Честен
Братя мои, за това, което е истинно, което е честно, което е справедливо, което е чисто, което е любезно, което е достославно, за това, което е добродетел, което е похвала - само за него мислете ” (Фил 4:8; СИ).
“Честността подразбира справедливост, абсолютно никаква лъжа у човека.”(54;44)
“Преди всичко трябва да бъдете честни спрямо себе си. Честността усилва волята.”(54;54)
Вавилонският цар Новуходоносор превзема Палестина. В ръцете му пада и столицата на юдеите Йерусалим. Новуходоносор поставя на юдейския престол Седекия като свой васал. Не след много време и огромна египетска Армия поема на поход към владенията на Вавилон. Новуходоносор веднага сваля обсадата около Йерусалим и повежда войските си да пресрещнат врага. Цар Седекия решава да използва отсъствието на поробителите и да се вдигне на бунт за отхвърляне на вавилонското господство. Обаче, преди да предприеме такива действия, той решава да се допита до юдейските пророци. Всички те в един глас му вещаят пълен успех. Царят изпраща да повикат и пророк Йеремия. Пратениците увещават Йеремия да не противоречи на царските намерения, а да ги подкрепи. Пророкът, обаче, остава верен на Божия глас, който го напътства за доброто на народа му, и заявява пред царя и цялата му свита, че не бива да въстават срещу Новуходоносор. Ако постъпят така, Йерусалим ще бъде изгорен до основи, а улиците му ще се къпят в кръвта на невинните му жители. Пророк Йеремия предупреждава царя, че египетската армия скоро ще се оттегли и вавилонците веднага ще се върнат в Палестина. И гневът им срещу юдеите, надигнали се на бунт, ще бъде страшен.
Цар Седекия не се вслушва в думите на Йеремия, вдига бунт и доживява да види изпълнението на предсказаното от пророка. Новуходоносор обсажда с цялото си войнство Йерусалим и го превзема. Защитниците на столицата се разпръсват като прах, подгонена от ураганен вятър. Пленяват цар Седекия и го отвеждат в окови във Вавилон. Божият храм и царският дворец в Йерусалим са опожарени, както и всички по-големи къщи. Повечето граждани са отведени в робство. Вавилонците оставят в столицата само шепа сиромаси да работят в лозята и по нивите.
Всичко това се случва в 587 година преди Рождество Христово. Ще да изминат цели 70 години преди юдеите да се завърнат от плен по родните си земи. (IV Цар. 24:17-25; Йер. 21,32,34,37-39 гл.).
Пророк Йеремия не угажда на цар Седекия, а остава честен докрай в своето пророческо служение, отредено му от Бога. Неподчинението на царя спрямо Божията воля коства множество човешки животи и невинни жертви сред юдеите, а за хиляди техни сънародници — между които и Йеремия — заточение в страната на врага. Това е цената, която заплащат всички, които поставят на първо място собственото си “аз” и своите амбиции и интереси, а пренебрегват повеленията на Твореца или дори здравия разум.
Какво да разбираме под понятието “честност”? — Честността подразбира справедливост и пълно отсъствие на лъжа у човека.
Честният човек е постоянно точен и изпълнителен. Независимо от своето обществено положение той е неизменно коректен и акуратен във всичко и към всички. Като правило се заема само с работа, която е в състояние да извърши. Следователно самооценката му е обективна и справедлива, лишена от всякакви самозаблуди. Затова можем да определим честния човек и като твърде интелигентен. Той винаги мисли и действа правилно.
Честен е този, който е благороден и издържа с високо вдигнато чело всички изпитания в живота.
Как да реализираме своята честност в условията на реалния живот? - Като развием високо и будно съзнание. Така във всяка житейска ситуация ще имаме най-точния ориентир за това, в каква насока и за каква цел да вложим физическите, умствените и духовните си сили. Нужно е да бъдем честни поради дълбокото осъзнаване на духовните закони и на необходимостта да служим на Доброто.
Да бъдеш честен означава, че си осъзнал своята истинска същност като човек.
Загадка
Кое от всички е определение за честността?
• който защитава честта си;
• който защитава честта на другите;
• който не лъже;
• който е праведен;
• който е почтителен.
Честността:
• подразбира абсолютно никаква лъжа у човека;
• усилва волята;
• може да се разглежда като жива разумна сила, на която трябва да се създават условия за развитие;
• е потенциална у всеки човек, развива се;
• не си служи със стражари, тояги, затвори, а с култура и съзнание;
• поддържа съзнанието високо и будно;
• влиза като елемент в интелигентността;
• е алхимически елемент от търсения еликсир на живота.
Честният:
• сам е честен, пръв е честен;
• е точен, изпълнителен във всичко;
• предприема само работа, която може да извърши;
• каквото обещае, изпълнява;
• констатира фактите тъй, както са;
• е благороден, богат, почтен, със силна воля;
• мисли и действа правилно; изпълнява навреме задълженията си;
• издържа на всички лоши условия в живота;
• прилага доброто;
• избягва злото не от страх, а от разбиране на законите;
• не причинява никому вреда;
• на всекиго е полезен;
• не се дразни;
• никому не казва обидна дума;
• с каквото се заеме, навреме го прави;
• никому длъжен не остава;
• винаги е изправен, не се прегърбва;
• знае със сигурност за себе си честен ли е.
