Красив
“Красотата в външен израз на светлината, която излиза от Бога.
Красивият човек отразява Божествената светлина върху другите хора.”
(83;121)
“'Красотата е идеал за човека. Той се стреми към
красивото в света като към свой идеал.”
(83;121)
“Красотата е оръжие, с което човек побеждава.”
(94;64)
‘‘Когато говорим за красотата, ние имаме предвид главно
вътрешната красота - красотата на душата.
Който е вътрешно красив, той е и външно красив.”
(46;60)
Най-красив е човекът, който е най-близо до Бога. За християните навред по планетата такъв образец за красота е Иисус Христос. До нас не е достигнал Негов портрет, ала мнозина са художниците, които са Го рисували според вътрешното си усещане за образа Му. Така са се появили на бял свят стотици, а може би и хиляди версии за физическия облик на Христос. Те са твърде различни като изображения, като външен вид, но ги обединява едно — светлината, която се излъчва от лицето Му. Това е Божествената светлина на един велик Човек, Син Божий, Който е въплътил в живота Си букет от добродетели, чиято съвкупност Го издига върху пиедестала на съвършенството. Този Човек — живият Бог между хората, няма как да не бъде завладяващо красив. Красотата на лицето и осанката Му е израз на съвършената красота на душата Му.
Плащеницата от италианския град Торино е съхранила върху себе си отпечатък, за който някои специалисти — историци и богослови, твърдят, че е от тялото именно на Иисус Христос. Преценката им остава спорна, не е доказана категорично. Но това, което е безспорно, е, че върху едно твърде старо парче плат, преживяло столетия на митарства и естествена ерозия, включително пожари, е запечатан по необикновен начин образът на човек с красиви, хармонични черти на лицето и стройно телосложение. От неясния на места контур на фигурата му струи духовна сила, могъщество на волята и запомнящо се присъствие.
Виждали сме образа на Христос и върху безчет икони. Православната църква го изобразява, подчертавайки в Него духа, а не плътта. Но дори и с изпито или измъчено лице — особено разпънат на Голготския кръст, Той без съмнение притежава непостижима, Божествена красота. Иконописната традиция на Римокатолическата църква Го представя по-жизнен, по-близък до земното. Ала и това не променя въздействието на цялостното Му присъствие.
Италианският художник от епохата на Ренесанса Веронезе е изобразил Христос според отпечатъка на кърпа, с която — според преданието — е било избърсано лицето Му по пътя Му от двореца на Пилат Понтийски до мястото на разпъването Му в околностите на Йерусалим, Голгота. Можете да видите това изображение в някои от православните храмове у нас. Христос е с трънения венец, изстрадал е побоя и гаврата от страна на римските войници, но е съхранил спокойствието Си, вътрешния Си мир. По необясним начин очите Му са едновременно затворени — вглъбен в Себе Си, и отворени, вперени в наблюдателя на рисунката: изпитателни, дълбоки, всепроникващи. Лицето Му отразява съвършената красота на човека, постигнал духовно единение с Бога.
Познаваме и ценим красотата в безброй форми и проявления: в природата, у човека, в създаденото от нас. Издигаме я на пиедестал в изкуството. Покланяме й се, когато удовлетворява напълно естетическия ни идеал. Търсим я и жадуваме за нея, понеже тя доставя незаменима храна за душата. Ала същата тази красота, която откриваме на всяка крачка в света на материята, всъщност идва при нас от твърде високо и далеч. Тя е дъщеря на Духа. Затова и всяка нейна поява в нашата земна действителност е проекция на Божественото, изразено по начин, достъпен за сетивата ни. Следователно красотата на физическия свят е отражение на Божествената красота. По тази причина сме я превърнали в идеал — цел, към която се стремим по своя път към съвършенството.
От друга страна, красотата е образ на Истината. Тя внася у човека импулс да се изяви, да работи, да извайва нови образци на красивото. Същевременно тя ни възпитава, изгражда позитивен мироглед, оптимистичен поглед върху живота. Красивите мисли, чувства и постъпки са идеал за човешката душа. Всеки от нас проявява нещо красиво у себе си, на което разчита, за да спечели обичта на Бога и на хората.
