РАВНОВЕСИЕ
Ако нямате виделина в себе си, не може да се прояви у вас Любов, Истина. Христос казва: “Вие сте виделината”. Кои “вие”? Първият елемент е солта, законът на равновесието, който държи всички сили в равновесие; вторият елемент е виделината, тя въздига и възраства нещата, сиреч, всички мисли и желания растат във виделината и се развиват по-правилно.
“Виделината”, стр. 14; 3
Безсмъртие – това е стремеж на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи. Човешката душа живее на Земята, за да намери пътя на безсмъртието. Безсмъртието се урегулирва от един велик Божествен закон, закон, който човек трябва да проучи и приложи във всички области на своя живот... На научен език – безсмъртието е равновесие на нещата, на силите, които действат в Природата. Смъртта е изгубване на това равновесие.
“Мир вам!”, стр. 145; 1
Жената, която е слаба на Земята, е силна на Небето; мъжът, който е силен на Земята, е слаб на Небето. Следователно, тия величини се уравновесяват. И тогава тази Любов трябва да почне отгоре надолу и да се преплете с Мъдростта. По същия закон трябва да живеете всички. Жената във всеки един мъж на Земята трябва да вижда своя мъж и мъжът във всяка жена на Земята трябва да вижда своята жена.
“Ананий и Сапфира”, стр. 132-133; 13
Казано е в Писанието: “Ако солта обезсолее, трябва да се хвърли”. Солта представя закона, който уравновесява нещата.
“Призова учениците Си”, стр. 78; 162
Някои хора обичат повече сол, а някои хора обичат по-малко сол. Солта в някои случаи е потребна като закон за равновесие.
“Трите Божествени подтици”, стр. 377; 164
Силите в Природата, с които ние си служим днес, са така нагласени, че имат и обратно действие. Има закон на равновесие. Ние не можем да злоупотребяваме с известни природни сили, защото всякога ще изпитваме и техните последствия.
“Запалената свещ”, стр. 8; 46
Кое е по-реално в тия два случая – обидните думи, които ви казал някой, че ви мрази, или пък думите на този, който казва, че ви обича? И в двата случая вие чувате само думи. Едно е важно за вас, че при тия случаи вие проверявате следния важен закон за уравновесяване на енергиите в Природата: Когато някой ви мрази, Разумната Природа ще изпрати друг, който ви обича; и обратно, когато някой ви обича, Разумната Природа ще изпрати друг, който ви мрази.
“Смяна на състоянията”, стр. 14-15; 35
В магията има един закон на равновесие, според който, ако вие разполагате с десет златни монети например и спазвате този закон, тяхното число никога няма да се намали, нито увеличи. Колкото и да се ползвате от тия монети, те винаги ще се набавят до десет; нито по-малко ще станат, нито повече.
“Няма тайно”, стр. 96; 49
Кога се нарушава равновесието? Когато се изменя центърът на тежестта на телата. Как се възстановява равновесието? По два начина – или като се извади част от теглото на натежалата страна, или като се прибави нещо на олекналата страна. По същия закон и ние, като ходим, ту губим, ту възстановяваме равновесието си. Същото нарушение и възстановяване на равновесието се забелязва и в човешкия мозък. Той се намира в постоянно движение. В него става непрекъснато течение на магнетични сили. Центърът на тежестта в здравия човек е някъде в корема... Същият закон е верен и по отношение на морала.
“Три вида служене”, стр. 133, 134; 42
Истинският човек може да се прояви само при една вътрешна борба... Колкото малка да е вътрешната борба в човека, била тя за Добро или зло, радвайте се; тя е посещение от Невидимия свят. Невидимият свят е обърнал внимание на вас. Той изпраща малък ветрец към вас, да ви поразхлади, да понаведе клончетата ви наляво, надясно, да се поборите малко... Вътрешната борба в човека е важен психологически закон, необходим в живота на човека, за урегулиране на силите в него, за запазване на равновесието.
“Възможни постижения”, стр. 18-19; 56
Злото се ражда в самия човек, в нисшата му природа, а Доброто изтича от БОГА, т.е. от светлата, от възходяща страна на човешкия живот. Когато човек влезе в съприкосновение с нисшето в себе си, т.е. с тъй нареченото “зло”, съзнанието му се помрачава, той се натъква на лоши мисли и казва: “Искам да умра, да се освободя от този живот”. Не, човек не може да се освободи така лесно. И да умре, пак не е свободен. Той трябва да научи законите как да уравновесява силите.
“Стари и нови възгледи”, стр. 144-145; 55
За да успява в живота си и да си служи правилно със своите мисли, човек да прилага закона на равновесието, да уравновесява силите си.
“Стойност на нещата”, стр. 80; 86
Радостта и Доброто, които притежаваш, отговарят на злото и страданията, през които си минал. Каквото е било страданието на човека, такава ще бъде и радостта му. Това показва, че в Природата съществува закон на равновесие, който регулира силите.
“Мъртвата точка”, стр. 98; 69
Грешните хора в света трябва да направят връзка с праведните, да им продадат половината от своите грехове. Така ще се уравновесят силите в живота.
“Постоянни и преходни неща. Козметика”, стр. 182; 74
Едни хора се хранят с кисели храни, а други – със сладки. Този закон наричаме закон за уравновесяване на силите в Природата.
