Който носи вечната Любов в себе си, той оценява Любовта на Бога, оценява възможностите и условията, които му са дадени, и благодари за всички блага, с които се ползува. (2/стр. 221)
Кажеш ли на някого, че го обичаш, значи оценяваш Любовта му, оценяваш възможностите и условията, с които се ползуваш, и благодариш за благата, които животът ти дава. (2/стр. 221)
Благодарете и за най-малката Любов, понеже тя е Божествен подтик, който дава условия за развитие. (2/стр. 221)
Като прилагате Любовта, вие ще бъдете благодарни за всичко, което ви се случва. Благодарният човек е щастлив. При каквото положение и да се намира, каквато служба и да върши, той е доволен. (2/стр. 157)
Любовта... Тя изисква от всеки човек да бъде благодарен за това, което има. Ако богатият е доволен от богатството си и не ламти за повече, тя го посещава и му дава нещо от себе си; ако сиромахът е доволен от сиромашията си и грешникът — от погрешките си, тя ги посещава и ги разтоваря: сиромаха освобождава от сиромашията, а грешника — от погрешките му. (2/стр. 287)
Някои казват, че Бог имал престол. Любовта е велик престол. Който иде при този престол, заличава прегрешенията. Който иде при този престол, той е блажен, той възкръсва, той оживява, той забравя всички несгоди, той благодари, че е видял Този, Който седи на престола. Един е Този, Който седи на този престол. Когато Го видим, ще бъдем всички доволни. (31/стр. 107, 108)
Любовта излиза от Бога и носи Неговия живот на всички същества да растат и да се развиват, да се радват и веселят. Всички очакват този живот, но той не може да се прояви без Любов и без благодарност. (40/стр. 200)
Няма по-велико нещо в живота от това да бъдеш благодарен. Благодарността отваря пътя на Любовта. (40/стр. 205)
За благодарния и за любещия е казано, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тях. (40/стр. 205)
Благодарността води към Любовта. Без благодарността не можеш да намериш пътя към Любовта. (40/стр. 207)
Нещата се осмислят само когато Любовта и благодарността взимат участие в живота. Там, дето Любовта и благодарността не взимат участие, нещата се обезсмислят. (18/стр. 151)
Бог е дал най-голямото благо на човека — живота. Нищо друго не се иска от човека, освен съзнателна работа, направена с Любов и благодарност. (18/стр. 297)
Дойде ли Божественото при вас да ви донесе своята Любов, бъдете готови да го приемете както трябва и да му благодарите. (18/стр. 147)
Дойде ли Любовта в тебе, не я задържай за дълго време. Остави я да мине и замине. Бъди благодарен на това, което ти е оставила тя. Грехът на хората произтича от желанието им да задържат нещата за дълго време в себе си. Благодари за това, което Любовта ти дава в един момент, не желай повече. Този момент носи щастие за цял живот. (6/стр. 52)
Едно малко страдание може да стане причина да проявиш Любовта си. Като видят, че страдаш, мнозина ще дойдат да те утешат и ти ще проявиш благодарност И Любов към тях. (6/стр. 260, 261)
И тъй в каквато форма и да ви посети Любовта, благодарете, защото тя иде да изчисти всичко нечисто, което срещне на пътя си. (9/стр. 57)
За да бъде Любовта ви правилна, научете се да се качвате на най-високия връх в себе си, на своята глава, и оттам изпращайте благодарността си към Бога за всички блага, които от хиляди години ви е изпращал, за грижите и ръководството, които е проявил към вас. (9/стр. 92)
И тогава, след като изядеш хляба, в теб ще се роди друга една мисъл: да му се отплатиш най-хубаво. Значи след като ядеш, у теб ще се зароди едно приятно чувство и ти с Любовта си отвътре, която ще излезе, ще благодариш, че ти е доставил удоволствието да бъдеш нахранен. (12/стр. 72)
Всеки ден и постоянно да сме изпълнени с Любов към Бога и да благодарим за онова, което Бог ни е дал. (12/стр. 281)
...Като обичаш, Любовта ти ще се върне пак към тебе. Нищо в природата не се губи, но само се видоизменя. Колкото малка и да е Любовта ви, щом я изпратите към някое разумно същество, то ще я приеме, ще я обработи и ще ви изпрати от нейните сладки плодове да ядете и да благодарите. (13/стр. 388)
Искате ли да успявате, приложете закона на Любовта в живота си и не очаквайте от човека повече от това, което той в даден момент може да ви даде. Всеки човек е запалена свещ, която може да даде само толкова, колкото е светлината й. Приемете това, което той ви дава, и благодарете. (15/стр. 201)
Що се отнася до Любовта на човека към този или онзи, това не зависи от него. Бог е Любов. Като знаете това, ще благодарите за онова, което в даден момент се излива от Бога. (15/стр. 201)
