бъде Син на Бога Вишнаго.
Мария го гледа няколко мига и с трепет и благоговение промълвя:
— Да бъде според твоята дума и според Волята на Бога!
И погледът на ангела, преди да си тръгне, я облива отново с нежност, сила и неземен покой.
След девет месеца във Витлеемските ясли Мария ражда Детето Иисус Христос, изпратено от Всевишния да стане Спасител на човешкия род от греха и смъртта (Лука 1:26-38).
Измежду всички жени на света в онова време, преди две хилядолетия, Бог избира една — девицата Мария от Назарет, за да стане майка на Неговия Син. Смирена, по ангелски чиста, с дълбока вяра в сърцето, тя бе най-достойната да поеме върху крехките си плещи тази огромна отговорност за съдбата на човечеството. И я изпълнява докрай.
Мария е в хармония с Бога, преди Той да я определи за майка на Христос. Остава в хармония с Него по време на краткия земен живот на своя извисен Син. Съхранява тази хармония и след великата саможертва на чедото си върху Голготския кръст. А след Неговото възкресение и възнесение не само я умножава, ала и я раздава щедро на всички около себе си. И си заминава от света в съвършена хармония със самата себе си и с Онзи, Който е предначертал съдбата й на Богородица. Хармонията на Дева Мария съчетава в себе си букета от всичките й добродетели и им помага да се изявят по най-добрия начин.
Хармонията сама по себе си е добродетел, която извира от първоизточника на всяко добро - Бога. Животът в Духа е живот в хармония. Затова именно духовността у човека е условие той да бъде хармоничен. Ако човек има хармония в себе си, и в ада да го пратят, може да остане невредим.
Пътят на постигането на хармония е път на преодоляване на противоречията в живота — вътрешни и външни. Единството ни със Създателя — вечно и нерушимо — изпълва душата ни с безграничната свобода на осъществилия земното си предназначение човек. И ние се превръщаме в посланици на Неговата хармония навсякъде и във всичко.
Хармонията е:
• съзвучието между мислите, чувствата и постъпките;
• вътрешна музикалност, която изпълва душата;
• вътрешна нужда на духа в човека и начин на проявяване и в света на материята;
• постижима за онзи, който дори в противоречиви условия не губи характера си;
• чувството, че Бог те е посетил, че си преживял нещо епохално, безвремево. Условие за обмяна между теб и Безграничното. Това е най-важната хармония;
• закон в Божествения свят и един от принципите на изграждане на Вселената;
• съгласуване на силите вътре и вън от човека.
Правила за хармония:
Каквото и да предприемаш, първо възстанови хармонията в себе си.
Бог е вечна хармония. Всичко, което иде от Бога пряко към човека, е хармонично.
Ако служим на Бога, ще живеем в хармония с всички живи същества.
За да имаме успех в живота, трябва да се стремим да се хармонизираме в себе си, с ближния си и с живота в природата.
Животът може да бъде разглеждан като хармонично организиране на елементите и развитието на силите в Божествената душа.
Дисхармонията в света идва само от хората, устройството на света е хармонично и ние трябва да се хармонираме с него такова, каквото е.
Където има хармония, там е Бог. Да сме в хармония с Бога, това означава да разбираме целокупния живот.
Когато се обичат, хората прилагат закона на хармонията и живеят братски помежду си.
Същността на живота е да влезеш в хармония с него.
Младостта, това е красивият живот на душата, който се поддържа само с хармонията.
Колективността е закон на хармонията.
Чрез паневритмични движения може да се възстанови хармонията на организма и на психичния живот у човека.
Никой не живее сам за себе си. Външно ние живеем за себе си като души, но според закона на еволюцията ние сме свързани един с друг, вследствие на което трябва да спазваме помежду си хармонични отношения.
Първото условие да съществува едно общество и да прогресира е хармонията между членовете му.
Ако всички хора заработят хармонично в едно направление, само тогава може да се очаква духовно усъвършенстване на човечеството. Сам човек мъчно може да постигне нещо.
Хармонията внася светлина в ума, а мелодията — топлина в чувствата. Животът на разумния е музикален.
Хармоничният:
• превръща страданието в хармония, като има разумно отношение и работи активно спрямо него;
• умее да хармонизира противоположните неща и да се поляризира;
• първо е развил хармоничната естественост на своя личен характер;
• поддържа дълбок мир в душата си, това вътрешно състояние внася и външна хармония в околните му;
• не се раздвоява в мислите, чувствата си, няма разминаване между чувствата и мислите му, между делата и думите му, между това, което прави и чувства;
• се хармонизира с природата, не чака тя да се хармонизира с него;
• не допуска нищо отрицателно в себе си, за да може да пази и поддържа хармонията си с Бога;
• знае, че разнообразието, а не еднообразието води до хармония;
• не се занимава с дребнавостите в живота;
• всеки ден търси хармоничното и на него отдава енергията си и вниманието си;
• има хармоничен сърдечен живот, хармонични, красиви, естествени, чисти и добри чувства;
• в него има и хармония между централната и вегетативната нервна система;
• е развил езика си и може до съвършенство да изрази мислите и чувствата си;
• не допуска грешки против любовта, защото те трудно възстановяват изгубената вътрешна хармоничност у човека;
• пише красиво, говори красиво и разбираемо, ходи, движи се красиво.
