Умен
“Който щади думите си, е умен; и търпеливият човек е благоразумен”
(Пр. 17:27; СИ).
“Умен човек е този, който вижда най-малките по-грешки в себе си,
които никой друг не вижда.
Той употребява своята умствена енергия не за някакви велики дела,
но за постигане на най-малките неща, каквито никой друг не предприема.”
(44;21)
“Умен е онзи, който може да смени плача в радост;
който може да смени скръбта в утеха; отчаянието - в надежда;
омразата - в любов;
невежеството - в знание;
неправдата - в правда; робството - в свобода;
сиромашията - в богатство; смъртта — в живот.
Който и в най-голямата тъмнина може да намери път към Бога.”
(94;335)
Умните хора знаят кога да говорят и кое мълчание е злато.
Умен е този, който е развил самонаблюдение. Чрез него той не само констатира кога греши в живота, но и своевременно реагира за отстраняването на грешките. И не се захваща изведнъж с грандиозни проекти, а гради характера си и постига целите си стъпка по стъпка. Умният върви от малкото към голямото, а не обратно.
Умен е човекът, овладял до съвършенство себе си. Неговият зорък и действен ум му позволява да изменя всички отрицателни външни и вътрешни условия в положителни. Казано с други думи — да превръща злото в добро. И в най-дълбокия мрак на земния живот той открива пътя към светлината. И го следва с цената на всичко. Защото знае, че това е единственият верен път към вечната Истина.
“Умният човек прави нещата красиви, а глупавият - хубавите работи разваля” (51;39). И още: “Умният гради, а глупавият руши. ...Умният пише, а глупавият преписва. ...Умният печели, а глупавият губи” (44;21). Използвайки контраста между ума и глупостта, авторът на тези мисли рисува с пестеливи щрихи крайните резултати от проявленията на умните и на глупавите хора. Очевидно твърде различни са плодовете, родени от ума и глупостта. Което ни подтиква да се замислим кои от собствените си действия следва да оценим като умни и кои — като глупави. “По плодовете им ще ги познаете...” — ни учи Христос (Мат. 7:16; СИ). Плодовете на използвания за добро ум са красиви и сладки, а тези на глупостта — грозни и горчиви.
Колкото по-умен става човек, толкова по-трудни задачи за решаване му предлага животът. Ала те не го плашат. Той се справя с тях с будно съзнание и пълна концентрация на целия си потенциал. И след тяхното решаване става още по-умен и по-силен.
Да си прекрасно осведомен все още не означава, че си умен. Умът се проявява в това, как се справяш с проблемите в жизнения си път. Дали успяваш да съхраниш чистотата на мислите, чувствата и постъпките си дори и при най-тежките изпитания в живота. На това е способен само умният човек.
Умът:
• трябва да бъде бистър, трезв, да схваща истината;
• и на младия, и на стария трябва да е свеж да възприема новото в живота, което иде;
• расте, води до умствено развитие у човека;
• е гъвкав, когато може да се бори с противоположните сили в природата, които действат в разрез с неговото развитие;
• е умението да ходим в пътя на светлината и всичко правилно да разбираме;
• е проекцията на менталния свят в психиката на физически живеещия човек.
Умен е, който:
• може да смени:
• плача в радост;
• скръбта в утеха;
• отчаянието в надежда;
• омразата в любов;
• невежеството в знание;
• неправдата в правда;
• робството в свобода;
• сиромашията в богатство;
• смъртта в живот;
• в най-голямата тъмнина може да намери път към Бога.
Обективният ум - е ум на фактите. Той трябва правилно да констатира нещата отвън - такива, каквито са.
Субективният ум - е ум на законите. Той е правилно развит, когато човек правилно преживява нещата вътрешно.
Умът на принципите още не е развит у човека; проявява се у светиите, мъдрите, великите хора. Той се явява център, спрямо който субективният и обективният ум интегрират възможностите и функциите си.
Умственото развитие:
• зависи от въздухообразните тела и елементи: от дишането, от въздушните планетни влияния, от етера, от качествата на въздуха, където живеем;
• зависи и от начина на дишане, от правилното вдишване и издишване;
• показва какви по трудност задачи можем да решаваме;
• се определя от степента на умението ти да се ръководиш сам;
• включва развитието на интелекта (умението да решаваме задачи), развитието на мисленето (способности за мислене и мисловни качества), развитието на информираността и паметта, мозъчно-то развитие и формирането на ментално духовно тяло.
Умният:
• следва пътя на Мъдростта;
• вижда най-малките погрешки в себе си, които никой друг не вижда;
• употребява своята умствена енергия не за постигане на велики дела, а за малките неща, каквито никой друг не предприема;
• лесно се справя с мъчнотиите, с неблагоприятните условия, в които животът го поставя;
• умният прави услуга на слабите хора, но не и на силните;
• не е външно щедър;
• има съзнание за това, което върши;
• като млад е знаел по-малко, а като стар знае повече.
