Щедър
“Бог... дава на всички щедро и без укор” (Як. 1:5; СИ).
“Един раздава щедро и още му се прибавя; а друг извън мярка е пестелив и пак си е беден” (Пр. 11:24; СИ).
“Който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне”
(II Кор. 9:6; СИ).
“Никой не може да бъде щедър, в пълния смисъл на думата, освен Бог...
Щедростта е закон за разширение на човешкото съзнание.
Затова човек трябва да бъде щедър не за другите, но за себе си....
Нещастията в света не се дължат на недоимък, на нямане,
но на голямото добро, на голямото изобилие,
с което хората не знаят да се справят.”
(59;6)
“Ако някой човек е щедър и дава на всички, това подразбира,
че Бог го е определил за разпоредител на Неговите блага.”
(57;220)
“Човек не може да бъде богат, ако не е щедър.
Щедростта подразбира отношение към всички.”
(84;100)
Иисус Христос влиза в грaд Йерихон зaедно с учениците си. Вървят по глaвнaтa грaдскa улица, привлекли вниманието на множество хора. Между тях е и един човек на име Злкхей — началник на митарите (бирниците) в града, който се слави с голямото си богатство. Любопитството го води да зърне Пророка, за Когото е слушал небивали истории. Ала той е нисичък на ръст и затова се покатерва на едно смокиново дърво, та да не пропусне зрелището. Когато Иисус стига до мястото, където се извисява старата и клонеста смокиня. Той повдига взор нагоре и съзира Закхей. Бирникът изтръпва от вълнение. А Назарянинът му казва спокойно:
— Закхей, слез по-скоро долу и си върви в къщи, понеже трябва да гостувам в твоя дом!
Без да чака подкана, началникът на митарите се спуска като катерица по дървото и повежда групата чужденци към дома си. Някаква непозната до днес радост изпълва сърцето му. Слугите му се разшетват и скоро на трапезата в къщата е поднесен изобилен обяд.
На улицата пред Закхеевия дом се скупчва голяма тълпа жители на Йерихон, които крачат нервно във всички посоки и си мърморят:
— Как можа този велик учител да избере точно грешника Закхей, та него да посети?! Няма ли по-достойни хора в нашия град?!
А в същото време зад портите, в разгара на гощавката, Закхей с блеснали очи се изправя над софрата и изрича с ясен и мощен глас:
— Господи, в този миг реших — половината от имота си ще раздам на сиромасите! Ако ли пък от някого съм взел нещо несправедливо, ще му го отплатя четворно!
А Иисус го следи с усмихнати очи и след като свършва, блага усмивка озарява лицето Му:
— В този ден бе извършено спасение на твоя дом! Защото Закхей се показа достоен син на своите честити предци. (Лука 19:1-10)
Закхей повярва, че Иисус Христос е Божият Син, Месията, Когото израилтяните очакват от векове, и ознаменува своето новорождение с жест на изключителна щедрост. Вярата предхожда щедростта, а щедростта дава израз на великата Божествена Правда, която царува в Космоса. Бог е отредил благоприятни условия за живота на всички живи същества, но те не биха били оползотворени, ако имащите повече не проявяват щедрост към онези, които изпитват недоимък.
Божията щедрост е непостижима! Можем само да се учим от нея и да се стремим да й подражаваме. А който я изявява към нуждаещите се, и него Господ няма да го забрави, когато той самият е в нужда. Само щедрият може да бъде богат. Богаташът, ако е скъперник, живее в мизерията на своята сляпа душа. Не е беден този, който има малко, а онзи, който иска много. Закон на духовния свят е: колкото повече даваш, толкова повече получаваш. Щедрият никога няма да остане гладен и жаден, гол и бос. Бог ще се погрижи за него във всеки миг от живота му.
Щедрият гледа на живота с широтата на пробуденото съзнание. Той е съзнателен участник в справедливото разпределение на Божиите блага между всички твари. Той проявява щедростта си, не защото очаква нещо в замяна, а понеже така изпълнява закона на всемирната Правда. Щедрият човек се намира при самия извор на благата. Той е готов да дава вода на всички. А който е далеч от извора, той е скъперник.
Ако щедростта не е приложена на място и на време, тя може да причини ред пакости и нещастия. Когато оберат някого, това показва, че той не е бил щедър. В случая по насилствен начин го заставят да даде от себе си. Кражбата в света съществува по причина на това, че хората не са щедри. Ако бяха такива, никакви кражби нямаше да има.
