Весел
“Радвайте се и се веселете,
защото голяма е наградата ви на небесата.”
(Мат. 5:12;СИ)
“Светлината на праведниците свети весело,
а светилото на нечестивите угасва.”
(Пр. 13-9;СИ)
“Весело може да бъде сърцето само на разумния човек, който има знание.
Защо? - Защото знанието носи за човека придобивки.
Весел е човек, когато придобие нещо.
Който иска да бъде весел, той трябва да търси онова знание,
което носи придобивки със себе си.”
(59-305)
“Като говорим за новите хора, разбираме хората на слънцето,
които живеят с радост и веселие.
Те са жизнерадостни, щедри, лесно се справят с мъчнотиите си.
И като страда, и като се радва, новият човек
еднакво се прониква от вътрешна радост.”
(71;214)
В своята Проповед на планината (Мат. 5-7гл.) Христос ни учи, че когато изпълняваме Божиите заповеди и развиваме у себе си добродетели, имаме всички основания да бъдем весели и радостни, понеже усилията ни рано или късно ще бъдат възнаградени. За някои от нас — още в настоящия живот, а за други - в по-далечно бъдеще, в царството на Духа. Разбира се, Той няма непременно предвид материална награда. В повечето случаи става дума за морално удовлетворение, а най-вече — за живот в светлината на Истината. Същата тази Божествена Истина, която — отново според Неговите думи (Йоан 8:32) — ще ни направи свободни, ако я познаем и последваме.
В светлина и веселие живее човекът, който е праведен. На сърцето му е леко, душата му е волна птица, той преминава в полет през земните си дни. За него животът е веселие, защото е проникнал в тайната на законите, въз основа на които се случва всичко около него и у самия него. Неговата праведност се дължи на спазването на тези закони. Той е готов да раздава на всички от неизчерпаемата си веселост и така да направи и тяхното съществуване по-леко.
Весел е онзи, който е изпълнил дълга си. Той е разумен човек, богат със знания и с уменията да ги прилага. На всяка крачка в живота си той придобива нещо. Въплътил е знанието си в ежедневието и черпи с пълни шепи от благата на тази земя. И няма как да не е весел, тъй като знае, че върви по правия път.
Весел е и човекът на великата Божествена Любов. Сърцето му е преизпълнено с нея и той с готовност я разпръсква във всички посоки. Когото докосне, утешава го и го развеселява, ако е тъжен. Изпълва го с надежда, че утрешният ден ще бъде по-добър.
Новият човек — човекът с ново мислене и поведение — живее в постоянна радост и веселие. Той е слънчев, понеже отразява светлината на слънцето и я отправя в посоката, където от нея има нужда. Той е бодър и жизнерадостен, защото черпи силите си от вечния източник на живота — Божията Любов. Той не се спира да предлага благата, които притежава, тъй като знае, че те са предназначени за всички. Когато бъде изправен пред изпитание, преодолява го с храбра стъпка и устрем, пред които отстъпва всяка трудност. Покоят на сърцето му не може да бъде нарушен от никакви външни бури и урагани. На лицето му неизменно грее усмивката на човека, осмислил своя живот.
Когато ни нападнат неизбежните беди по житейския ни път, нека насочим погледа си към живата, разумна природа. В нея ще открием не само съвършена красота и хармония, но и отговор на въпросите, които ни измъчват. Придобили частица от нейната вечна мъдрост, ще решим с лекота проблемите на деня. И тогава подем, радост, удовлетворение и веселост ще изпълнят цялото ни същество. Ще се присъединим към общността на новото човечество, което живее в Любов и съгласие и с ближния, и с Майката-Природа.
Веселието:
• е онова, без което не би имало никаква светлина;
• е нужно, за да понася човек по-лесно мъчнотиите в живота;
• е в естеството на човека, но и той при всяка своя мъчнотия трябва да работи върху развитие центъра на веселието у себе си;
• е вътрешен процес;
• е само в сърцето на разумния човек, който има знание;
• Знанието е следствие на придобивки. Весел е човек, когато придобие нещо;
• е резултат на умението да се размишлява, да се разсъждава, да си съвестен, да употребиш интелигентността и знанието си на време и успешно;
• е външен израз на умението да обичаме и да сме обичани;
• е резултат на духовна работа. Който иска да разбере веселието и да го има в себе си, следва да се стреми само към онова знание, което внася духовни придобивки в него.
Веселият:
• е освободил съзнанието си от всички странични смущения и се е свързал с разумната природа;
• като стане сутрин от сън, не бърза да се облече, а първо отправя ума си към Бога;
• е като невинно дете, което благодари на Бога за всичко, което Той му е приготвил през деня;
• живее с очакването да види какво ще му се случи и какво трябва да научи през всеки един ден;
• не планира деня, а следва Божествената му програма, внимава в знаците на съдбата и мисли върху тях;
• умее да поддържа в себе си будна мисълта, че Бог съществува, и каквото и да му се случи, Той пръв ще му помогне и ще го напътства;
• цени радостта;
• отговаря на радостта с веселието си;
• весели другите, света с радостта, която е вътре в него;
• има чувство за хумор и вижда хубавата страна на нещата в трудни моменти. Тогава е насочен към най-нужното, което може да се направи, за да го изведе то от ситуацията.
Самовъзпитателни методи
1. Кои от посочените преживявания следва да бъдат разграничени и причислени към топлината на радостта и кои към светлината на веселието? Помислете и определете:
• получаване на отлична бележка в училище;
• раждане на дългоочакваното братче;
• цъфване на любимото цвете;
• четене на увлекателен роман;
• слушане на приятна музика;
• разговор с мъдър човек;
• среща с любим;
• писане на съчинение;
• намиране на дълго търсен отговор.
2. Размисъл: Единството на радостта и веселието.
Въпроси за осмисляне: Възможно ли е човек да е радостен, без да е весел? Възможно ли е да си весел, а да не си радостен? Кои точно са разликите и приликите за различаване на радостта и веселието? Кой геометричен символ изразява най-точно единството на процеса радост/веселие: успоредни прави, синусоида (вълнообразна линия) или права, разделяща равнина на две?
3. Изберете трима весели хора, които да наблюдавате, докато получите отговор на следните въпроси:
Когато им се случи нещо тъжно, те: остават весели, остават с чувство за хумор или бързо възстановяват веселието си?
Когато им се случи нещо лошо, те: не се отчайват, не гледат песимистично на нещата или усилват вярата си?
Когато им се случи нещо радостно, те: веселят и себе си, и другите, споделят радостта си чрез веселие или говорят за чувствата си?
Направете изводи за характера и за ценностите на веселието.
4. Самоанализ след поредица самонаблюдения. Когато сте весел, наблюдавайте се какъв външен израз давате на веселието си. Като весел или като тъжен: говорите по-добре, мислите по-концентрирано, вярвате повече в себе си? Обяснете си защо.
5. В продължение на 10 дни си водете дневник само на веселите неща, които сте преживели през деня. Какво разбрахте чрез това упражнение? С какво то бе ценно за вас?
