Жертвен

Жертвен

“ ...В името на милосърдието Божие ви моля, братя,

да представите телата си в жертва жива, свята и

благоугодна Богу, и това ще бъде вашето духовно богослужение."

(Рим. 12:1; СИ)

“Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш.”

(Пс. 50.19; СИ)

“Жертвата подразбира закон за правилно растене и развитие."

(42;93)

“Щом имаш една Божествена идея, трябва да жертваш

за нея целия си живот, всичко, каквото имаш.”

(96;12)

“Жертва в света може да принесе само любовта."

(25;265)

“Човек трябва да знае защо се жертва.”

(18;80)

“Човек, който се пожертва за една идея,

той вече живее в душите, сърцата на хората - и това е истинският живот.”

(11 - 06.01.1987)

“Когато се говори за жертва, подразбирам

да принесеш в жертва тялото, а не душата си.”

(63;175)

В цялата история на човечеството има една жерава, пред която бледнеят всички останали. Божият Син Иисус Христос принася Себе Си в доброволна жертва, за да могат земните хора да се освободят от непосилното бреме на греха. Понесъл достойно и невъзмутимо всички унижения и мъчения. Спасителят е разпънат на Голготския кръст, за да може Неговата свята жертва да осияе пътя на целия човешки род към бъдещето на честития живот и спасението. Чрез Своята смърт Той побеждава навеки смъртта и изпълва сърцата на Своите следовници с непобедима вяра във възкресението и вечния живот. Христовата саможертва е най-великият дар на Бога за всички хора и за всички времена.



Всяко действие на изпълнен с Духа Божий човек може да се приеме като духовна саможертва. Бог, Който има всичко — целия свят, и не се нуждае от нищо, не гледа благосклонно на материални жертви. Смиреното сърце и чистият, светъл ум на човека са онази жертва, която Той очаква от всекиго от нас. И както Той пожертва Своя Син Иисус Христос заради нас, хората, така и нашият дълг към Него ни зове да пожертваме низшата си природа, всичко тъмно и недостойно у себе си пред олтара на Неговата Любов и милосърдие.



Който знае за какво и кога да се жертва, израства и се развива в Духа. Цел на живота му е осъществяването на една велика идея, която да принесе полза на всички. За нея той е готов на всичко, на всякакви жертви.



Да се жертваме, като изявим най-доброто от себе си от Любов и в името на Любовта — в това е висшата Мъдрост на нашия живот. Това е пътят към безсмъртието. Жертва, в която няма Любов, не се приема.



Имаме право да жертваме само желанията на тялото си, плътските удоволствия и наслади, но не и душата си. Тя принадлежи единствено и само на Бога и на Божественото, което живее у нас.



Човекът на жертвата е високо издигнат в духовно отношение. Той знае, че може да дава от себе си само вътрешното си притежание, че може да принесе в жертва само нещо свое, което принадлежи само на него, а не чужди неща. Той никога не жертва чуждите интереси за свое добро, а всякога — своите интереси за доброто на ближните. И когато трябва да пожертва нещо, дава от преизобилието, от най-хубавото от себе си, а не от най-малкото.



Но има и нещо, което човек не може и не трябва да жертва. Кое е то? - Божественото. За нищо на света човек не бива да жертва Божественото у себе си. То трябва да бъде в услуга на Бога.



Истинската жертва е такъв акт, в който едновременно вземат участие и умът, и сърцето, и волята на човека. Без наличието на тези условия не можем да говорим за жертва. Ако дадем на някого пари, дрехи или някакъв предмет без участието на тези три елемента, ние правим услуга, а не жертва.



Само богатият може да принесе жертва, а не сиромахът. Законът за жертвата е задължителен само за богатите хора, а не за бедните.



Когато се жертваме за някого, ние повдигаме духовно и него, и себе си. Взаимната жертва — това е Божественият път, към който човек трябва да се стреми. Жертвата ражда светлина в душата на онзи, който я прави осъзнато, доброволно и с готовност.