Само Бог е абсолютно щедър, понеже Той е неизчерпаем извор. Нека бъдем и ние чрез щедростта си извор на щастие и удовлетворение за нашите ближни!
Щедростта:
• е закон за разширение на човешкото съзнание;
• не подразбира правене на добро, а взимане от изобилието на природата и раздаване на онези, които нямат достъп и в материален, и в духовен смисъл: знания, ценности, идеали, убеждения, закони, факти, продукти и т.н.;
• подразбира да си близо до извора, от който носиш и на другите;
• приложена не на място, причинява нещастия и вреда;
• означава възможност и умение да направиш частите съпричастни към изобилието, което съдържа цялото.
Даването и взимането:
• са два обменни процеси в природата;
• са закон на прилив и отлив, на поляризация в човешкия живот. Следва да приемаме нормално и правилно да издържаме и реагираме психически на процесите на даване и взимане спрямо нас и спрямо другите;
• са непрекъснати процеси на трансформиране, на превръщане на едни неща в други, разместване на притежанието. Нищо временно и материално не може да се задържи. То непрестанно бива давано и взимано.
Зависимости при даването и взимането:
Първо дай и не очаквай да вземеш.
Дадеш ли, по закона на причините и последствията,
по правилото на бумеранга, ще ти се върне, и повече дори.
Но не го изисквай, не го определяй кога и как да стане.
Който не умее да взима, не умее да дава.
Щедрият:
• е щедър за себе си, а не за другите;
• когато има много пари, раздава;
• когато има много знания, раздава;
• раздава изобилието, което има, за да му олекне;
• дава на другите от благословението, което му е дадено;
• не може да бъде затрупан от тежестта на знанието, смачкан от богатството си, защото умее да раздава от тях на време, на място и с мярка;
• е богат. Не може да си богат, ако не си щедър;
• може да раздаде всичко свое до край, но не дава нищо, което не е навреме, на място и с мярка за онзи, който ще го получи;
• дава на всички според нуждите им, а не само на някои;
• дава от Божието, от природното изобилие и любов, а скъперникът дава от срам, от немай къде и чрез насилие;
• не може да бъде окраден, защото дава преди да е принуден;
• е готов да раздава на всички.
Самовъзпитателни методи:
1. Прочетете правилото. Обмислете го. Намерете начин да го приложите при конкретна ситуация в бъдеще. Прилагайте го редовно в продължение на месец. Направете си извод: какво научихте за собствената си щедрост и за значението на щедростта. Запишете го.
Дойде ли някой да ти иска нещо, не бързай да му дадеш изведнъж.
Не се отказвай от старите си правила, докато не се научиш ефективно и разумно да прилагаш новите. Докато не видиш до какво води едно ново правило, не го възприемай напълно. Прилагай го, докато дойде онзи вътрешен любовен подтик да го направиш. Докато не ти дойде отвътре да дадеш, не давай още. Не давай всичко, напълно. Не решавай ничий проблем изцяло.
2. Как разбирате изречението: “Човек трябва да бъде лъч от Божията Любов и винаги да дава нещо от себе си”? Напишете есе, стихотворение или съчинение на тема “Да бъда лъч и извор”. По желание направете и илюстрация към написаното.
3. Подчертайте двата израза, които най-точно определят щедростта:
• Свободно даване, свободно взимане.
• Даване и взимане с любов, от любов, за любов.
• Пропускане на благословението да мине през теб и да стигне до другите.
• Помощи, подаръци и милостиня.
• Раздаване на излишъка.
4. Може ли да е щедър човек, който:
- дава, но не взима;
- взима, но не дава;
- умее правилно да дава и взима;
- като взима, е недоволен;
- не е благодарен от взетото;
- радва се на това, че може да даде;
- с удоволствие раздава;
- не следи, като даде, дали ще бъде използвано по предназначение;
- няма нищо и няма какво да даде;
- е богат, но недоволен;
- беден и пестелив;
- прахосник и умее само да харчи.
5. Допишете изреченията:
Щедрият на думи.........
Щедрият жест на..........
Потребността да си щедър.........
Ценното, на което ни учи щедростта........
Щедрост е достатъчното, дадено на място, получено на време и............