Истински красив може да бъде само добродетелният човек. Красотата на неговата душа го обгражда с невидим ореол на обаяние, което се излъчва от него във всички посоки. То достига душите на другиго хора и те го възприемат като човек с истинска, неподправена красота. Тя е плод на праведен, чист живот. Живот в Бога и с Бога.
Любовта е, която прави човека красив. Който иска да бъде добър, разумен и красив, нека се опита да обикне всички хора. Нека се радва на всички и на всичко и да изпраща навред своята светлина.
Красотата е оръжие, с което постигаме победи не на бойното поле и не в името на завоевателни каузи, а в кръговрата на живота, където мъдростта струва повече от един милион спечелени битки. Красотата е оръжието на човека, постигнал самоосъществяване според Божия план за него.
Красотата е такава,
интересна, светлина.
У човека изразява
добродетели, блага.
Вътрешна и външна,
временна и вечна,
идеал завършен,
разумно сърдечна.
Забелязвай, изразявай,
търси, носи красота!
Красотата е любима,
пламък от очите, тя,
чиста и незабравима,
внася в твоята душа
радост, положителна
философия, импулс за работа.
Силна и забележителна,
ръководена от любовта,
внася здраве, побеждава,
с чувства, мисли, дела прави!
Забелязвай, изразявай,
търси, носи красота!
Красиво е триединството в човека
Нещо хубаво в душата
внася светлината:
образ, идеал на истина,
чиста и възвишена.
Разумното сърце
в красивото лице
е отражение на добродетели
и израз на божественото
в човешкото. Свидетел е
на благородство, естественост,
цялост
красивото тяло.
Състояние на извисеност
Звукът на днешния ми ден е
звук от арфа.
С криле от звън, освободен,
духът се радва.
Той вдъхновява в мен доброто:
да дишам радост,
да мисля в светлина,
да чувствам топлина,
да бликам младост.
Полита с вечния копнеж
на лебед царствен.
И погледът му е блажен, благ,
благодарствен.
Красотата може да се разглежда като:
• външен израз на светлината, която излиза от Бога;
• идеал за човека; човек се стреми към нея;
• плод на продължителна работа;
• образ на истината;
• едно от великите блага на живота;
• физическа и духовна изява на Божественото, вечното;
• обусловена от наличието на известни добродетели у човека. Например: братолюбие, благородство, разумност, мир, доброта, оптимизъм, чистота, съзнателност, мекота, сила;
• вън от нас е радост и насърчение, за да я развием у себе си;
• придобит резултат на три велики сили добродетели: любов, мъдрост, истина.
Всеки човек:
• трябва да има нещо красиво в себе си, за което хората да го обичат;
• като поддържа в себе си красивите мисли, чувства и постъпки, те ще дадат тласък на живота му;
• като види красотата, не може да я забрави, спира се пред нея;
• трябва да има нещо красиво в своята душа, за което Бог да го обича; за да възстанови първоначалната си красота, трябва да поддържа вътрешен мир и спокойствие, да не се обезсърчава, да не бърза, да не се безпокои, да не се отклонява от естествения живот;
• у когото душата е красива, е и външно красив;
• като обича любовта, мъдростта и истината, всеки може да стане красив.
Красивият:
• човек отразява Божествената светлина върху другите хора;
• има предимство пред грозния; умът му е по-добре настроен;
• има високо чело, ясен поглед, приятно лице, пластични движения;
• има едновременно външна, физическа и вътрешна, духовна красота;
• се радва на всички;
• на всички праща светлина;
• винаги има в себе си добри чувства.
Речник-справочник на понятията :
Степени и смислови нюанси за назоваване на красивото.
Красиво - което едновременно е красиво и физически (органично, здравословно, природосъобразно), и духовно (умствено, математически), и Божествено (хармонично, щастливо, съвършено, възвишено, висше, разумно, първообразно, както го е създал Бог, по природен образец).
Хубаво - което е вътрешно присъщо и индивидуално предпочитание.
Приятно - което създава приятни усещания, впечатления, тоест приятното е външната красота, лично достъпна по отношение на сетивните възприятия.
Прекрасно - идеален образец на красивото, превъзходна степен на красивото, Божествената красота в първоначалния й вариант, Божий образ и подобие.
Великолепно - красота, в която има и величие. Красотата на великото.
Превъзходно - най-високата възходяща степен на пределно достижимото красиво.
Перфектно - което е изработено по най-добрия, желан и възможен начин по образец за красота.