Когато бъдем готови да се жертваме, тогава ще се събуди у нас великото, Божественото. Разумната природа изисква от човека доброволна жертва. Той следва да осъзнае, че човек за своя ближен е брат и трябва да се жертва за него доброволно, от Любов. Жертва в света може да принесе само Любовта.

Жертвата подразбира:

• закон за правилно растене и развитие. Защото само това, което расте, което се развива, цъфти и дава плод, може да се жертва;

• да пожертваш нещо свое според това, колкото е любовта ти;

• акт, в който едновременно участват умът, сърцето и волята на човека. Ако едно от тези три условия не участва, вие правите услуга, а не жертва;

• даване най-хубавото в нас, най-възвишеното, най-благородното. Да го дадем в услуга на някаква Божествена кауза, която ще работи за повдигането на света и душите на хората;

• жертване на телесното и на материалното, а не на душата, на идеалите, мечтите, ценностите, любовта и вярата.

Речник:

Жертвоготовен - който има готовност да извърши определена жертва.



Жертвен - който прави жертви, който умее да се жертва,



Пожертвувателен - който лишава себе си, за да даде на другите, който допринася за онова, което е нужно на другите;



Жертвоприношение - то има отношение към човешкия ум и сърце. Жертвоприношението е даване на нещо вътрешно, а не външно от теб. Принасяне на жертва на нещо в себе си. Да се принесеш в жертва на определена кауза.



Жертва - принасяне, даване, отдаване на нещо вътрешно навън, на показ. Защита чрез постъпки, дела на нещо, в което вярваме и което обичаме, дори то да ни струва лишаване от разни неща, ограничаване, страдания. Поемане на риск, залагане, защита на някаква ценност, идеал, нужда с цената на глоби, лишения, отказване от други блага. Житейски изпит на добродетелите и ценностите ни.



Жертване - отказване от известно благо в полза на ближния.



Извършване на жертва, актът на жертвата, мотивацията и готовността, които я предхождат. Убежденията, светогледът и съзнателността на човека се проверяват чрез жертването.

Жертвеният:

• знае защо прави жертвата си;

• е високо издигнат човек;

• може да пожертва живота си за една идея и с това вече живее в сърцата и умовете на хората, т.е. в истинския живот;

• е този, който прави жертвите си доброволно, а не по принуда и насилие;

• е преди всичко любещ. Само любовта в света може да принесе жертва. Без любов жертвата е невъзможна;

• жертва материалното от любов, за да успее в идеалното;

• с жертвата си се повдига в своето еволюционно развитие и повдига много други същества със своя акт;

• когато се реши да се пожертва, предизвиква светлина в себе си. Виделина настава в човека и той правилно различава светлото от тъмното в света. Такава жертва е правилна. Става ли понижаване, потъмняване на съзнанието у човека, жертвата му е неправилна;

• е готов на взаимни жертви — на взаимопомощ. Взаимопомощта изисква да започнем от този, който най-много се нуждае. Жертвеният е още отстъпчив и солидарен, радетел на прогреса в науката, изкуството и в обществения живот.

Правила:

Всеки е длъжен малко да жертва.



Жертвай, но това да става от любов. Истинска жертва е само това, което прави човека силен, внася истинско знание, свобода и придобивки.



Жертва, която не е от любов, не се приема.



Никога на жертвай чужди интереси за свои, а винаги своите интереси за доброто на ближните си.



Жертвай най-малкото от изобилието си.



Не пръскай капитала на своите сили, който Бог е вложил в теб. Богатият може да даде жертва, сиромахът не може.



Бог благославя онзи, който е готов да се жертва, за да изпълни Божията Воля.



Жертвай себе си само за реализирането на Божествени идеи, а не за човешки идеи, интереси и чужди цели.



Когато сме готови да се пожертваме, тогава в нас се събужда великото, силното, Божественото ни естество.



Не може да се отвори нов път пред теб, ако не пожертваш стария.

Самовъзпитателни методи:

1. Психотренинг. Прочетете текста. Запишете отделно правилата, които може да съставите по него за себе си. Отговорете на въпросите.



Не може да обичаш един човек, който не се е жертвал за тебе. Обичаш ли го, той се е жертвал вече за тебе. И никой не може да те обича, ако ти не си се жертвал за него. За всяка услуга, която сте направили на някого, той ще ви обича някога. Жертвата е път към любовта. Пътят на любовта е осеян с жертви.



