Женени
Аз в своите изследвания само на едно място видях една млада мома, на която показалецът беше с 1,5 сантиметра по-дълъг от средния пръст и стърчеше нагоре. И като я видях, казах: тук има един характер такъв, че и Земята да се разруши, тя ще направи пак това, което тя си знае! Тогаз ми дойде на ум за оная българска жена: имало една упорита жена. Под думата „жена” аз разбирам друго - едно проявление на човешкия характер. Един анекдот е това. Отиват мъжът и жената на нивата. Мъжът казва на жена си: „Да съберем покосеното сено”. Тя казва: „Не е косено! То е стрижено!” „Косено е!” „Не! Стрижено е!” Той излязъл от търпение и взел я, и я хвърлил в реката. Тя потънала надолу и си издигнала ръката, и пак с ръката правела знак, че е стрижено. Той тръгнал да я търси по реката нагоре, срещу течението. Попитали го: „Какво търсиш?” Той казал: „Хвърлих жена си в реката, но тя не отива надолу, а нагоре по реката, срещу течението”.
Харесвам онзи пример у българите. Един имал много своенравна жена. Той каквото казвал, тя казвала всичко противното. Един ден отишли на ливадата да косят. Той казва: „Събирай косеното сено”. Тя казва: „Не косено, но стригано”. „Не е право стригано, аз го косих с косата.” Взел, че я хвърлил в реката. Казва: „Жена, кажи, че е косено, да те извадя!” Тя казва: „Стригано е!” Показва с двата пръста, че е стригано. Не се плаши, че може да се удави, но мнението си го държи, поддържа своето убеждение, че е стригано. И тя е права. Мъжът казва, че е косено. То е косено само на една страна. Ножиците имат две страни: те, като се съберат, го косят. Тя казва: „Косено е, защото косата е една част от ножицата. Ако не беше ножицата, какво щеше да правиш?” Той е буквоядец, казва: „Коса е това”, че той го косил. Казвам, кое е право да се каже: косено или стригано? И той е прав, и тя е права. Той вижда само едната страна на ножицата, тя вижда двете страни на ножицата.
Туй са психологически процеси. Ти правиш добро на някой човек. Ти мислиш едно, той мисли съвсем друго. Той има съвсем друг интерес, има друга замисъл. Може хората всякога да ти припишат туй, което не е. Ти ще вярваш онова, което е вътре в тебе, то е вярно. Човек всякога ще вярва на себе си повече, отколкото на хората. Ако вярва повече на хората, по-малко на себе си, то е криво. Вярвай повече на себе си. На хората вярвай толкова, колкото на себе си. То е правилото. Ако вярваш на тях повече, ти ще влезеш в кривия път. Всеки един човек трябва да вярва повече на онова, което е вложено в него. То е право.
Синът на една вдовица се оженил за една млада, красива мома. Свекървата не обичала снаха си и постоянно търсела случай да й напакости. Да я бие, не се решавала, защото снахата била силна, здрава жена. Свекървата често си говорила: „Защо родих и отгледах този син, да го дам в ръцете на тази чужда жена да му заповядва?“ Един ден тя намислила да отрови снаха си, да се освободи от нея. За тази цел тя омесила прясна питка със сирене, турила в нея малко отрова и я опекла добре. Тя занесла питката на снаха си и казала: „Дъще, омесих една прясна питка със сирене. Хапни си от нея, да придобиеш сила. Днес много работи, трябва да се подкрепиш.“ Понеже снахата имала още малко работа, взела питката и я турила настрана. В това време един просяк похлопал на вратата и поискал малко хляб. Снахата веднага излязла и дала питката на просяка, като си помислила: „Ще дам питката на този беден човек. Аз всякога мога да си направя такава питка, а той не може.“ Просякът турил питката в торбата и продължил пътя си. На пътя някъде го срещнал един пътник, който умирал от глад, понеже идвал от далечен път. Той спрял просяка и го запитал: „Можеш ли да ми дадеш парче хляб? Умирам от глад.“ Просякът веднага извадил питката от торбата си и му казал: „Заповядай, хапни си сладко и бъде благодарен!“ Пътникът изял питката, но с това заедно намерил смъртта си. Какво излязло накрая? Пътникът не бил друг някой, а синът на лошата свекърва. Значи иска ли човек да направи зло на някого, той го прави на себе си.
