Великодушен
“Блажен оня, който приглежда бедна (и сиромаси)!
В злочест ден Господ ще го избави.”
(Пс. 40:1; СИ)
“Кое качество определя идеалния мъж? - Великодушието.”
(88;19)
“Великодушен мъж е този, който във водата не се дави.
Великодушна жена е тази, която никога не може да се удави.
Под думата “вода” в дадения случай разбирам света.”
(88,22)
Процесията, начело с римските войници, Иисус Христос и Симон Киринееца, който носи Неговия кръст, достига Хълма, наречен Голгота. Там разпъват Спасителя, а от двете Му страни — двама престъпници. В агонията Си, вместо да призове ангелите небесни и да унищожи Своите мъчители, Той се обръща с вопъл към Своя Небесен Отец:
— Отче, прости им, понеже не знаят какво вършат!
Единият от разпнатите престъпници, Го изглежда със злоба и изсъсква:
— Ако Ти си Христос, както Те зоват, спаси и Себе Си, и нас!
А другият го възкликва с последни сили:
— Ти и от Бога ли нямаш страх, когато си осъден да споделиш смъртта заедно с този Праведник? Понеже ние за греховете си сме осъдени и присъдата е справедлива, ала Този зло и грях не е сторил, а страда наедно с нас!
И с благоговение и отчаяна надежда вперва взор в Иисуса и промълвя:
— Спомни си за мен, Господи, когато отидеш в Царството Си!
А Спасителя го поглежда с любов и отвръща:
— Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая! (Лука 23:32-43)
Великодушието извира от непресъхващия извор на Божествената Мъдрост. Иисус Христос — олицетворение на всички добродетели на най-високата възможна степен — го проявява на всяка крачка по земния Си път. Дори и в апогея на върховното Му страдание Неговата най-дълбока същност остава Любовта. Затова Той само в един твърде кратък миг прощава на осъзналия се престъпник всичките му прегрешения и му даде думата Си, че още същия съдбовен ден — след кръстния Си подвиг — ще го вземе със Себе
Си в рая. Само живият Бог на Земята е в състояние да подходи с подобно смайващо великодушие към едно малко човешко същество. Да разпознаеш Божия Син между човеците, означава да ти бъдат простени много от грешките на миналото. И да продължиш без товар към бъдещето...
Според Учителя Петър Дънов именно великодушието определя идеалния мъж като такъв. И по принцип мъжкото начало: това е умът, интелектуалната страна у всеки човек.
Великодушният знае, че разполага с нещо, което е нужно на неговия ближен. И е готов да му го даде безвъзмездно, с обич и разбиране. А колкото повече дава безкористно, толкова повече му изпраща Небето. Затова най-щедрите и най-велико душни хора са най-богатите на този свят.
Великодушният е благоразположен към всички останали. Винаги е готов да им прости неизбежните грешки и пропуски в живота. Той знае, че ако не прощава, и на него няма да му бъде простено. Ала това познание не прави великодушието му принудително, тъй като то извира от дълбините на душата му. То е плод на съзнателното му отношение към живота, към духовните закони, които господстват в нашата действителност.
Великодушният проявява грижа и съпричастие към болките и несгодите на своите земни братя и сестри. Винаги се старае да помогне с каквото може. И никога не търси нищо в замяна. Подкрепата му като правило е навременна и действена. От постъпките му струи ароматът на въплътената в делника велика Любов.
Великодушният човек никога не се съмнява в тези, с които общува. Освен щедростта си той им дарява и доверието си. Неговият вътрешен взор е отправен неизменно към линията на духовния хоризонт, към един висок идеал, на който той е посветил битието си и стремейки се към който, съзнанието му се разширява и повдига. Затова и няма нито време, нито желание да обръща внимание на хорските дребнавости и егоизъм. Той преминава през света като метеор и оставя ярка диря след себе си.
Целомъдрената жена:
• е тази, която не допуска никаква нечиста мисъл по отношение на мъжа;
• е тази, която не се нуждае от подкрепата на мъжа;
• търси и копнее за великодушен мъж.
