Възпитан
“Страхът от Господа е възпитание в мъдрост и смирението предшества славата.”
(Пр. 15:33;СИ)
“Само у един добре възпитан човек могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат своите плодове на земята.”
(3;45)
“Кой човек е възпитан, отговорен? Истински възпитан е онзи, който е абсолютно справедлив както към себе си, така и към ближните си. Той люби Бога и изпълнява Неговата воля.”
(90; 130)
Старозаветният мъдрец цар Соломон в своите притчи нарича мъдър онзи, който е възпитан в страх от Бога. Това качество е било възпитавано у еврейския народ от най-древни времена. Съхранено е и в съвременната ни култура. За християните то вече не е актуално. Те са възпитавани в любов (а не страх, защото страхът е обратното на любовта) към Бога - така както ги е учил Христос. И не само към Него, но и към ближните, и към враговете дори.
Само добре възпитаният човек е в състояние да развие най-възвишените добродетели и така да изпълни своето предназначение на тази земя. Възпитаността включва и високо чувство за отговорност, както и абсолютна справедливост към самия себе си и към всички останали. Тези добродетели са произхождащи от любовта към Бога и са насочени към изпълняването на Неговата свята воля. В този смисъл бихме могли да определим любовта като майка на всички добродетели — в противовес на леността, която, както е известно, поражда всички пороци.
Когато кажем, че един човек е възпитан, си представяме една спокойна, уравновесена личност, неизменно вежлива, запазваща хладнокръвие и добронамереност във всички ситуации на ежедневието. Личност, която няма да ви засегне нито със слово, нито с жест и ще съхрани достойнството ви независимо от обстоятелствата. Въобще човек, с когото е приятно да се общува — без напрежение, без премерване на всяка дума, с увереност, че той винаги ще ви разбере.
Кой възпитава хората? — “Семейството,училището, приятелите, близките хора, собственият и чуждият опит в живота” (86;312). Така бихме отговорили след известно замисляне. Учителят Петър Дънов обобщава всички тези фактори в един — разумната природа. Според него възпитанието е процес на придобиване на мотивация, съзнателност, нравствено-ценностни знания и убеждения за това, как да се отнасяме към всичко, което ни заобикаля: “Всички състояния, през които човек минава, не са нищо друго освен възпитателни средства, т.е. възпитателен метод на природата. Тя сменя своите методи според случая. Докато човек не дойде до положението да разбира състоянието на своите близки, да им съчувства и помага, дотогава природата ще го възпитава, колкото намери за добре.”(86;148)
Възпитанието предполага наличието на някаква основа у човека, определени негови заложби, които да бъдат развити и да дадат плодове. Познавайки характера на всекиго от нас, разумната природа подбира специфични методи на възпитание за всеки отделен човек. Казано с други думи, всеки от нас преминава през такива обстоятелства в живота, които да му послужат да развие потенциала, който притежава. А дали ще го стори — това зависи изцяло от него. Всеки е отговорен за себе си и за това, как използва условията на своя живот.
Новото във възпитанието е свързано с правилно слушане. Само онзи слуша правилно, който е в състояние да прилага това, което е чул. Може ли човек да прилага, може и да се възпитава. Очевидно добро възпитание е невъзможно, без да прилагаме онова, което сме чули и научили. Нека откровено се запитаме: вслушваме ли се достатъчно често във възпитателния глас на разума и мъдростта независимо откъде идва той - от родителите, приятелите, учителите, случаен минувач на улицата, от екрана на телевизора, стиховете на велик поет или картината на гениален художник, от красотата на природата...? Изкуството възпитава именно чрез красотата, която отразява живота в неговите реални измерения.
Изкуството да живее разумно и плодоносно е достъпно само за възпитания човек. Самовъзпитанието в добродетелите на човешката индивидуалност превъзхожда и надгражда възпитанието в качества на личността. Самовъзпитанието е фазата на истинското възпитание на свободния, на любещия, на самосъзнателния човек.
Речник за смислово разграничаване на понятията:
Възпитаващ - добродетел, разбирана в рамките и по закона на любовта като желано, целенасочващо другите качество, умението и чистотата да бъдеш образец и извор на любов за другите. Възпитаващият умее да възпитава другите, призван е да го прави, постига го с любов, събужда любовта у възпитаниците си, има достатъчно добродетели, което позволява те да привлекат към него обичта на възпитаниците му и да ускорят развитието на подобни добродетели и у тях. Възпитаващият е даващ.
