Вярващ
“А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме,
и разкриване на онова, което не се вижда ”
(Евр. 11:1; СИ).
“Вярата е качество на разумния човек ”
(12 - 06.06.1988)
От дванадесетте апостоли на Иисус Христос единствен Тома не повярвал, че техният учител е възкръснал. Затова, когато Спасителят се явява повторно между най-близките Си ученици (в една здраво залостена и заключена къща), Той подканва Тома да докосне раните от гвоздеите на ръцете Му и проводените от копието на римския войник ребра. И след като неверникът се уверява, че всичко е съвсем реално, Иисус му казва:
— Не въди невярващ, а вярващ! Ти повярва, защото Ме видя. Блажени, които не са видели и са повярвали! (Йоан 20:24-29)
Вярата ни помага да си представим онова, което е невидимо за очите ни и чието съществуване ни вдъхва увереност за нещо по-добро в утрешния ден. Затова тя е опорна точка в нашия живот. Даже и най-големият неверник на този свят вярва в нещо. Дори и то да е собствената му личност. Силната вяра повдига планини, а слабата разяжда и руши душата на човека. Живата вяра се превръща в дела на любов и съзидание; без тях тя е мъртва (Яков 2:17,26; “Вяра без работа и приложение нищо не допринася!” - 76;27).
Когато Христос разговаря с бащата на едно момче, страдащо от детинство от бяс, Той му казва:
— Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия!
Бащата повярва, изтръгва от гърдите си признание за вярата си със сълзи на очи. И тогава Иисус изцелява момчето. (Марк 9:17-27)
Обикновено, когато кажем за някого, че е вярващ, разбираме, че той вярва в Бога. Вярва в Неговото съществуване, всемогъщество и съвършена справедливост. И не само вярва в Него, но и Го познава (“Човек не може да бъде вярващ, ако не познава Бога” - 30;204). Това е вярата на детето, че то има един любящ, прощаващ и премъдър Баща, Който непрестанно бди за добруването на Своите чеда. А когато те все пак допускат грешки по своя път в живота, Той им помага да научат своите земни уроци и да станат по-умни и по-силни. Дотолкова, че да не повтарят грешките си. И понеже са повярвали в небесния си Баща, ще имат по-силна вяра и в самите себе си. Докато един ден ги споходи прозрението, че Той самият живее в душата на всеки човек.
За всички християни вярата в Иисус Христос ги води по пътя към спасението и Вечния Живот (Йоан 3:36; 17:3). Вярващият в Бога и в Неговия Син Иисус Христос човек ще постигне спасение, ако по житейския си друм следва Божия свят закон. А това означава да изпълни с обич и добронамереност всички свои мисли, чувства и постъпки. Така и само така бихме доказали своята вяра в Бога и бихме заслужили Неговата безусловна подкрепа (Евр. 11:6). Защото ние сме родени на тази земя с високата цел да бъдем достойни синове и дъщери на Онзи, Който ни е създал и изпратил тук, за да творим добро.
Човек може да мисли, че не вярва в Бога, но да има положителна вяра. У такъв човек вярата е истинска и интуитивно развита, но не е осъзната. Друг, който би казал, че вярва в Бога, а не живее според тази си вяра, няма нито интуитивна, нито съзнателна вяра, а само вярване.
Кое е вяра?
• Истинската вяра стои между двете крайности на своето проявление — суеверието и безверието.
• Ако само вярва, без да работи, човек е суеверен.
• Суеверният очаква нещата да станат по изключителен начин, склонен е към разточителство и чака наготово да постигне онова, за което е чул, и дори това, което не може да стане.
• В каквото човек вярва, то става. Когато нещо не става, както мислим, то е вярване.
Безверието е отсъствие на вяра,
Вярването - лъжлива вяра,
Суеверието - нереалистични очаквания и мечтателност,
Истинската вяра - положителна опитност.
В какво да вярваме?
• в доброто;
• в живота;
• в идеалите;
• хубавото, красивото, великото, светлото, чистото;
• в Бога, в себе си и в ближния...
Степени на вярата:
1. Вярата, проявена в областта на подсъзнанието, е разумен стремеж.
2. Вярата като чувство в съзнанието означава да можеш да проектираш мисълта си така, че нещо да стане, да се реализира.
3. При вярата като сила на мисълта човек преживява разширение и движение в ума си, способен е да свърши всяка работа както трябва и докрай.
4. Вярата като принцип примирява противоречията.