Великодушният мъж:
• е онзи, в ума на когото не влиза никакво съмнение по отношение на жената;
• е онзи, който не се нуждае от подкрепата на жена;
• се допълва най-добре с целомъдрена жена.
Целомъдрието и великодушието у човека:
• следва едновременно да се проявяват у всеки човек;
• са необходими на всеки, за да се мине благополучно през гъстата материя на живота;
• трябва да бъдат основа на нашия живот;
• като добродетели у човека са условия за работа на великите принципи в живота ни;
• когато присъстват в характера, са онова условие, което единствено може да ни освободи от болестите, омразата, невежеството, сиромашията, завистта и др.
Самовъзпитателни задачи:
1. В темата за целомъдрието се дава пример с библейската история за Йосиф. Имали случка в живота му, която показва, че той е и великодушен? Каква връзка между великодушието и целомъдрието може да се намерят в други библейски истории?
2. Кое определение от посочените отразява най-пълно значението на добродетелта великодушие?
• показател за величието на душата;
• душа-човек, който се стреми към великото;
• човек, който е във връзка със света на великите души и има тяхното съзнание.
3. Прочетете .максимата и правилото.
Няма по-красиво нещо от великодушен мъж и целомъдрена жена. Който иска да придобие нужната мекота, трябва да бъде великодушен и целомъдрен.
4. Определете и отбележете кои от посочените твърдения изразяват максимата и кои правилото? И кои не ги изразяват?
Великодушието е духовен критерий за идеалната мъжественост. Целомъдрието е мярка за красотата на женския принцип.
Целомъдрието ни прави нежни, а великодушието меки.
Мекотата у човека е следствие на неговото великодушие и целомъдрие.
Красивото у човека, това е единството на жената и мъжа у него. Красотата на душата личи в проявеното великодушие и целомъдрие.
5. Изберете една от изброените характеристики на великодушния и се опитайте да я представите и аргументирате като необходимо качество за праведния човек
Характеристики на великодушния:
• съвършен в любовта, добрината и обходата си с околните;
• благороден и възвишен, естет и прощаващ;
• разчитащ на проявата на доброто у всеки и провокиращ я;
• смел, силен, активен и рискуващ, когато трябва да действа;
• уверен в доброто и хубавото у всеки, с когото се ангажира да работи;
• разчитащ на Божественото, което води и него, и другите, когато трябва да взима решения;
• разпознава и търси съвършеното, уникалното, вечното във всяко нещо.
6. От библейския разказ в началния текст от темата сравнете великодушието на разбойника, разпознал Божия Син, с великодушието на Христос. Отговорете на въпросите, които ще ви помогнат да напишете съчинение-разсъждение със заглавие: “Жест на великодушие и потребност да си великодушен”.
Извиквали великодушието на едни човек великодушие у другите? Вдъхновяващ ли е и с какво, ако е, примерът на великодушието? Възможно ли е да простим, без да можем да сме великодушни към този, комуто прощаваме?
Какво означава великодушие към собствените си грехове?
Как разбойникът проявява великодушието си към Христос, кога и защо?
От какво е породен всеки жест на великодушие? Може ли той да е само външен, показен акт?
Какво събужда у човека потребността да се прояви като великодушен?
Кой е любещият и кой е обичащият между двамата: този, който проявява великодушие, и този, който го приема?
В кои моменти от живота си човек може и в кои трябва да е великодушен?
Кои качества разбрахте, че са предхождащи и кои произлизащи от двете добродетели целомъдрие и великодушие? Запишете ги.
7. Допишете изреченията:
Моето великодушие е стигало дотам......
Ценността на великодушието в съвременните отношения....
Безкористната и навременна помощ............
Великодушният е неуловим............
Моят баща великодушно.............
Да простиш великодушно означава.............
Всеки, който иска да е господар на себе си, се нуждае от великодушието, за да..............
Без великодушие мъжествеността е...............
Щедростта често е израз на великодушието на мъжкото начало у всеки...