Умният и глупавият:
• умният гради, а глупавият руши;
• умният прави нещата красиви, а глупавият разваля и хубавите работи;
• умният говори за мъдри неща, а глупавият за глупави;
• умният пише, а глупавият преписва;
• умният печели, а глупавият губи;
• умният различава бедния от просяка-търговец, а глупавият, и като дава, и като взема, е способен да загуби.
Знаещият:
• първо следва да е придобил светъл ум и тогава да се стреми към знания;
• за да придобие истински знания, човек трябва да живее предимно с душата си и да й дава предимство пред личните изисквания, пред живота на личността си;
• има условия вътре в себе си и не се оправдава с липсата на . външни материални условия, за да направи нещо;
• е онзи, чието знание е като извор вътре в него;
• не се отегчава от знанието, само ако знанието му е Божествено;
• се стреми само към знание, което осмисля живота му;
• има достатъчно светлина да разреши задачите на живота си.
Мислещият:
• озарява света със светлината на мисълта си;
• е истински мислител. Той знае, че ако нашето съзнание не се прониква от едно по-висше, Божествено съзнание, ние не бихме могли да мислим;
• знае, че мисленето е колективен и вътрешен процес за всеки;
• знае, че всяка мисъл, която излиза от него, отива в пространството и един ден ще се върне при него. Той дава енергия само на добрите мисли и само тях проявява;
• не приема отрицателните, лошите мисли, разграничава се и се дистанцира от заряда, насочеността им и от идентификация с тях;
• мисли правилно, добре и разумно.
Разсъдливият:
• е развил разсъдъка си — своя висш ум, който го води да правилното разбиране на причини и последствия;
• използва разсъдъка си, за да може да си помага, когато иска да преодолее някоя отрицателна черта в себе си;
• умее да се справя лесно с подозрителността си, като развива своята разсъдъчност;
• умее да разсъждава правилно и по този начин правилно решава въпросите си;
• е последователен в разсъжденията си;
• има будно съзнание и когато мисли за някого, знае, че не бива да пренебрегва умствените му способности, логическите и интуитивните му възможности и заложби.
Самовъзпитателни идеи и методи:
1. Прочетете текста и отговорете на въпросите към него, които ви помагат да размишлявате.
Сърцето и умът са две системи в човешкия организъм. Сърцето представлява симпатичната или вегетативната нервна система, а умът — централната нервна система. Функциите на двете системи се допълват взаимно. Ако служи само на сърцето си, без да участва умът, човек нищо не може да постигне. Сърцето е област, върху която умът работи. А умът не може да се прояви без сърцето. Така сърцето се явява област за проява на ума; и обратното, умът се явява област за проява на сърцето. Чувствата са материал, с който умът работи. Например, гневът е една проява на сърцето. Природата е вложила в човека сили, които противодействат на гнева. Тези сили се крият в ума. Като започне да мисли, човек постепенно се успокоява от гнева си.
Разумността е скрита в сърцето. Не можеш да разбереш сърцето, докато не разбереш ума.
Коя е органическата основа на ума и сърцето?
Умът и сърцето ли управляват нервната система или обратното?
Каква е връзката помежду им според текста?
Как умът влияе на функциите на сърцето? Как сърцето влияе на функциите на ума?
Върху какво се замисляте по-успешно - върху неща, които обичате или които са ви безразлични, и се опитайте да обясните защо?
Можели да бъде наречен гневът състояние на отсъствие, спиране на умствената дейност?
Какво означава “разумно сърце” на ниво нервна дейност?
2. Прочетете текста и отговорете на въпросите след него.
Безпокойството у човека се дължи на сърцето. Когато сърцето ръководи ума, човек непрекъснато се безпокои. Когато умът работи активно, тогава човек има чистота, тих, спокоен, повдигнат и невъзмутим е. Тези състояния се сменят у човека всеки ден. Важно е да преобладава ръководството на ума. Защо? Ако дойде някакво фалшиво желание в сърцето ви, не го оставяйте да ви тревожи, не му противодействайте. Кажете му: ”Ще бъде, ще бъде!”, и така то ще се трансформира. Когато сърцето ръководи, желанията ни се сменят често. Ту едно решаваме, ту друго и нищо не довършваме, накрая ставаме своенравни и пасивни. За да не става това, стремете се умът ви да е активният, ръководещият у вас.
Кои са качествата на човек, у когото сърцето взима връх над ума, и друг, у когото умът обикновено взима връх над чувствата?
Можем ли да наречем интелектуалеца човек, у когото умът винаги ръководи сърцето?
Можем ли да наречем притеснителния човек сърдечен и ако да -защо?
Умственият тип човек възможно ли е да стигне дотам, че да не умее да проявява чувствата си, и нормално ли е това?
Важно ли е човек да мисли върху чувствата си активно? Важно ли е да чувстваме онова, което мислим и говорим, и защо?
3. Нарисувайте схема на включване и взаимоотношения между думите, според както ги разбирате: знание, информация, мисъл, мъдрост, познание, съзнание, узнаване, умозаключение, мозък, нервна система. Ако ви затруднява, отначало изобразете само отношенията, в които сте сигурни, частично и по-късно заедно. Ако трябва да ги представим като концентрични кръгове един в друг, как бихте ги подредили?