Възпитаван - добродетел, разбирана в рамките и по закона на мъдростта като качество, необходимо за възпитаник, за да може да възприеме възпитателните въздействия от средата и да формира личността и характера си съобразно тях. Възпитаваният е взимащ, приемащ, получаващ онова, което положително повлиява неговото възпитание.
Възпитан - добродетел, разбирана в рамките и по законите на истината като постигнато, формирано качество, което се проявява безусловно. Възпитаният е бил в контакт с възпитаващи го, бил е добър възпитаван, в резултат на което е възпитал външно усвоимите възпитателни въздействия в своята личност.
Самовъзпитаващ се - добродетел, разбирана в рамките и по закона на правдата, която успоредно с формирането на личността изгражда индивидуалността у човека като иманентен израз на най-висшето у него, на неговата душа. Близки, но различни понятия: “работещ над себе си”, ’’самоусъвършенстващ се”, “самоактуализиран”. Човек започва да се идентифицира със Свръхаза си. Самовъзпитаващият се сам се възпитава, възпитава себе си отвътре. Вътрешното възпитание на чувствата, подбудите, мотивите, интересите и нуждите на духа и на душата, на съкровеното и скритото, на несъзнаваното понякога или на свръхосъзнатото се явява съдържание на самовъзпитанието. Самовъзпитаващият се съчетава своята възпитаност отвън с индивидуално ценното и копняното вътрешно самовъзпитание. Самовъзпитанието е по-силно, значимо и трайно от възпитанието. Възпитанието не се отразява на генотипа и няма значение за следващите прераждания. Самовъзпитанието има значение за цялата еволюция на душата и на душите. Самовъзпитанието включва всички промени и формирования, които отразяват онтогенезата и се предават на следващото поколение. Самовъзпитаващият се е наричан още праведен и господар на себе си.
Самовъзпитан - добродетел, разбирана в рамките и по закона на доброто, която позволява на човека да се чувства над своята личност като космичност, да превръща лесно своите качества в добродетели, да служи на Бога, да бъде съвършен, щастлив, хармоничен. Самовъзпитаният живее не толкова за себе си и за другите, колкото за Бога, за принципа на нещата, за разумността в природата. Той е неизменно на страната на доброто и човек на дейната любов. Самовъзпитаният е развил някои или всички свои специфични дободетели, които са вложени при създаването на неговата душа. Самовъзпитанието е вътрешният процес на изработване на добродетелите у човека. Добродетелите са цел и резултат на самовъзпитанието. Без добродетели няма самовъзпитание. Без самовъзпитание не могат да се развият добордетелите у човека.
Мисли от Учителя Петър Дънов
Само у един добре възпитан човек могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат своите плодове на земята. (3;45)
Може да се възпитава един човек, ако нещо е заложено в него. Колкото и да възпитаваш един вълк, като го освободиш, ще си върви по своему, винаги ще върши онова, което е заложено. (15 -28.07.1993)
Новото възпитание се стреми да помогне на хората да проявят доброто, силата в себе си. (49;120)
Ако възпитателят иска да изправи погрешните на своя ученик и за тази цел апелира към неговия ум и към неговото сърце, той нищо няма да постигне. Обаче, ако възпитателят може да говори на душата на своя възпитаник, той ще има големи постижения. (63,172)
Без любов никакво възпитание не може да се очаква. Любовта трябва да присъства в сърцето и на възпитателя, и на възпитаника. (30;77)
Не може човек да възпитава другите само с думи. Примерът, животът възпитава, а не думите. Който се наема да морализира хората, трябва да бъде запалена печка, да даде нещо от себе си. Без да говори, без да морализира, те ще възприемат нещо от неговата топлина и светлина и ще се възпитат. (93;14)
Невъзможно е да възпитаваш двама души по един и същ начин. Колкото хора има по земята, толкова различни методи има за възпитание. Един принцип може да се приложи при възпитанието, но никога един и същ метод. (89;8)
Време е вече животът на човека да се преобрази. Това не може да се постигне по друг начин освен чрез самовъзпитание. (66;73)
Човек трябва да се възпитава в три главни, основни начала: истина, добро и любов. (30;2б)
Унаследените неща произтичат именно от самовъзпитанието. Това, което бащата и майката са придобили чрез самовъзпитание, те го предават на децата си. Това, което синът и дъщерята са придобили чрез самовъзпитание, те го предават на следващото поколение. (66;72)
Какво разбирате под думата “самовъзпитание”? Да се самовъзпитава човек, това значи да си представя мислено всички положения, в които животът може да го постави, и да бъде готов да се самопожертва. (40;2б8)
Самовъзпитанието се заключава в съзнателното живеене. (78,10)
Като се самовъзпитава, човек трябва да има будно съзнание, за да наблюдава всички вътрешни процеси у себе си. (54;221)
Каква е крайната цел на самовъзпитанието? Да приготви човека външ-но и вътрешно, да създаде рай в себе си. Който е придобил външните и вътрешните условия на своя живот, той се е освободил от ада. (66;68)
Много неща учи човек на земята, но повечето от тях забравя. В края на краищата той ще остане с малък капитал в себе си, и то с този, който е приложил при самовъзпитанието си. (73;100)
Съвременните хора искат да се самовъзпитат, но правят една капитал-на грешка: те не са в съгласие с великите закони на природата.” (42;223)
Следователно, искате ли да се самовъзпитавате, търсете образци за подражание в живата природа. (56;34)
Лесно се говори за възпитание и самовъзпитание, но за това трябва да се знаят методите, с които си служи природата. (92,227)
Един от нейните методи е обновяването. Човек се обновява, когато всеки ден внася в ума си по една нова мисъл и в сърцето си по едно ново чувство, които го повдигат. (85;45)
Господнята молитва
Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството и силата, и славата вовеки.
