Богоугоден
Ония, които живеят по плът, не могат да угодят на Бога.”
(Рим. 8:8,СИ)
“У човеци ли сега търся благоволение или у Бога? Или на човеци искам да угаждам? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да бъда Христов раб. ”
(Гал.1:10; СИ)
“Защото нашето учение не произхожда нито от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито от лукавство; но както Бог ни удостои да ни повери благовестието, тъй и говорим - не за да угаждаме на човеци, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.”
(I Сол.2:3-4; СИ).
“А без вяра не е възможно да се угоди на Бога; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят”
(Евр. 11:6; СИ).
“Начало на мъдростта е страхът Господен”
(Пс. 110:10; СИ).
“Не е важно какво мислят хората за вас, важно е какво мнение има Бог за вас.”
“Важно нещо е: да бъдем благоугодни на Бога! Когато говоря нещо, аз всякога имам предвид следното: мисълта ми да е вярна пред Бога! Не ...че не чувствам влиянията на хората... За мен е важен авторитетът на Господа, какво ще каже Господ за мене.”
(50;5б)
И Бог решава да изпита верността на Авраам. Докосва го със светлия Си лъч и му казва:
— Вземи едничкия си син Исаак, когото толкова много обичаш, заведи го в земята на Мория и там го принеси в жертва на един от хълмовете, който ще ти покажа.
Авраам безмълвно свежда глава. Сърцето му се къса от мъка, но той не може да противоречи на своя Бог. На другата сутрин става съвсем рано, оседлава ослето си, взима със себе си двама от своите слуги и сина си Исаак и потегля към посоченото от Бога място. Пристига на третия ден. Отдалеч Авраам съзира мястото и казва на слугите си:
— Останете тук с ослето, а аз и синът ми ще отидем там да се поклоним на Господа и след това ще се върнем при вас.
Авраам нарамва наръч дърва за жертвата чрез изгаряне, пуска в дисагите си нож, кремък и прахан за запалване на огън, хваща Исаак за ръката и се отправя към хълма. А детето го пита:
— Татко, имаме дърва и огън за жертвата, а къде е Агнето, което ще принесем пред Бога?
Стягат се гърдите на бащата в конвулсии, проплаква душата му и той тихо промълвява:
— Синко, Бог ще си предвиди агне за жертвата...
И продължават мълком пътя си. Когато стигат мястото, посочено от Бога, Авраам издига там жертвеник, наслагва върху му дървата, завързва сина си Исаак и го полага на жертвеника. Миг колебание, в който кръв прокапва от сърцето му, и той вдига ръка, за да заколи сина си в жертва, угодна на Бога.
Тогава ангел небесен се провиква отгоре:
— Спри Аврааме! Не вдигай ръка върху момчето! Бог разбра, че си Му верен докрай, защото беше готов да не пожалиш единствения си син заради него. Нека той да живее и те радва в старините ти!
А Авраам повдига очи и вижда наблизо овен, заплел се с рогата си в гъсталака. Хваща го и го принася в жертва вместо сина си.
— А Бог му казва:
— Кълна се в Себе Си, понеже ти не пожали едничкия си син заради Мен, ще благословя твоето семе и ще го умножа като небесните звезди и пясъка по морския Бряг! И в роденото от теб ще бъдат благословени всички земни народи, задето послуша Гласа Ми! (Бит.22:1-18)
Библейската мъдрост ни учи, че който е готов да последва Божиите повеления с цената на всичко — дори и най-скъпото земно притежание, той ще бъде благословен за всички времена. И не само той, но и поколенията след него, на които той е вдъхнал живот.
Твърде често сме изправени пред съдбовен избор: на кого да угодим - на Бога и Божественото у себе си или на някое свое желание, което ни отдалечава от Бога в нас и извън нас. Няма по-голяма изобретателност от тази, да убедим самите себе си в подобни моменти, че Божественото може да почака, а желанието ни е твърде належащо и не търпи отлагане. Целият ни житейски път е изтъкан от компромиси. Те стават неразделна част от мисленето и поведението, от нашата човешка същност.
Богоугодният човек не се интересува от мнението на хората, от земни - сиреч преходни — авторитети. За него има само един авторитет — Бог и Неговият свят закон. В мисъл, чувство и дело той остава верен само и единствено на Бога. Т.е. на Божествената искра в сърцето и душата си. Каквато и цена да плати за тази вярност, тя е оправдана от гледна точка на духовния свят, на неговата вечна Истина. И рано или късно ще бъде възнаградена.