Казано е в Писанието: „Бог е Любов”. Значи когато Любовта действува между двама души, всякога единият люби, а другият приема неговата Любов. И двамата едновременно не могат да любят. Единият ще застане на мястото на Бога и ще люби, а другият ще приема Любовта и ще благодари за нея. Единият ще бъде проводник на Божията Любов, а другият ще бъде човекът, когото ще любят. (18/стр. 138)
Някой иска да го обичат. Това не е безсмислено. Фактът, че се нуждае от Любовта на някого, това показва, че той иска да види проявите на Божественото. Щом иска да бъде обичан, той трябва да е готов да благодари. Щом дойде онзи, който ви обича, вие ще отправите ръцете си към него, ще го прегърнете и ще му благодарите. (18/стр. 146)
Знайте, че всеки момент сте на изпит, проверяват ви обичате ли, обичат ли ви. Ако ви обичат, изпитват вашата благодарност. Благодарността ви трябва да бъде такава, че да сте готови да прегръщате и целувате като водата, а не като паяка, който прегръща мухата, за да изсмуче кръвта й. (18/стр. 154)
Две неща се искат от човека: да обича и да му благодарят; да го обичат и да благодари. Това са два велики принципа, с които трябва да работите. Като работите с тях, вие ще станете красиви, ще се подмладите и животът ви ще бъде светъл и чист. Аз се интересувам от човека дотолкова, доколкото прилага тия два принципа. А това, дали е обикновен, талантлив, гениален или светия, не е важно; важно е да прилага двата велики принципа в живота си. (18/стр. 157)
Обичай този, който те носи; който не те носи, остави настрана, не мисли заради него. Защо да те носи? Двама души не могат да те носят. В дадения момент този, който те носи, е достатъчно. За тази Любов благодари. (31/стр. 153)
Та казвам: Носете новото съзнание в себе си. И с всички онези противоречия, които имате в душата си, ликвидирайте. Как ще ликвидирате? С Любов към Бога. Отправете се към Онзи, Който ви е дал всички блага, Който е работил с векове за вашето благо, за вашето добро. Отправете се към Него с признателност. (32/стр. 224)
Ти не можеш да отидеш при Любовта, ако не си добър, ако не си умен, ако не си силен, ако не си здрав, ако не си благодарен. (34/стр. 468)
— Искам всички да ме обичат. — Ако сто души те обичат и всеки ти донесе ядене, как ще се справиш с него? Ще се чудиш от коя чиния да ядеш. Друг е въпросът, ако един човек те обича и ти донесе ядене. Неговата Любов е твоят обяд. Ще се нахраниш и ще благодариш. Защо ти е повече? (44/стр. 256)
И Бог се вслушва с трепет да чуе нашата благодарност, да чуе нашия мек глас, израз на Любов към Него и към нашия ближен. (49/стр. 195)
И във вашето сърце да има онази Любов, с която вие да се жертвувате. Всяко ваше допиране, всеки ваш поглед да бъде едно велико благословение и който го приеме, да благодари на Бога, че е приел нещо добро от вас. Това разбирам аз Любов! (50/стр. 50, 51)
Не се страхувайте от Любовта. Напротив, ако имате много Любов, благодарете. Ако Любовта ви е извор, с нея можете да поите вашата градина, както и градините на вашите съседи. (55/стр. 223, 224)
Задачата на човека е да определи отношенията си към Любовта. Който е постигнал това, знае какво може да иска от нея и как да благодари за всичко, което тя му дава. (55/стр. 224)
Който се храни с Любов и благодарност, той има живот в себе си. (55/стр. 273)
Съвременните хора още не разбират Любовта, вследствие на което са изопачили и най-красивите неща. Тази е причината, поради която те изпадат в големи заблуждения и противоречия. — Не, срещнете ли Любовта, спрете се и благодарете, че сте я видели. (61/стр. 121)
Аз не говоря за Любовта като разумна сила, нито като вътрешно чувствуване, но говоря за Любовта като едно от разумните същества, първо по рода си. Тя е най-мощният дух, най-силният ангел. По-красиво, по-силно и по-благородно същество от Любовта няма. Като погледнеш лицето на този ангел, всякаква скръб изчезва. Като те срещне, той ще те прегърне, ще те помилва и след като те остави от прегръдките си, всичките ти страдания, всичките ти грехове изчезват. И след това като се погледнеш в огледалото, виждаш, че мязаш на него. Кажеш ли обаче, че всичко това е твое, ти веднага ще потъмнееш. Затова ти ще прегърнеш този ангел, ще му благодариш и ще кажеш: „Стой при мене, не ме оставяй. Отсега нататък ще ходя по твоите пътища. Работи в мен отвътре, а не само да ме утешаваш отвън.” (68/стр. 37,38)
Приемеш ли нещо с Любов, благодари за него. Предадеш ли нещо с Любов, пак благодари. Няма по-голямо благо за човека от това да възприема и предава нещата с Любов и Свобода. (69/стр. 268)
Като ученици, вие трябва да благодарите на Бога, че сте обичани и можете да проявите Любовта. Знайте, че Любовта, която излиза от сърцето ви, иде от Великия Източник на живота. (71/стр. 418)