Аз не зная колко хора има сега в света, които да са се оженили съзнателно. Хората ги женят, те сами не се женят. Българите казват: „Или се млад жени, или се млад калугери”. На младини хората сами се женят, на средна възраст други ги женят, а на стари години дяволът ги жени. Това е българска пословица. Какво искат да кажат българите с нея, аз разбирам това, познавам българите, но не искам сега да разправям тази работа. Аз виждам каква е тяхната философия. Когато казват, че на младини човек сам се жени, значи на младини Бог те жени. Щом не изпълняваш волята Божия, хората те женят. Щом хората не могат да те оженят, дяволът ще те ожени. Щом дяволът те ожени, ти ще умреш - нищо повече.
Българите как се женят? Ще се явят най-първо стари баби, не зная как ги наричат - сватите, ще почнат отдалеч да увещават, казват: „Не мислите ли да я задомите, има красив момък“, че той е такъв - онакъв, тя ще живее щастливо, те са богатички хора, заможни хора, ще бъде гледана като „писано яйце“. Все са „писани яйца“, и тя ще бъде „писано яйце“. И майката няма да каже на дъщерята истината, а казва: „Ти ще живееш живот!“ Щом се оженят, дъщерята казва: „Мамо, ти каза тъй, ама ние не живеем, както каза“. Майката казва: „Мама, и ние с баща ти така живеем, тъй се мъчим“. И тази дъщеря ще проповядва на своята дъщеря, че ще живее щастливо! Така се жените вие. Но ще кажете: „Тъй е направен светът“. Не женете, никога никого не женете, разбирате ли!
Когато една мома израсне, продават я на един момък. Същото е и със сина - чакат го да израсне и го продават. А после се чудят, че са нещастни. Стига вече сте продавали! Като дойде някой, кажете: „Нямаме дъщеря или син за продаване, за женене!“ Как ще ожениш твоя син, за кого ще го жениш! Как ще ожениш ума и сърцето си, кажете ми!
Мислите ли, че като ожените дъщеря си, ще постигнете своите идеали? Не, ще я поставите на същите страдания, през каквито и вие сте минали. Мислите ли, че като свършите училище или като забогатеете, ще постигнете своите идеали? Не, пак страдания ви очакват. Който жени дъщеря, той трябва да й даде в наследство любовта си.
Ние бързаме в света, искаме да израснем. Младото момиче иска да израсне, по-скоро да се ожени. Какво значи да се ожениш? Някое, като не е израснало, нещо като не е узряло, как ще се жениш? На български „женя” значи да оженеш узрялото. Зеленото жене ли се? Казва: „Да го оженим!” Не, не се женят нещата така. Турците имат една поговорка, казват: „Ако ми е късмет, на краката ми да дойде”. Късметът при краката на доброто иде. Като си добър, късметът иде при краката ти. Като не си добър, при краката не иде.
Разправят за една баба, която се молила на Господа.
Един искал да се подиграе и взема един кошер пчели и ги изтърсва при нея, мислил, че ще жилят бабата. Като изтърсил целия кошер, всичките пчели се превърнали на жълтици, станали звонкови монети 12 кила. Отива на сутринта да види подула ли се е бабата, гледа - тя седи и дрънка парите.