Богоугодният в никакъв случай не е фанатик. Той не бие барабан за убежденията си. Той просто ги следва — тихо, ненатрапчиво, безукорно, неотклонимо. Негова пътеводна звезда в живота е вярата в Бога. Вярата, че Той съществува, вижда всичко и въздава свършено справедливо за всичко. И че тази Божествена справедливост неизбежно ще възтържествува.
Дори и когато бива отритнат от ближните си, богоугодният човек живее в пълнотата на неизменното Божие присъствие. То не би могло да бъде заменено от никое земно притежание, дори и от най-изтънчените удоволствия за плътта и личността. Бог е оживял в него, изпълнил е докрай съществото му със Своята благодат и ще остане негов Спътник за цялата вечност.
Всеки човек е достатъчно умен да се запита в един момент от живота си: “Има ли смисъл богоугодността за мен? Мога ли да платя цената й и искам ли да приема наградата й?” И да направи избора в себе си.
Богоугодният:
• се влияе повече от това, какво мнение за него биха имали великите хора, светиите, Бог, а след това хората около него.
• има само един голям авторитет — Бога.
• мисли умно, градивно, развиващо, творчески, вярно.
• има силна, непоколебима, светла, диамантена вяра.
• предвидливо търси какъв ще е резултатът, ако реши да постигне определена цел с определени средства. За него не всички средства водят до неговата цел, а само тези, които постигат нейния точен и добър дълготраен резултат.
Богоугодността се образува и подкрепя от много качества.
Богоугодният:
• се стреми към мъдростта;
• високо и всестранно интелигентен е;
• любознателен е;
• е учен, обучен, знаещ, мислещ, разбиращ, разсъдлив, съвестен човек;
• е светла личност, посветен или светия;
• прави нещата навреме;
• е уравновесен, весел, несъмняващ се, красноречив, целомъдрен, идеен, изобретателен, гъвкав, оценяващ.
Самовъзпитателни методи
1. Прочетете афоризмите на А. Айнщайн и И. Кант. Отговорете на въпросите, насочени към схващането за богоугодността. Използвайте афоризмите, за да отговорите вярно.
- Две неща изпълват духа с винаги ново и нарастващо възхищение и страхопочитание: звездното небе над мен и моралният закон в мен. (Имануел Кант -1724-1804)
- Интуитивният ум е свещен дар, а рационалният — верен слуга.
- Ние сме създали общество, което почита слугата и е забравило дара. (Алберт Айнщайн - 1879-1955)
В природата виждам прекрасна структура, която можем да разберем само повърхност-но и пред която всеки мислещ човек трябва да се прекланя. Това е истинско религиозно чувство. (Алберт Айнщайн - 1879-1955)
От какво произтича, според Айнщайн и Кант, страхопочитанието: от греха, от начина на мислене или от познанието на сътвореното вън и вътре в теб?
Кое в микро- и в макрокосмоса досега е предизвиквало страхопочитание вече у вас?
Можели да е богоугоден човек, който е много интелигентен, но се страхува от интуитивни прозрения?
Трябвали да вървят ръка за ръка научното опознаване на природата и преклонението пред нея? Ако да - защо? Кое от тях Айнщайн нарича “по-върхностно” и кое”истинско”?
Какъв тип учен и кое познание според Айнщайн са богоугодни?
2. Учителят Петър Дънов посочва различни методи за уравновесяване като условие човек да бъде богоугоден. Стъпки към развитие на богоугодността: Първо, той трябва да се настрои за възприемане на Божественото. За целта обикновено се изисква смяна на състоянията, енергиите. Това може да стане чрез молитва, концентрация, съзерцание, четене на свещени текстове, физически и психически упражнения, чрез приятели, природата, музиката, храненето, творчеството, дишане. Второ, да спазва това, което му идва отвътре, и да не го нарушава. Единственият начин да успее да е богоугоден се заключава в умението вярно и навреме да се направи превод на интуитивното в интелектуално и на интелектуалното в интуитивно. И, трето, да посвети и остави на Бога всичко, което чувства, мисли и прави.
Предлагаме ви следните методи за преживяване на богоугодието: варианти за работа над себе си чрез представи, визуализация и съзерцание. Тези опити може да направите и за друга добродетел, като използвате материалите от цялата книга. Те са пример за начин на търсене на методи за самовъзпитание не само за тази, но и за всички останали добродетели.