4. Как разбирате мисълта, че Любовта е център на ума?
Изберете най-точното й тълкувание от посочените предложения:
• Мислите извират, когато чувстваме онова, за което мислим.
• Да отправиш ума и сърцето си към Бога, означава да имаш магична сила в себе си.
• Да обичаш някого, това означава да мислиш и да разбереш, да намериш кое е хубавото у него.
• Мир в душата и успех в живота има онзи, който схваща, проумява, познава единството на любовта.
• Красивият ум мисли право и намира решението в онова, което е еквивалент на любовта.
5. Препишете красиво изречението: Умът се развива, когато човек мисли, помни, съзнава, познава, учи, вярва, свети. Запишете в колонка изреждането на глаголите и срещу всеки нарисувайте символ, образ. Рисувайте с жизнерадостни цветове.
6. Упражнение за дисциплиниране на ума. В ума ни могат да влязат всякакви странични идеи, затова следва да се приучаваме да дисциплинираме ума си. Недисциплинираният ум е като див кон, който не стои зад огради доброволно. Дисциплинирането е изкуство и велика сила, когато човек я овладее в самия себе си, не спрямо другите. С дисциплиниран ум човек може да си създаде характер, на който може да разчита, и да бъде господар на себе си. Злото и доброто в живота идват, но важно е с какъв ум ще ги възприемем. Години са ви нужни да дисциплинирате ума си, да сте тихи, несмутими и спокойни при всички събития в живота, за да имате това умствено условие да решавате задачите си правилно. Някой е недоволен от ума си, друг от сърцето, а трети от волята си. Бъдете доволни от ума си, работете върху него и контролирайте чрез него сърцето и волята си да се проявяват само разумно. Стремежът ви да бъде да създадете хармонична аура в стаята си; или да имате такъв кът някъде. Това е мерило за дисциплината на ума.
7. Опит. Колкото пъти ви дойде наум нещо отрицателно като са-мооценка през деня, веднага го повторете в положителна степен. Срок: десет дни. Например: Ама съм и аз!/Ставам все по-добър. Или: Пак сгафих/ Вече трябва да се науча да съм перфектен. Или: Нищо не става от мен/ От мен ще стане най-доброто.
8. Упражнение за концентриране на ума. Във всички духовни школи, тези на древните египтяни, вавилонци, индийци, евреи и т.н., са имали различни методи за контролиране на ума. За себе си изберете такива методи, които ви привличат. Контролът на ума започва от контрола над мозъка и над отделните органи в тялото. Например, правете опити да местите болката, когато нещо ви боли. Болка, която се мести, ще мине. Концентрирайте се върху центровете на известните ви добродетели, за да се събира там повече кръв и те да се активизират и развият. Когато мислите за нещо, мислете само за това и нищо друго да не е в състояние да ви отклони. В един момент правете само едно нещо и непременно мислете какво правите, мислете върху него. Контролът на ума включва контрола над мисълта.
9. Опит. Правете опити да мислите правоговорно с цели думи, като не допускате мисълта ви да е поредица от дума, половин дума, образ, емоция, сетивно усещане, волеви импулс и т.н. Когато връщате мислите си многократно през деня и си ги повтаряте изговоримо, ще разберете, че това е важен ключ към собствените ви желания, съзнанието ви и към успеха.
Речник на разграничителните понятия:
Умен - който има добре развит ум, говори умно, постъпва умно, има разумно сърце. Включват се способностите на мо-зъчната дейност и на централната нервна система, които определят качествата на паметта, мисленето, говоренето, писането, решаването на проблеми и ученолюбието.
Мислещ - който мисли право. Правата мисъл обуславя здравословни органични функции и състояния в организма. Ако получиш сърцебиене от една мисъл, тя не е права.
Знаещ - който знае и има знания. Знанието може да е външно (теоретично), вътрешно (преживяно), приложено (теорията, изпробвана на практика), практическо (изведено от практиката) и опитно (изведено от интуитивно прозрение или житейския опит).
Учен - който се учи, учи другите, научил е много, учеността му е наука.
Мъдър - който разбира природната разумност и следва Божията Мъдрост, надхвърлящи материалните параметри на нашето мислене, разбиране и решение на въпросите.
Интелигентен - който умее да решава проблеми, да намира отговори, да прави открития.
Информиран - който е подготвен с голямо количество информация и я използва, за да мисли, да търси интелигентни решения, да усъвършенства теорията на познанието и науката, да учи и да постъпва мъдро.
Разбиращ - който умее да обяснява явленията и фактите такива, каквито са, с техните взаимозависимости и особености.
Логичен - който има силни логически способности за мислене.
Разумен - който знае, че само мъдростта води към истината и че целта на мъдростта, знанието, интелигентността, ученето е само истината. Разумният не разчита на нещата, които са верни, но не са истина. Той следва личната си самоопределеност към природната Разумност.