Днес съвременните хора говорят за възпитание на младите, прилагат ред нови правила и методи, въпреки това малко постижения имат. Защо? Защото са се отклонили от първичния живот. Майката дълго време учи дъщеря си как трябва да живее, но все ненаучена остава. Питам: как възпитават птиците малките си? Как им предават науката за живота? Когато един птичи син ще се жени, той съветва ли се с майки и с баща си коя другарка да си избере и как да живее? Той не се съветва с тях, защото тази наука е вложена в него. Майката и бащата не правят въпрос даже, защо синът им избира тази, а не онази мома за своя другарка. Те са напълно съгласни с неговия избор. Когато пчелите се роят, майката и бащата напущат стария кошер, оставят го на синовете и дъщерите си, а те отиват в нов. Същият закон се прилага и между птиците: старите напущат гнездото си, оставят го на младите, а те започват да си правят ново гнездо. В човешкия свят е точно обратно: майката и бащата остават в старата къща, а младите излизат вън, на нова къща. Аз изнасям тия факти, за да обърна внимание на обстоятелството, че откак хората са се отклонили от правия път, те са забравили всичко онова, което първоначално им е било предадено и днес отново го учат. Те се намират в противоречие и често се запитват: „Кой ще ни учи? Кой ще ни възпитава?“ Те забравят, че тия знания са вложени у тях и лесно ще ги възобновят. Кога? Като се върнат към първичния живот, към живота на чистотата.
Да се откажем от старите пътища! Да обикнем хората като свои братя и да не пожелаваме техните имоти, техните жени и деца. Какво правят сегашните хора? Една мома харесва някой момък и пожелава да се ожени за него. Майката съдейства на дъщерята. Започват да канят момъка, да го гощават с кокошки, с агънца, докато го завъртят. Той неусетно влиза в капана. Това не е женитба, това не е никакво съдружие. На такива хитрини, именно, се дължат нещастията в света. Така хората са продали своите идеали, своите велики стремежи. Така и до днес още продават любовта. Мъжът и жената не са създадени за удоволствие в света. На тях е предоставена велика работа. Като види момата, момъкът казва: „Какво лице! Какви червени устни!“ Така е, но това не е истинската мома, тя е направена от кал. Днешните мъже и жени са направени от кал, те трябва да се върнат към времето, когато са били създадени по образ и подобие на Бога. Жена или мома, в прав смисъл на думата, е оная, на която сърцето е пълно с чиста, велика любов. Мъж и жена, в прав смисъл на думата, са ония, които за никакво благо не се продават. Първите човеци се продадоха за една ябълка. Днес всички хора ядат същата ябълка.
„Осигурихме я!“ Е, где са тези осигурени семейства днес? (...) Това е един горчив факт вътре в дълбочините на самия живот. При такива условия как може да бъде животът щастлив? Аз не съм против мъже и жени. Законът е един и същ. И момъкът може да бъде така продаден, както и момата. Продаване е, когато един човек изгуби в себе си най-възвишеното, най-благородното. Какво остава тогава у човека? Нищо не остава в него. Какво, нима един момък, който влиза в един лош живот, не се продава? И за каква цена, той си знае! Казвам: този момък не само че се продава, но и много евтино се продава. И сега, ние ще седим в народното събрание, по амвоните на църквите и оттам ще говорим за морал, за поправянето на България. И оттам всички се провикват: „Разсипаха нашето отечество!“ Разсипаха нашето отечество! Че вие отечество не сте имали! Аз наричам отечество онзи дом, дето брат брата не е убил, дето братя и сестри живеят в любов.