Вярата е:
• духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в живота на човека; подтик за ума да действа;
• определител на качеството на твоята любов;
• сила, вдъхновяваща душата за велики подвизи и дела, с възвишени и свещени идеи за добро, красота, истина;
• по отношение на това, което не се вижда сега и още не е станало;
• условие за интелигентността;
• предшестваща реалността на нещата;
• особен род енергия, единствената сила, която движи света;
• закон на ума, принцип, необходим за човешкия интелект;
• сила, която се превръща в знание;
• висше знание, придобито върху основата на такива личен опит и преживявания, които не се нуждаят от доказателства и разсъждения;
• път за придобиване на благата в живота;
• подкрепа в умствения, физическия и духовния живот, необходима за постижения, успехи и победи;
• среда за растене;
• предпоставка за придобиване на търпение;
• фактор за ума - да е здрав, силен, гениален, да може да направи всичко, каквото желае;
• резултат на знанието;
• закон, който определя степента на знанието;
• духовен меч за отблъскване на отрицателните мисли, внушения, които причиняват неосъзнавано вреда.
Зависимости - правила при развитие на вярата:
• Вярата се проявява само при правата мисъл.
• Само разумният може да вярва.
• Вярата е по отношение на Божественото в себе си; по отношение на вложеното в себе си, на вътрешните възможности и зависи от тях.
• Развитието на вярата привлича благословението, късмета, условията.
• Колкото по-добър и разумен е човек, толкова повече се усилва вярата му.
• Приложението на вярата е в големите мъчнотии, то я усилва.
• Колкото повече човек придобива вяра, толкова по-ясно той започва да различава доброто от злото и може да живее разумно.
Речник:
Верен - този, на когото може да се разчита, който не изневерява на себе си и на онези, които му гласуват доверие.
Вярващ - който има вяра в Бога и в Божия Промисъл за света и човека. Чиято вяра е осъзната, интелигентна, преживяна, базира се на личния опит.
Суеверен - който има неправилна, илюзорна, непроверена или суетна вяра.
Безверник - който няма вяра.
Обезверен - който е изгубил вярата си.
Доверчив - който лесно се доверява.
Доверяващ се - който вярва в непроверени от самия него неща
Уверен - който е уверен в себе си или в нещо конкретно.
Идеи за самовъзпитателни работа над себе си
1. Да се научим да мислим! Срещу всеки цитат в левите колони са посочени по няколко извода вдясно. Размишлявайте върху тях. Всеки ден разсъждавайте върху един от хоризонталните редове мисли поне по 10 минути.
2. Прочетете различните обяснения за вярата по-горе в темата “Вярата е”. Как разбирате за себе си посочените й характеристики? Какво според посочените зависимости трябва да бъде определението за вяра? Опитайте се да го обобщите за себе си.
3. Опитайте се да се проникнете от мистицизма на следващите изречения, за да влезете в съгласие с тях. Помолете всяка своя клетка да се освети от Истината, за да може да възприема Словото, което иде към нея всеки миг в чистия му вид. Дайте им задача да са непрестанно нагласени за възприемане на чистото Слово на Духа и забравете за това.
“Ако вярата проникне през всички клетки на тялото, освети го и събуди Словото в него, тя е изпълнила задачата си.” (66;59)
4. Как разбирате следващото изречение?
“Сърцето е ключ към вярата.”
Опитайте се да отговорите чрез рисуване върху белия лист или поне чрез рисуване на картина във въображението си.
5. Прочетете текста и си отговорете на въпросите.
Силата на вярата и на мисълта седи в отсъствието на съмнение. Съмнението е закон на инволюцията, а вярата — закон на еволюцията (инволюцията е период на слизане на човешкия дух в материалния свят и овладяване от негова страна на материалните форми; еволюцията е период на постепенно завръщане на духа към своя Първоизточник — Бога). Съмнението разрушава всички благородни форми. Искате ли да евоюлирате, да подобрите живота си, работете върху засилване на вярата. Положителна, разумна и абсолютна вяра! Съмнението да седи отвън, а вярата отвътре.
Вярвай и прилагай Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина в живота си! (66;59)
6. Помислете върху цитата и попълнете таблицата писмено или мислено. Определете коя от двойките думи в коя графа ще поставите: като условие или като среда една спрямо друга?
“Докато има вяра, човек знае, че като работи, непременно ще има някакъв резултат. Да имаш вяра, това значи да бъдеш по-силен от окръжаващата среда.”
7. Задайте пет въпроса, свързани с изясняването на следния текст. Запишете ги.
“Великите хора са вярващи. Те вярват в постигането на своите идеали. Така са станали силни и велики хора.” (66;59)
8. Нарисувайте две рисунки с посочените символи така, че да отговарят на двете посочени мисли и символи:
А) Изобразяване на преливане от главата на един човек към главата на друг със стрелки. Мисъл: Дружи с вярващи, за да развиеш вярата си.
Б) Рисунка по долната мисъл, със символи: свещ, слънце, лампа и др.
Мисъл: Вярата е светлото в живота.