Амин.
(Мат. 6:9-13;СИ)
Десетте Божии заповеди
1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мене.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог. (Забележка: За почти всички християни празничният ден от седмицата, посветен на Бога, е неделя.)
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито някакъв негов добитък — нищо, което е на ближния ти..
(Изх. 20:2-17;СИ)
Самовъзпитателни опити, упражнения и методи
1. Възпитание на тялото. Какви методи за възпитание на своето тяло сте използвали досега? Може ли да се говори за физически и психически методи за възпитание на тялото? В момента във връзка с какъв здравословен проблем бихте могли да използвате съвета за възпитание на тялото си, посочен в текста? Направете опит да говорите мислено с клетките си, да им обясните какво искате от тях и да им благодарите за възпитаността им досега.
“Мнозина търсят начин за изправяне на света, без да се замислят, че първо трябва да започнат от себе си, да изправят своите поданици - клетките на своя организъм.” (28;24)
2. Прецизиране на понятието за телесна възпитаемост. Тялото с неговата морфология и органични функционалност е достатъчно интелигентно, то няма нужда от възпитание. Плътта у човека, тоест неговите безброй желания, които имат и материален израз, трябва да се обуздават. Психологията и етиката на възпитанието на тялото предлагат множество методи. Желанията не бива да се отричат, но да се трансформират в по-висши. Да се реализират само тези, които те ползват и повдигат в момента.
Въпроси:
В молитвата “Отче наш” за какви “изкушения” става въпрос?
От кои плътски желания ни възпират Десетте Божии заповеди?
Кое според библейските текстове е по-ценно у човека: плътското или духовното, и защо?
Необходимо ли е за съвременното дете самовъзпитанието на плътта и в какво направление?
3. Прочетете текста и си отговорете на въпросите самостоятелно или в обсъждане с приятели.
“...Без промени няма прогрес. Ако човек не се изменя, той не би могъл да се освободи от своите грешни състояния, в които днес се намира. Ако човек не се изменя, той не би могъл да се възпитава. Всички промени в човека се отнасят до неговото външно, тоест физическо естество, при което се изменя и съставът на материята в неговия организъм.” (88; 179)
До какви външни промени води процесът на възпитание у човека?
Как самовъзпитанието на вътрешното човешко естество води до възпитание на плътта?
Важно умение ли е да приемаме промените е нас и около нас? Доколко трябва да се стремим към тях?
Склонни ли сте в продължение на произволно избран от вас брой дни да се опитвате да възприемате по едно ново чувство или по една нова мисъл в себе си? Концентрирайте се върху идея-изречение, която ви харесва, от тази тема или от друга и размишлявайте върху нея 5 минути. Съсредоточете се накрая да я възприемете с цялото си същество като обновителна енергия за сегашния си живот и да почувствате промяната за секунди поне.
4. Изберете един ваш лош навик, с който искате да се разделите. Три дни си обяснявайте по три пъти на ден защо ви е ненужен и че не е признак на висока култура, за да искате да го задържите вече в себе си. На четвъртия ден поговорете с него като с друго същество и се сбогувайте. Обяснете му категорично, че му благодарите за уроците, получени чрез него, и че вече не ви е необходим. Пожелайте му всичко добро! На петия ден решете какъв добър навик искате да придобиете на негово място и съзнателно и с постоянство работете за добрия навик една седмица. Направете си равносметка. Постигнахте ли удовлетворителни резултати? Появяват ли се отрицателните навици поради факта, че човек не работи достатъчно за самовъзпитание на положителни такива у себе си?