• Опит за уравновесяване на скръбта и радостта: Концентрирайте се в нещо, което не ви носи нито скръб, нито радост, което ви хармонира. Погледнете отвисоко на своите радости и мъки. Помислете си, че сте много далеч от тях, скоро няма да се върнете при тях. Трябва да заминете на едно много приятно място, където не можете да ги вземете със себе си. Представете си всичко, което много ви радва и натъжава в момента, като дете. Мислено целунете всяко по главичката и се сбогувайте без думи, като го гледате в очите с вяра. Представете си светло, нежно синьо небе. Неудържимо полетете нагоре. Представете си, че се реете много дълго в него. Кажете си: “Аз винаги мога да съм такъв. Мога да устоявам на всички притеснения и похвали, на всяка скръб или прекалена радост.”
• Опит за уравновесяване на мислите и чувствата: Изберете за тема на размисъл това, за което мислите най-много в момента. Дайте си сметка: чувствата или мислите, свързани с него, ви затрудняват и пренапрягат повече? Върнете се към преживяването на първия опит: взели сте със себе си само едно от децата. Вие сега сте орел и закриляте това малко гълъбче. Просто летите заедно. Нависоко, нашироко, на светло, на свобода. Оставете го да отлети само и то на свобода. Изпратете му хубава мисъл: да разбере себе си, да намери пътя си, да постигне свободата. Продължавайте да се реете там, горе, в небето на своята вяра. Кажете си: “Мисля върху чувствата си. Разбирам чувствата си. Мъдростта на моите чувства се състои в това, да ги приема, ако ме повдигат и ми носят любов, свобода, добро, и да ги отхвърля, ако ме карат да се страхувам, да съм ограничен и обезверен. Обичам да мисля. Искам да знам коя информация, кои схващания, кои решения, кои ценности в живота ми ме правят истински човек и точно тях да избера. Моето сърце е разумно. Знам, че емоционалната ми интелигентност ме ръководи да разбирам какво Бог иска от мен и към какво ме насочва. Свободата ми се състои в това, да следвам тези знаци на съдбата, които са най-доброто за мен. Защото аз съм част от всичко, а Бог е промислил за всичко.”
• Опит за съзерцание на богоугодността в себе си: Представете си пясък на морски бряг, огрян от слънцето. Златен пясък. Вие сте една от песъчинките. Потърсете се. Влезте в нея мислено. Зарадвахте ли се? Една вълна залива пясъка. Дръжте се за другите песъчинки. Трябва да устоите. Удържахте положението! Радвайте се с всички заедно. Ето, слънцето отново започва да ви суши. Кажете си: “Вярвам в Бога вън и вътре в мен. Интересува ме само истината. Представям си състояние на богоугодност. Чувствам се извисено, душата ми е осветена, разбирам по-ясно, решенията идват сами, ограден съм от лошите мисли, те не могат да ме достигнат и завладеят, оставам с будно съзнание за живота си. Боже, води ме към Себе Си!”
3. В 27-я Давидов псалом се казва:
“Господ е вид елина моя и спасение мое: От кого ще се убоя? Господ е сила на живота ми: от кого ще се устраша? ... Едно просих от Господа, това ще търся: Да живея в дома Господен във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа и да го диря в храма Му.. .Повярвах, че ще видя благостите Господни на земята на живите.” (Пс. 27:1,4,13; РП)
Отбележете онези пунктове от тълкуванието на псалома, които се отнасят и за вас или с които сте съгласни:
• Любовта на Бога и любовта към Бога са психическа защита от зло.
• Повече трябва да се притесняваме дали сме угодили на Бога, а не на хората.
• Вярата в Бога прави живота прекрасен.
• Това, с което човек вътрешно устоява отвън, е връзката му с Бога отвътре.
• По-страшно е това, което е отвътре в човека, а не отвън.
• Научи ме, Боже, така да вярвам в Теб, че да знам и разбирам точно какво е най-добро за мен и само това да правя.
• Бог е най-добрият ми приятел.
• Това, към което съм се стремил, е да се науча да вярвам вътрешно и неизменно в Бога, защото това е храмът в мен. Защото вярата е по-висша степен на умственото познание. Тя се отнася до интуитивното познание чрез преживения от нас опит, независимо колко осъзнато е то. Доверявам се на Бога в мен и извън мен.
• Бог е благ към всеки човек, а човек сам следва да оцени и познае Божиите благости: блага, благодат и благост.
4. Кои две от пословиците означават отношение на богоугодност? Обяснете връзката между кои понятия ви насочва към този отговор? Защо останалите две пословици не изразяват богоугодност?
Времето ще покаже.
Каквото е рекъл Бог.
Да даде Господ.
Бог вижда.
5. Допишете въпросите за себе си:
Как да угодя на.........
Доколко трябва да се угажда на...................
Защо да угаждам..............................
Угаждането и богоугодността....................
Богоугодният ли.............................