Размишлявайте върху три свои любови. Когато сте обичат някого, доколко сте били готови да се жертвате за него? Може ли да се каже, че колкото повече си готов да жертваш, толкова повече обичаш някого? Доказателство или мерило за любовта е жертвата? Представете си идеалния любим за вас. Какво бихте и какво не бихте жертват за него?



2. Изберете една от мислите в темата за жертвата. Нарисувайте мислено дреха за себе си, която би й подхождала и съответствала. Какви цветове, материи, форми и силуети ще използвате? Представете си, че се обличате и се оглеждате в тази дреха. Направете опита преди да заспите, когато сте вече в леглото си.



3. За какво си струва човек да каже: “Жертвам всичко заради Господа”?



Помощ за отговора ви: тази мисъл означава:



• Докато не приемем Бога като обект на всяка своя любов, нищо не може да постигнем.

• Ако мисълта ни е концентрирана винаги предимно в Бога, никаква сила не е в състояние да ни причини зло.

• За да свържем съзнанието си с Господа, трябва да повишим вибрациите на своята положителна мисъл.

• Човек не трябва да чака Бог да му уреди работите. Всичко може да стане, когато не подпушваме Божията любов, която иде към нас, и я проявяваме правилно, неограничавайки я. Когато прилагаме Божията любов в живота си, когато работим за реализирането на любовта.

• Само любовта е незнайна. Човек трябва да знае защо обича. Любовта не бива да бъде пожертвана за нищо на света. Обичта следва да бъде посветена на Божественото, от чийто източник е дошъл импулсът на любовта, който е предизвикал тази обич. Можем да жертваме само човешкото в любовта, но не и Божествената й страна.



Правилно ли съм жертвал досега любовта и обичта си?



Кое може и кое не може да се жертва, когато обичаме някого? Любовта или обичта е въпрос на жертва и доколко?



4. Прочетете следната история. Отговорете на въпросите към нея, като се стремите да разберете какъв е смисълът на жертвата и доколко жертвата има връзка с осмислянето на живота на човека?



Един принц много обичал една принцеса. Тя пожелала от него да отиде на един много висок и опасен връх, да се покатери и да й донесе от красивите цветя, които била чувала, че цъфтят там. Той тръгнал. С риск на живота си той откъснал и й донесъл едно цвете. Подал й го и й казал: “Това ще ти остане от мен. Не си струва да умреш за някого, който не разбира любовта ти. Който може да жертва твоята любов за собствената си гордост и тщеславие.”



Възможно ли е любов, която не иска жертви, да е истинска?



Коя любов е най-истинска: която жертва обичания, която жертва обичащия или която им предлага условия да са заедно?



Имали безсмислени жертви и кои са те според тази история? Определете: какъв е бил смисълът на живота на принцесата и на принца преди и какъв е станал след случката с откъсването на цветето?



Ако съдбата изисква от вас да жертвате любовта си към някого, за да остане той жив, можете ли да направите тази жертва и какъв е смисълът на подобна жертва? Какъв урок ни дава тя? На какви други добродетели освен жертвеност ни учи? Жертва на какво е несподелената любов?



5. Прочетете текста. Обособете няколко правила в този духовен закон.



Законът на жертвата гласи: Всеки човек, който задържа за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота. Това, което произвеждаш, не съществува само заради теб, трябва да го дадеш някому.



6. Напишете съчинение на тема “Само любовта прави жертви” с тематичен план:



1) Който жертва с любов, никога не се разкайва.

2) Съвършената любов винаги изисква от човека някакво вътрешно самопожертване.

3) Самопожертването изплаща много дългове.

4) Жертвата подразбира дълбоко познаване закона на любовта.



Прочетете си го на глас. Прочетете го пред друг човек и не искайте коментар от него, изчакайте каквото желае да ви каже и ако желае. Изпратете го в писмо до свой познат, който много страда от любов, като поздрав и подкрепа.



7. Свържете със стрелки съответствията в двете колони на таблицата: