РИТЪМ
В Природата съществува един правилен ритмус, който се изразява в прилив и отлив на Божествена енергия.
“Музикални прояви”, стр. 158; 94
Там, дето няма вливане, има изливане. Дето престава вливането, иде изливането.
“Ще се приложи”, стр. 292; 107
Във всичките закони има периодичност, и тази периодичност зависи от вътрешните закони на Битието.
“Ненаписаните закони”, стр. 80; 13
Душата е ритъм. Ритъмът, това е външната страна, външното изявление на душата в света.
“Взимане и даване”, стр. 665; 122
Това, за което ти не си работил, то ще те напусне. Във връзка с този закон трябва да знаете следното: Законът на ритъма има свое място в умствения, в сърдечния и във физическия, волевия свят на човека.
“Пътят на човешкото развитие”, стр. 43; 151
Приливът на единия свят образува отлив към другия, и отливът на единия свят образува прилив към другия. Тия течения постоянно се редуват: когато в ума има прилив, в сърдцето има отлив; когато пък в ума има отлив, в сърдцето има прилив.
“Приливи и отливи па енергиите. Произход на ума и сърдцето”, стр. 51; 26
Мислите и чувствата идат периодически. Волевите прояви също идат периодически... Защото всяка мисъл, всяка идея, всяка Истина може да се предаде в определено време. Изпуснете ли времето, изпущате и това, което времето носи със себе си. Значи всяка Истина може да се предаде в определено време, и всяко желание може да се реализира при специални условия.
“Правила за живота”, стр. 138-139; 17
Всички сили, всички течения в Природата понякога се увеличават, а понякога – намаляват. Тази е причината, задето понякога условията са благоприятни за развиване на известни способности и чувства в човека, а понякога са неблагоприятни... Изобщо, всяка сила, всяко течение в Природата иде периодически. Вие трябва да използвате тия сили, за да развивате своите центрове.
“Първата родена мисъл”, стр. 57-58; 21
Неблагоприятните условия в едно отношение са благоприятни в друго отношение; и благоприятните условия в едно отношение са неблагоприятни в друго отношение. Оттук може да се извади закона: След всяка несполука иде сполука... След всеки щастлив случай иде един нещастен. След всяка радост иде скръб. Скръбта и радостта са две различни състояния, през които човешката душа неизбежно трябва да мине.
“Закон за съотношение”, стр. 168, 171; 20
Печалбите и загубите вървят периодически. Статистиката показва, че радостите и скърбите в живота вървят по определен закон. Когато дойде радостта, тя постепенно се качва, докато стигне до най-високия връх. След това тя започва бавно да слиза, докато дойде до една долина, дето съвършено изчезва.
“Вечно веселие”, стр. 8; 67
В света Доброто и злото, скръбта и радостта се редуват като нощ и ден. Ако спазвате този психологически закон, след всяка една скръб ще дойде една радост, след всеки неуспех, ще имате един успех.
“Закон за контролиране”, стр. 187; 146
Всякога ритъмът на Доброто се сменя с ритъмът на злото, и ритъмът на злото се сменя с ритъмът на Доброто.
“Импулсът”, стр. 417; 150
В Природата всякога има приливи и отливи. Ако в един момент има отлив, в друг момент ще има прилив, т.е. ако в един момент условията са неблагоприятни, в друг момент ще бъдат благоприятни. Два еднакво благоприятни момента не следват един след друг. Това е закон. Два щастливи момента не може да следват един след друг.
“Тъчете мислите си”, стр. 33-34; 27
Някои неща след 20 години се повтарят.
“Правилно отношение”, стр. 84; 115
Като изучавате явленията в живота и Природата, забелязвате едно повторение. Ако едно явление е станало преди 22 години, след 22 години ще се повтори същото – закон за периодичност на явленията.
“Страдание, търпение, опитност и знание”, стр. 170; 40
Забелязано е, че силите или теченията, под влиянието на които човек се намира днес, след 22 години се повтарят. Това е закон в Природата.
“Съотношение на величините”, стр. 91; 63
Както планетите се отдалечават и приближават към Слънцето, така и човек се отдалечава и приближава към БОГА.
“Прояви на човешкото съзнание”, стр. 240; 93
Явленията в живота се повтарят периодически, през всеки 22 години. Това показва, че съществува една периодичност, както в човешкия живот, така и в целокупния... Законът на периодичността се проявява във възходяща и низходяща степен, в зависимост от разположението на човека към добри или лоши навици.
“Периодичност в живота”, стр. 12, 13; 70
В Невидимия свят не се позволява никакво бързане. Има определен ритъм, темп на говорене, на ходене, на действие. Разумният човек трябва да се подчинява на този закон, на този ритъм, определен от самата Природа. Рече ли човек да бърза, с цел да произведе известен ефект, той ще изгуби Божествената мисъл, и работата му ще приеме търговски характер.
“Природните звукове”, стр. 234; 55
За да се подмладите, първо трябва да разбирате закона за ритмичното ходене.
“Той иде”, стр. 93; 194
Благата на живота не текат само в една посока. Те менят посоката на своето движение. В Природата постоянно има приливи и отливи, а не само приливи или само отливи. Въз основа на този закон, ние приемаме, че и реките се движат в две противоположни посоки, а не само в една посока, както мнозина твърдят. Ако приемем последното твърдение за вярно, тогава законите за приливите и отливите в Природата се отнасят само за известни случаи. Всъщност не е така. Този закон е общ и се отнася не само до физическия, но и до психическия живот.
“Без прегради”, стр. 202-203; 71
Каквото човек прави по отношение на другите, след известен период от време, същото ще се върне и към него. Това показва, че между силите, които действат в Природата, има известно отношение. Тия сили зависят от ред причини.
“Силни и слаби желания”, стр. 317; 72
Ритмическият закон трябва да се спазва. На всеки шест работни години седмата трябва да се почива: ако в едно село всички хора работят шест години нивите си и в седмата нивите почиват, то благодатта, плодородието ще бъде непрекъснато и голямо.
“Христос ще дойде и ще се прояви”, стр. 55; 202
Според правилните закони в Природата, ако се роди момиче, после трябва да се роди момче, и после пак момиче, пак момче. Същият закон се отнася и до нашите мисли и чувства: Една добра мисъл и едно добро чувство, после пак една добра мисъл и едно добро чувство. Друг ред в Природата няма.
“Работа и почивка. Любов и Мъдрост”, стр. 137; 120
Веднъж печалба, веднъж загуба – периодически става това. В бъдеще пак ще се повторят нещата, но при други условия, в друга система. При даден случай, в дадена система нещата стават веднъж.
“Неповторими неща”, стр. 195; 195
Тази, разумната светлина, периодически иде на Земята. Периодичността, това е закон на Любовта.
“Любовта бе в началото”, стр. 182; 184