“Скритите сили”, стр. 122; 63
Теченията на живота трябва да влизат през лявата ноздра, а да излизат през дясната. При това положение, теченията на живота ще влизат в човешкия ум и ще отиват към душата му. Това значи, да възстанови човек своето вътрешно равновесие.
“Отношение между числата”, стр. 29; 73
Злото е сила, без която не може. Затова се казва: “Ела зло, че без тебе – по-голямо зло”. С други думи казано: ела малко зло, че без тебе ще дойде по-голямото зло. Значи две отрицателни величини дават една положителна Истина. Така е и при умножението – минус на минус дава плюс. Значи два минуса се балансират и дават плюс.
“Добрата Воля Божия”, стр. 343; 89
Човек се движи между проявите на ангела и дявола. Докато е в равновесие, той е ангел; щом изгуби равновесието си, той става дявол. Докато се стреми нагоре, човек е ангел; щом почне да слиза надолу, той става дявол. Същият закон е изразен в човешкото око: горният клепач е животът на ангела, долният – животът на дявола. Окото пък е самият човек, който се движи между двата клепача.
“Прояви на човешкото съзнание”, стр. 235; 93
Всеки инструмент си има особен тон, който е дошъл по закона на равновесието. По този закон на равновесието има нещо, което се пази. И има нещо в това равновесие, което постоянно се мени.
“Сигурният пазител”, стр. 543; 122
Не е във външното ограничение, но човек трябва да се остави свободен, да види последствията. Има само един вътрешен закон, който уравновесява нещата.
“Естественото положение на човешката душа”, стр. 426; 129
Като ученици, вие трябва да изучавате закона на равновесието, чрез който можете да регулирате силите на ума и на сърдцето си. Волята се явява като равнодействаща между силите на ума и на сърдцето. Обаче има случаи, когато умът и сърдцето действат сами. Тогава умът трябва да вземе надмощие, т.е. мислите трябва да регулират чувствата.
“Опитности в живота”, стр. 149; 91
Може да обичаш съзнателно, без да казваш, или пък да обичаш и да казваш. И едното е хубаво и другото е хубаво. Но в дадения случай, когато онзи, който те обича ти казва това, ти си нещастен и той е нещастен, но същевременно има трето лице, което е щастливо. Такъв е законът: Двама са нещастни, а третият е щастлив. При незнайното първият е щастлив. Това е отношението на числата. Единицата е символ на щастието. Тройката е закон на равновесието – тя показва, че когато двама са нещастни, има трети, който е щастлив.
“Превръщане на числата”, стр. 22; 108
Човек може да дигне не само един камък от сто килограма, но той може да дигне един камък даже и от хиляда килограма, ако знае законите на равновесието. Има ред закони, които той трябва да познава. Как? Ако вие можете да дигнете един тежък камък в хоризонтално положение, без да се образува най-малкият ъгъл даже в плоскостта, вие ще дигнете този камък, колкото тежък да е, защото по този начин става известно разлагане на силите.
“Развързано ще бъде на Небето”, стр. 627; 125
Не туряйте в ума си повече мисли, отколкото можете да носите. Значи ще вземеш толкова, колкото можеш да носиш. След това ще даваш толкова, колкото си взел. Това е закон на равновесие, който трябва да спазвате. Този закон се прилага и при дишането: Колкото въздух приемеш, толкова ще изпуснеш навън.
“Два метода”, стр. 191; 127
Бащата е плюс, а пък майката е минус. А децата какво са? Какъв знак ще турите на децата тогаз? На децата ще турят знака на равновесието. Те уравновесяват. Те са закон на равновесието.
“Година на работа”, стр. 238; 157
В живота трябва да се пази равновесие на движението, на разумното движение. Във всяка една посока, в която ти се движиш, трябва да има равновесие, че да стъпваш сигурно, без да изгубиш своето равновесие. То е щастието на човека.
“Пътят към щастието”, стр. 10; 166
В многото харчене има опасност, и в многото губене има опасност. Ще държиш закона на равновесието – нито много богат, нито много сиромах.
“Добре ще бъде”, стр. 192; 172
Дотогава, докато теченията между Слънцето и Земята текат правилно, ти може да ходиш. Щом се изгуби туй равновесие, ти падаш. И умът губи своето равновесие; и сърдцето губи своето равновесие; и волята губи своето равновесие. Законът е все същ. Между тия два полюса става движението.
“Мисъл и здраве”, стр. 254; 186
Природата иска да ви освободи от едно голямо нещастие. Вие плачете, че сте изгубили нещо. Нейните закони са такива, че всякога, когато тя отнеме нещо, дава друго.
“И рече им”, стр. 285; 170
Всеки ден вие правите една погрешка. Всяка погрешка е отклонение. Всякога, когато поправяме погрешки, значи да влизаме в правия път на Любовта. Да направиш една погрешка, аз всякога подразбирам да се отклониш от своя си път. Следователно в този път ние трябва да пазим равновесие.
“Еднократен, многократен и непреривни процеси”, стр. 505; 151
Ако приемеш повече отколкото трябва, и дадеш повече отколкото трябва, и в двата случая нарушаваш равновесието в Божествения свят. Спазвате ли закона за приемането и даването, светът ще се оправи магически.
“Възприемане и предаване”, стр. 274; 189