5. Има ли нещо, за което да се самоосъждате? Вместо самоосъждане, приложете върху себе си самовъзпитание. Поговорете със себе си като с друг човек, комуто бихте обяснили и подпомогнали да се освободи от вината, комплекса или притеснението си. Опитайте се вашето собствено разумно сърце да ви бъде възпитател и да ви напътства чрез разумния морал, който има в себе си, да преодолеете самообвинението и да го превърнете в позитивна нагласа за възможностите си, способностите си да се промените вътрешно и външно. Благодарете на случая, че ви е довел до това, което ви е накарало да се обвинявате, защото е за последен път. Почувствайте облекчението, че вече сте нов човек. Можещ, разумен, светъл, радостен и себе си. След опита отговорете: Необходима ли е воля за самовъзпитание на самообвиненията и какво е значението й за него? Как най-правилно се трансформира самоосъждането: чрез решения за само-възпитание и промяна или чрез изразходване на емоциите? Колко трябва човек да вярва в себе си, за да може по-лесно и устойчиво да се промени към по-добро?
6. Прочетете текста и обмислете какво значение има емоционалната интелигентност (разумното сърце) за самовъзпитанието? На какво може да се уподоби то: на двигател, на кормило, на цел? Дискутирайте с приятели. А за себе си определете: кой е най-добрият ви навик? Кой е най-лошият?
Разумното сърце, това са ония вътрешни неща в човека, които са придобити в миналото. Всички качества, които човек притежава, не са винаги добри. Само разумните навици дават стойност на човека. Изучавай и контролирай лошите си навици. Проучи условията на проява на добрите си навици и ги използвай като възможност за повдигане и развитие. Живей разумно и действай според своето разумно сърце! Работи според тези навици и според този морал, които са заложени чрез твоите дарби и навици. Каквото и да ти се случи, върви в пътя на истинското възпитание и самовъзпитание, кажи си: “Всичко, което се случва, е за слава Божия! Вътрешната същина и реалност на живота ми е любовта.” Прояви ли доброто в себе си и свои добри навици, пътят на живота пред човека се отваря.
7. Отговорете по въпросите към текста:
Защо възпитанието може да се уподоби на стар, а самовъзпитанието на нов живот?Любовта към Бога имали отношение към будното съзнание, високата съзнателност у човека и защо? Как така Бог се явява посредник при самовъзпитанието на човешката индивидуалност?
Дето се говори за възпитание, там е старият живот. Как ще възпитате грубото, лошото? Възпитанието е външна дресировка, то не пуска дълбоки корени в съзнанието. Научете се да обичате Бога. Щом обича Бога, човек започва да се самовъзпитава. Когато Бог е създавал всяка душа, тя е била съвършена в общото и цялото. За да постигне отново своето съвършенство, тя трябва да го направи по собствен избор, решение и готовност. Ако не знаеш посоката на своето самовъзпитание, довери се на Божественото, от което е произлязла душата ти. Ти си най-чистото и святото, най-съвършеното и висшето в себе си.
8. Размишление на тема: “Великата наука на самовъзпитанието”. Цял месец размишлявайте на тази тема по 10 минути. Записвайте най-същественото в тетрадка-дневник по самовъзпитание.
9. Отговорете само с помощта на текста по-долу: Има ли голяма значение индивидуалното развитие на човека за цялото общество и с какво? Колко несъзнателни движения правите на минута? Кога последно сте направили нещо с любов и какво бе то? Как се отразява насилието на любовта? С какво чрез самовъзпитанието всеки може сам да допринесе за благото на другите и на себе си?
Да се самовъзпитава човек, това значи да прави съзнателни движения, да дава път на разумното в себе си, да работи с любов и без насилие. Кога и как ще се оправи светът? Като всеки човек започне да работи над себе си.
10. Кое от следните правила за самовъзпитание сте използвали лично? Кое от тях ви харесва най-много и защо?
Учи така, че каквото знаеш, да го разбираш, да можеш да го прилагаш.
Учи това, което искаш да защитиш в живота си и с което ще повдигнеш себе си.
Бъди учител само на себе си.
Не давай мнението си, когато не са ти го искали.
Поставяй всяко нещо на мястото му.
Използвай страданието си да укрепиш разумното в себе си чрез мислите и чувствата си.
Проявявай положителното в себе си, възпитавай и облагородявай отрицателното.
11. Помислете върху таблицата от понятия и се опитайте да размишлявате върху смисловите взаимоотношения логически.
Напишете пет логически заключения по нея.