Самовъзпитателни методи и идеи:
1. Прочетете библейския стих и разсъждавайте върху него в контекста на добродетелта честност. По желание използвайте помощните въпроси.
“Следователно, братя, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, ако има някоя добродетел, това размишлявайте” (Фил.4:8;РИ).
За какво размишлявате най-често в ежедневието си: за хубавите неща или за лошите? Каква е ползата и каква е вредата да се мисли за лошите неща само в контекста на хубавото?
Определете връзката на честността с всяка от посочените пет добродетели? Може ли да се установи някаква обща зависимост между петте и каква е тя?
Задължително условие ли е посочените пет добродетели да бъдат възможни за проявяване само между хора, които се чувстват братя, и защо?
Каква е връзката на честността с истината и с правдата? Доколко честният е праведен и истинен?
В какво се състои красотата на отношенията с човек, който е честен?
Потърсете в съзнанието си приятел, познат, известна личност или образ от изкуството, който е олицетворение на посочения библейски стих?
Полезно и ценно ли е човек да мисли върху предимствата на честността като добродетел и точно с какво е полезно и ценно, ако е?
Какво ви липсва лично на вас, за да бъде честността ви добродетел: предимно .мотивация, предимно убеждения и разбиране, предимно решителност и приложение, предимно интерес и насоченост за самовъзпитание, предимно разумност и воля?
2. Определете кои от изброените характеристики се отнасят точно за честността / нечестността и кои за други добродетели:
• премълчаването на истината;
• незаинтересоваността към справедливото спрямо другите;
• невниманието към фактите;
• изразяването на мнение;
• говоренето за нещата;
• тълкуването в свой интерес;
• споделянето на проблемите;
• търсенето на решения;
• изнасянето само на онези факти, които преследват определена цел;
• представянето на всички факти;
• разглеждането на всички причини и следствия;
• прехвърлянето на вината върху странични хора и обстоятелства;
• представянето на заблуждаващи аргументи;
• укриването на собствената позиция;
• неумението да се прозре истината;
• невъзможността да се разберат истинските намерения на другия.
3. Определете за всяка от посочените групи кой е най-близо до честността? Степенувайте и подредете във възходяща степен чрез номериране.
• обективният;
• субективният;
• онзи, който първо разглежда съотношението между обективното и субективното и тогава преценява какво отношение да заеме.
• оптимистът;
• песимистът;
• разположеният;
• искреният;
• уважаващият;
• обичащият;
• верният;
• спокойният;
• идеалистът;
• материалистът;
• реалистът.
• заинтересуваният;
• критичният;
4. Упражнение за самоанализ. Признайте пред себе си честно:
• Какво от случилото ви се през вчерашния ден не искате никой да разбере и защо?
• Какво искате да скриете и от себе си за отношенията си с онзи човек, който ви е най-антипатичен?
• Има ли нещо случило се, което да не искате да бъде записано в Акашовите записи (в паметта на разумната природа) за вас, и какво все още може да направите, за да го смекчите или поправите?
• Има ли нещо по-свято от истината за вас и кое е то?
• Ако бяхте максимално честен, какво не бихте казали и какво бихте казали последния път, когато повишихте тон на някого?
• Необходимо ли е първо да си честен пред себе си, за можеш да си честен пред другите?
• Честността обективност или вярност към истината е?
• Ако трябва да избирате между влюбеността си и справедливостта, ще можете ли да сте честен и защо?
• Честно ли е да си ту добър, ту лош? И има ли честност у този, който не умее да защитава доброто в себе си?
5. Напишете съчинение-разсъждение на тема: “Чест и почест”. Засегнете по желание и някои от следните въпроси:
• Кой заслужава всенародната почит?
•
Само вътрешно честният ли заслужава хората да изразяват почитта си и защо?
• Честта ли предизвиква почест или почестта и честността могат да се разминават?
• Какво означава и какви жертви са нужни, за да защитиш честта на някой друг човек? В съвременния живот всеки сам ли следва да защитава честта си или може да се говори и за колективна чест?
• Защита на нечия чест ли е да опетним своята чест? Можем ли да защитим чест с нечестни средства?
• Кого може да посочите като човек, който ви е защитил честта, достойнството, който е помогнал да запазите самоуважението си в труден момент, и как сте засвидетелствали почитта си към него досега?
• Кой за вас е образец на честност? Защо?
• Достатъчно честен ли сте към всички, които ви почитат?
• Длъжни ли сме да сме честни и защо?
• Важно ли е да си готов да си честен и защо?
• Какво печелим и какво губим, когато сме честни?
• Към какво не съм бил достатъчно честен досега за себе си? За какво бих се почитал повече?