Преди няколко дни дохожда при мене една моя позната, която ми казва: „Много съм нещастна. Искам да ми дадеш едно обяснение, защо са тези страдания, които сега прекарвам. Аз не искам да казваш, че това било волята Божията. Тъй, едва започна нещо, докарам го до един край и веднага се разваля. Имам един мъж, не мога да живея с него, употребявам всичката си воля и вече съм решила да работя, да си живея сама. Всичко внасям и пак не върви.“ Казвам й: „Искам да ти кажа, но има нещо, което ме спира”. „Че какво е то?“ „Има нещо, което ме спира.” „Защо?“ Гледа ме тя. „Хайде, казвам, ще направя едно усилие, само един факт ще ти изнеса и той е следният: преди стотици години, то бе във времето на богомилите, ти си била дъщеря на един знатен български велможа. Баща ти бил много богат и влиятелен. Ти си имала един брат, който се запознал с богомилите и поискал за тяхното учение да пожертва всичко. Но ти, като влиятелна, чрез своя любовник си успяла да го разубедиш. Ти си обичала брат си много и си успяла да го възвърнеш от неговите свещени идеи и да го убедиш, че туй учение е черно, че то е от дявола. Как така той може да уронва своя престиж! И си го възвърнала в света. От този ден започват твоите нещастия. Този твой брат е днешният ти мъж.“ Тя казва: „Разбрах сега, ще поправя грешката си“. И започва да ми навежда факти, как у него се пораждало желание да стане свещеник. Тя и сега се противопоставяла и му казвала: „Не, ти всичко ще станеш, но не и проповедник!“
Сега, като ви разправям тия неща, вие ще си кажете: това са забавления за хората. Това не е за забавление. Когато аз говоря, аз не забавлявам. Аз мога да приведа факти, които съществуват, и които не съществуват. Вашето нещастие, както в миналото, така и сега, се дължи на туй велико престъпление! Тя спира своя брат, спира и своята еволюция.
Има пророци, които са предсказали неща, които сега стават в нашите времена. А пък сега се предсказват неща, които за в бъдеще има да станат. Казвам: не би ли било полезно, ако вие знаете какво има да стане с вас за бъдеще? Къде е мъчнотията? Мъчнотията е, че всички вие ходите с була. Българите, когато венчават една мома, турят й було. Едно време туряха доста плътно було, да не вижда. Сегашните була са тънки, вижда. Едновремешните бяха плътни, че като върви булката, нищо не вижда. Не се знае нейното състояние. Някой път ще дигне булото, ще целуне ръка и като се ожени, ще го носи две, три седмици, един месец. След туй трябва да й хвърлят булото, ще дойде деверът, понеже той носи голямото знаме, ще насекат пръта на три парчета, ще заведат булката на чешмата, ще я поумият, ще я поокъпят и ще хвърлят парчетата на юг, на север, на изток, ще й дигнат булото и тя ще се освободи, ще стане вече като другите хора, ясновидка, вижда всичко напред. Сега вече вие, културните хора, тия работи не ги правите. Старите българи ги правеха. И Мойсей, като отиде на планината, и той се върна с було. Без було отиде, с було се върна.
Един българин се оженил за млада, красива мома. Той бил доволен от нея, но само едно не й харесвал - не могла да работи. Тя била слаба, нежна, скоро се уморявала. Той се разговарял с Господа: „Господи, защо ми даде толкова слаба, нежна жена, да не може да работи?“ Бог взел тази жена при себе си и след време му дал втора: здрава, енергична, способна за всякаква работа. „Сега, Господи, съм доволен.“ Обаче, в скоро време той започнал да се оплаква и от нея. Защо се оплаквал? Често го биела. Щом не постъпвал както трябва, тя го набивала на общо основание.
Сега и на вас казвам: и вие като този българин може да минете и през едното, и през другото състояние. И двете състояния ще ви натъкнат на противоречия: в първия случай ще бъдете недоволни, че всичките ви желания не са задоволени, във втория случай желанията ви ще бъдат задоволени, но ще ви бият. И в двата случая сте в противоречия, които сами си създавате. Като не разбирате причината за противоречията, обвинявате Бога, природата, условията. „Защо природата не ми е дала повече блага?“ Не говориш истината. Природата е крайно щедра. Тя дава на човека колкото иска. Важно е, че той не може да се справи разумно с даденото, поради което изпада в противоречие.