• не боледува, болестта е показател за дисхармония в тялото, ума и чувствата;
• умее да използва всички възможности, вложени в него и предоставени му отвън, на време и на място, успешно и с щастлив край;
• не поддържа дисхармонични отношения, не критикува;
• всеки въпрос решава в свръхсъзнанието си, за да бъде решението хармонично;
• знае, че пръв и сам той следва да съдейства за хармонията в себе си и в света;
•
съзнава, че свири в оркестър и без хармонизиране с другите не може да се получи музикалното изпълнение на живота;
• живее хармонично;
• знае, че първата дисхармония се е породила, когато човек е съгрешил и се е отклонил от правия път и от Бога. Затова не обръща внимание и не проявява любопитство към онова, което може да наруши хармонията му, ако я е постигнал;
• умее да поддържа хармонията в себе си;
• има поглед, който никога не нарушава хармонията в другите.
Самовъзпитателни задачи:
1. Как разбирате следната мисъл? Посочете житейски пример-потвърждение в защита на такова твърдение. Опитайте се да съчините сюжетна линия за анимационен филм.
Има ли хармония в себе си, човек може да живее и между дяволите в ада, както и между ангелите в рая.
2. Вярно ли е твърдението?
Човек трябва да живее духовно, ако иска да бъде хармоничен в себе си.
Приведете примери от личните си наблюдения върху живота на обществото, които го подкрепят. Има ли изключения във верността на твърдението и в кои случаи?
3. Прочетете цитата. Отговорете на въпросите след него.
“Противоречията ще съществуват дотогава, докато човек влезе в хармония с Бога. Да сме в хармония с Бога, това подразбира да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Него. Вървим ли успоредно с Бога, ние ще придобием вътрешна свобода и хармония.” (94;314)
Какво показва съществуването на противоречията?
Може ли човек да е хармоничен в себе си без да вярва и обича Бога? Възможно ли е човек да има хармония, ако не постъпва, както мисли и чувства, ако не чувства, което говори, ако не мисли върху чувствата и постъпките си?
Какво би могло да означава да вървиш успоредно с Бога?
Кога и как човек мисли, чувства и постъпва като Бога?
4. Прочетете текста. Обмислете го спрямо себе си: съгласни ли сте, приемате ли тази теза (твърдение, утвърждаване, начин на мислене)? Дайте пример от филм, който потвърждава и е илюстрация към този текст, като обясните защо.
Да се стреми човек да угоди на света, това е фатализъм. В това отношение той винаги остава излъган. Само хармонията му с тихия глас на Безграничния може да осмисли неговия живот.
5. Прочетете посочените зависимости. Преобразувайте всяка в правило и го запишете. Ако искате да постигнете хармонични отношения с някого, с когото не сте в такива, знайте, че:
• Ако с един човек само още не си в хармония, никога няма да я постигнеш. Постигането на хармония е по-важно от повода или причината за дисхармонията помежду ви.
• Докато не влезете в пълна хармония със себе си, няма да постигнете хармония и с външния свят.
• Ако мислите, чувствата и движенията ви се стремят към хармония, тя ще бъде привлечена от тях като от магнит.
• Като възстановите хармонията в себе си (между чувства, мисли и постъпки), пристъпете към близкото си обкръжение от родители, приятели, колеги, съученици и съседи и тогава към целия свят и природата. Ако някой не ви обича и не е добър, по-добре да не сте в хармония с него. Ако някой ви обича и е добър, по-добре е да сте в хармония с него.
• Свързвайте се с природната хармония по няколко пъти дневно, за по няколко минути само. Използвайте природната красота, слънцето, звездите, небето, дърветата, гората, реката, птичите песни, за да се приобщите вътрешно към тяхната вибрация и хармоничност. Понякога полъхът на вятъра, едно малко цвете в тревата, пътят на мравката или кацналата пеперуда може да е красивият повод да излезете от някое мрачно състояние и да се отвори отново душата ви към хармонията в природата. Вие сте част от природата и нейната хармония.
5. Какви правила сте забелязали, че съществуват досега за поддържането на хармонията ви? Запишете основните правиш, които досега сте спазвали в живота си, за да поддържате личната си хармоничност с външната среда и в себе си. Подчертайте онези от предходните правила, които искате да използвате още.
