11.
КРАСОТАТА НА БЛАГОДАРНОСТТА
Днес ангелите влагат нещо във вашите каси. За вас е важно да знаете дали това, което те влагат, ще израсте. Ще израсте, разбира се. И вие трябва да вложите нещо в техните каси. Какво трябва да вложите? Вашата благодарност към тях. Няма по-велика поезия в живота на човека от тази да може той да благодари. (29/стр. 42)
Не е беден онзи, който като повдигне очите си към небето, благодари за всичко, което му е дадено, за живота, който Бог му дал. Такъв човек разбира смисъла на звездите, на слънцето, на растенията, на животните, на цялата природа около себе си и благодари за всичко, което му се случва. Той е щастлив човек, защото разбира целокупния живот. (30/стр. 18)
Един цар боледувал. Неговите учени хора му казали, мъдреците му казали, че ако намери ризата на един щастлив човек и ако царят облече тази риза, ще оздравее. Тръгнала една комисия из целия народ да търси щастлив човек и никъде не могла да намери. Като обиколила целия народ, минава комисията една вечер покрай един беден човек и чули те да свири със свирката си, пък децата и жена му играели. Казват: „Що свириш?” Казва: „Благодаря на Бога, повече от това не искам”. Цяла вечер свирил и децата му играли. Той казал, че е щастлив човек. Казват му: „Дай си ризата”. Казва: „Нямам риза”. Като се върнали, казали на царя, че намерили един щастлив човек, но той нямал риза. Като казали това, царят разбрал и оздравял. Той разбрал, че този човек е доволен. Казва: „Ако този човек без риза е доволен...” И царят си хвърлил ризата, той оздравял. (31/стр. 70)
— Нямам хляб, нямам дрехи. — И да имаш хляб и дрехи, пак ще ти е мъчно. И в коприна да си облечен, и цар да си, пак ще ти е мъчно. — Защо? — Липсва ти вътрешна светлина. Докато тя не проникне в тебе, всякога ще страдаш. Ако имаш светлина, и беден да си, да живееш в колиба, пак ще бъдеш доволен, ще гледаш небето, ще се разговаряш със звездите. Хората ще те съжаляват, ще те наричат бедняк, но ти знаеш, че отвън си беден, а вътрешно — богат. Ти гледаш скъсаните си дрехи и казваш: Господи, благодаря Ти за богатството, което си ми дал. Така по-лесно възприемам Твоята светлина, отколкото със здрави дрехи. (17/стр. 174)
Зайците всяка сутрин благодарят на Бога. Аз съм виждал зайци, които се молят на Бога повече, отколкото хората. Те седят по-високо от верующите. Ще кажете: Чудна работа! Ние досега сме мислили, че само хората се молят на Бога. — Не, аз съм виждал как се молят зайците на Бога. Те казват: „Господи, благодаря Ти, че ми даде този живот! Наистина ушите ми са дълги, но сърцето ми е толкова страхливо, всякога бягам, краката ми се продължиха, но благодаря Ти, че мога да нося теготите си, и каквото ми дадеш, все ще го нося. Господи, благодаря Ти, че мога да паса тази тревица!” И след това пак си помаха ушите и се скрие някъде из гората. Аз казвам: Молитвата на този заек е приета повече, отколкото на някой патриарх и тем подобни владици, защото той се моли от дълбочината на сърцето си. Той казва: „Гонят ме, Господи, всички ме гонят, но благодаря Ти и за това”. (1/1:16, 17)
Наскоро един мой познат ми разправяше един пример за служене на Бога от страна на една мечка. Доколко този факт е верен, не зная, но той седи в следното: отива един българин някъде из гората да сече дърва, но ето, насреща му излиза една мечка, отправя се към него и му посочва дланта си. Той спазва присъствието на духа и поглежда, в лапата на тази мечка стърчи един доста голям трън, забил се доста надълбоко. Той се приближава до нея, изважда тръна от лапата й, подухва малко мястото, позаглажда го да не я боли и се готви да си тръгва. Като се освободила мечката от тръна, повела този селянин нагоре в гората и се спряла пред едно място, дето имало много готови насечени дърва. Той си натоварил лесно колата. После го повежда навътре в гората и се спира под едно голямо дърво. Обръща му вниманието да погледне нагоре. Той се учудва какво ли иска още от него, но забелязва на дървото една пчела с мед. С това тя му благодарила, като му казва: „Ето тук има дърва, а тук мед, вземи си колкото искаш!” — и си заминава... Какво ще кажете отгоре на това? Че туй е измислица? Не, доказано е, че в животните има много голяма признателност. Има случаи, дето плъхове са хранили гълъби. И ред други наблюдения са правени върху животните, при които е констатирана тяхната признателност... Ние няма ли да имаме поне и толкова признателност и към Бога, Който ни е изпратил на земята, дал ни е живот, на който да се радваме и да проучваме неговото величие и дълбочина? (1/7:16, 17, 18)
Ценете малките неща и радвайте се на тях. Видиш една малка пеперуда, обърни се към Господа с думите: „Господи, благослови я!” ...Бъди доволен и благодарен за всичко, както пеперудата е доволна. (41/стр. 224, 225)
Знайте, че благодарността е нещо реално. Благодарността е нещо материално. Когато някой художник рисува за пари, той получава едно възнаграждение за труда си, но когато рисува някого, когото обича, той не взима от него никакво възнаграждение и пак е доволен. Той е доволен, понеже е получил един любовен поглед, една любовна мисъл от този, когото обича. (33/стр. 307)
...По движенията на мускулите на лицето, на устата, на очите се познаваше кой човек е добър и кой — лош. Мускулите на лицето на добрия човек са меки, спокойни. Той е всякога усмихнат, доволен, благодарен, че живее на земята. Каквото ,и да му кажете, не се обижда. (42/стр. 239)
Цъфтенето на цветята не е нищо друго, освен благодарност, признателност, която те отправят към слънцето за оказаните от него услуги. Не е лесно положението на семената, на цветята, докато са заровени в пръста. Обаче след като поникнат, след като се покажат на повърхността на земята и започнат да растат нагоре, да цъфтят и плод да връзват, те изказват благодарността си към слънцето, към влагата, към въздуха, че са им съдействували в тяхното развитие. Като гледа към цветята, слънцето се усмихва и непрекъснато обещава да им праща от своята енергия. Следователно всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие в човека трябва да бъдат като цветовете на растенията. Те трябва да изразяват благодарността на човека към Бога, към всички светли и възвишени същества за благата, които им са дали. Докато цветето благодари, има възможност да цъфти; престане ли да благодари, неговата работа е свършена. Докато цъфти, то има възможност да се ползува от енергиите на природата. (56/стр. 183)