Тя е на 50 години, не много красива. „Имам голяма тъга, голяма скръб. Намирам се в ада. Умря мъжът ми.” Рекох: „Отървал се е.” Тя каза: „Не можахме да живеем с него”. Слушам, че тя има голяма скръб. И иска аз да й помогна. Рекох й: „Не мога да ти помогна. На скръбни хора аз не помагам. И не мога да ти взема скръбта. Тя е твоя. Ти ще си я носиш.” Най-първо тя искаше да представи, че той е причината, че умрял. „Той дойде в Търново и умря. Ако не беше отишъл в Търново, щеше ли да умре? Ако беше останал в София, щеше ли да остане жив?” Какво я интересува сега това? Казах й: „Ако беше останал в София, щеше още 3 години да бъде жив”. Тя каза: “Защо не остана жив?” „Има си причини. Трябва да си го заставила. На човека му е дотегнало да живее с тебе.” Казах й: „Чакай да видя мъжа ти”. Тя извади портрета му. Като гледах портрета, казах й: „Вие сте били двамата много сприхави. Ти си била „много добра” и си искала да го направиш и него „много добър”, та много си го пилила. Та като си го пилила, изпилила си го.” Изведнъж тя каза: „Той беше много добър”. Казах й: „Не сте си отстъпвали”. Тя каза: „Той беше много добър. Тридесет години той отстъпваше, но последните 3 години не отстъпваше.” Тридесет години той отстъпвал, а пък тя не отстъпвала, а пък през 3-те години човекът се опълчил и казал: „Не отстъпвам вече, 30 години отстъпвах!” Там беше всичката погрешка. Това станало причина той да умре. Казах й: „Ако ти беше отстъпвала 3 години, той щеше да бъде жив”. Тя каза: ,Дз искам да се освободя”. И трябва да й намеря средство да се освободи. Казах й: „Ще четеш Евангелието на Йоана и след 15 години ще дойдеш пак да си поговорим”. Тридесет години мъжът й отстъпвал и тя го пилила и й израснали мустаци.
Тук преди години имаше един господин, той беше евангелист; оженва се за една жена, която свършила американско училище. Оженват се, но не могат да живеят двамата. Различават се в своите възгледи. Той биел жена си и тя ми разправя своята опитност. Съблича я, изпъжда я вън, тя се моли, и той казва: „Не те искам, да се махнеш оттук!” Един ден, казва тя, в мен стана промяна, като че се превърна сърцето ми, намразих този мъж и му казах: „Отсега нататък аз ще ти покажа коя съм. Аз не те искам!” И този непреклонен юнак оттам насетне започнал да плаче, коленичил пред жена си, молил се пред нея, той плаче, тя го изпъжда. Той станал като дете.
Тази, слабата жена, изпъжда мъжа си. Как ще си обясните туй? Това е един факт. Тя искаше да го обясни. Аз й казвам: „Не го обяснявай. И да го обясняваш, не може да се обясни.” Човек, който прави зло на другите хора, той все едно прорязва своите артерии и изтича кръвта му, а щом изтече кръвта, той ще отслабне. Стават такива процеси, и в духовния свят става един физиологичен процес. Пускат ти кръвта и изтича твоята сила - обезсмисля се животът ти, не ти стига умът за нищо. И най-силният човек, който така постъпва, ще се обезсили. Един фатален закон е, никой не може да го избегне. Затуй казвам: силен е онзи, който помни в ума си, че всякога трябва да бъде абсолютно справедлив, любещ, съзнание да има. Не да удовлетворява желанията на хората, но да бъде справедлив спрямо другите хора както към себе си.
Млада дама софиянка дохожда при мене преди 4-5 месеца да ме пита какво да прави с мъжа си. Женена била от преди няколко години, имала две деца, но сега не може да го търпи, не иска да живее при него. Казвам й: „Сега вече е безпредметно да ти давам съвет. Ако беше дошла преди време, щях да ти кажа да не се жениш, но сега вече е късно. Защо не го обичаш?“ „Няма нищо интересно в него, цял ден седи като някой кюп.“ Казвам й: „Мен не ме интересува това, че сега седи като някой кюп, но как хареса този кюп преди да се ожениш?“ „Е, тогава беше търговец, имаше добро положение, а сега е закъсал, нищо няма. Аз съм чиновничка, работя, а той седи, няма 5 пари в джоба си. Аз не съм доволна от това положение. Не зная сега какво да правя с него.“ „Сега няма какво да правиш, ще си го държиш като писано яйце. Виждам, че преди да се ожениш за него, ти си обичала друг.“ „Да, сега не мога ли заради него да напусна мъжа си?“ „Ти си обичай онзи, а пък си дръж този мъж.“ „Как така?“ Аз нищо не й казвам, но виждам, че ако тя напусне мъжа си, той ще я претрепе. Този човек ще й каже: „Докато имах пари, добър бях. А сега, като осиромашах, вече не ме искаш.“ Той ще я претрепе. Друго разрешение няма - ще обича първия, а ще гледа този и ще остане при него. Друг съвет не мога да дам. Това не е най-доброто, не е най-умното, но в дадения случай е относително добър съвет. Още повече, че има две деца с него. Той не е толкова лош. Ще си го държиш - нищо повече. Такава ти е съдбата.