Отлично най-доброто.
Опитайте се да го довършите за себе си според вътрешния си усет и разбирания.
Естетическо -
Съвършено -
Брилянтно -
Стилно -
Бляскаво -
Луксозно -
Шикозно, фрапантно, модерно, ефектно, модно -
Изящно -
Царствено -
Величествено -
Възвишено -
Извисено -
Скъпоценно, драгоценно, ценно, безценно, многоценно -
Хармонично-
Естествено -
Истинско -
Вечно -
Универсално-
Миловидно -
Божествено-
Абсолютно-
Цветущо-
Идеално-
Образцово-
Самовъзпитателни задачи:
1. Прочетете текста. Съгласни ли сте с твърденията и защо? Допишете изреченията към текста според вижданията си.
“Не е достатъчно човек само да мисли кое е по-хубаво, но той трябва да върши всичко, което е хубаво и красиво. Красивото, възвишеното трябва да бъде насъщният хляб за човека.” (68;68)
Красивата мисъл е породена от..............................
Зад красивата постъпка стоят красиви..............................
Да живееш красиво..............................
Да разглеждаш красиви неща е..............................
Красивият живот..............................
Като се огражда с красиви..............................
Едно красиво физическо движение може да докосне душата ти и да
предизвика у теб..............................
Красотата е необходимост за..............................
Не сравняването на красивите лица, а красивото излъчване на моето..............................
Хубаво за мен е онова, което..............................
2. Прочетете цитатите от Библията и от беседи на Учителя Петър Дънов. Отговорете на въпросите, които следват, чрез тях, за да ги осмислите по-ясно за себе си,
“Очите та ще видят царя в красотата му.” (Ис. 33:17; РИ)
“Защото е велика благостта му и желателна красотата му.” (Зах.9:17; РИ)
“Събуди се, събуди се, облечи се в дрехите на великолепието си.” (Ис. 52:1; РИ)
“Красотата е копнеж на човешката душа. Той навсякъде я търси.” (68;64)
“Велика, мощна сила е красотата като външен израз на любовта!” (68;61)
“Тя е Божествена идея.” (68;59)
Кой човек има шансове да е no-красив: пробуденият или непробуденият, и защо?
Истинската красота задължително ли трябва е и жива, вечна, съвършена?
Умението да виждаме красотата зависи ли от гледната точка, от наличието на възвишени стремежи у човека, от наличието на идеали?
Всеки човек ли може да прояви красотата на душата си?
Душата или личността у човека ли търси красивото от себе си във външния свят?
Прави ли ни любовта no-красиви и защо?
3. Кое определение за външната красота ви допада най-много?
Външната красота:
• е вътрешен резултат на хармоничното съчетание между човешката доброта, мисъл и воля.
• се дължи на съзнанието и светлината у човека.
• е следствие на чистотата на сърцето.
Препишете го красиво на отделен лист. Наблюдавайте в продължение на една седмица колко потвърждения на избраното от вас определение ще ви бъдат подсказани: като информация, образи чрез разговори, филми, книги, мисли, знаци, символи, сънища и др. Записвайте ги отдолу и поставяйте датата. Намерихте ли потвърждение на избраното от вас определение? Какво научихте? Запишете извод за себе си.
4. С кои от твърденията не сте съгласни? Защо?
- Красота без любов не съществува. Красота без любов е мъртва.
- Без красота няма щастие и доволство.
- Красотата на живота се крие в разнообразието на мислите, чувствата и постъпките на хората.
- Красив е животът, но трябва човек да го разбира.
- Красивият и богатият кредитират.
5. Може да направите следното самонаблюдение със самооценка. За десет дни всеки ден вечер определяйте кое е бит най-красивото, което сте преживели през деня. За да извършите оценяването, послужете си със следната таблица, в която трябва да отбележите толкова точки, на колкото показатели отговаря преживяването ви. Като поставяте по една точка на посочените показатели, сумирайте ги и ги запишете в графа точки.
Таблица с показатели за оценяване на красивото и образец за попълване.
Лични изводи: За да го формулирате, преценете кое от преживяванията ви по дни е имало най-много точки и помислете дали всеки ден човек има възможност да среща красиви неща.
6. Разпределете и свържете със стрелки коя мисъл към кой вид красота се отнася.