Една красива китайка се оженила за един богат търговец, но той фалирал, започнал да живее друг живот и станал много умен човек, философ. Понеже вече нямал предишното богатство, а това, че е философ, това не я задоволявало, тя си намерила един ден един богаташ, китаец с много пари и казала на мъжа си: „Ти си мъдър човек, но дотегна ми да живея в беднотия. Твоята философия не ме ползва. Освобождаваш ли ме да живея с еди-кого си по-добре?“ Той й казва: „Освобождавам те, радвам се, че си намерила подходящ другар“. Но настанала икономическа криза в Китай и повикали този философ да оправи това кризисно положение и той станал първият човек в Китай. Тогава жена му искала да се върне при него и му казала: „Да заживеем както по-напред!“ Той взел чаша с нектар, разлял я на земята и казал: „Събери това масло в чашата. Ако можеш да събереш този нектар в чашата, тогава и ние ще можем да заживеем както преди.“
Аз имах случай да видя как мъж и жена се карат. Това беше във Варна. Мъжът биеше жена си, а тя му казваше: „Бий ме колкото искаш! И да ме убиеш, аз не искам да те видя.“ В това време влиза в къщата им един техен познат и като вижда, че мъжът бие жената, хвърля се върху него. Обаче жената, от своя страна, се нахвърля върху гостенина и казва: „С какво право се бъркаш в нашите работи? Ние сме мъж и жена, ще се караме, ще се бием и пак сами ще се примирим!“ Казвам: каквото и да говорите, както и да философствате, мъжът обича жена си и жената обича мъжа си. Те могат да се карат, да се бият и пак ще се сприятелят. Такъв е днес човешкият живот. Ако влезете в едно стадо от свине и ударите една от тях, колкото и да са били разпръснати преди това, всички заедно ще хукнат да бягат. Същото може да се каже и за хората: колкото и да са разединени външно, между тях съществува едно общо съзнание, което ги свързва.
Ти живееш с една жена, която не разбираш и казваш: „Дотегна ми тази жена!” Българите много вярват в късмета. В това отношение аз съм правил няколко опита. Познавах един българин, който не можеше да търпи жена си. Казвам му един ден: „Ти знаеш ли, че жена ти е много късметлийка? Всичкият късмет на дома ти зависи от нея.” „Не думай!” „Истина ти казвам. Каквото каже тя, всичко ще стане.” „Ама аз съм я бил няколко пъти.” „Не я бий, ако искаш да ти върви. Гледай я като писано яйце. Ако я гледаш добре, на целия дом ще върви добре. Ако не я гледаш добре, и Господ няма да ти помага.” „Право ли говориш?” „Право говоря. Тя е царска дъщеря.” „Че как е дошла до този хал тази царска дъщеря?” След една година той ме срещна и ми каза: „Много ти благодаря! Както ми каза, така излезе. Тя наистина била много късметлийка.” И наистина, той я обикна, измени погледа си към нея. Срещам и нея, и тя ми благодари: „Много ти благодаря, дето даде този съвет на мъжа ми. Дано Господ го задържи в този път.”
Така трябва да мислите всички. Вие имате една жена, която Господ ви е изпратил. Като отидете в онзи свят, там ще я видите като ангел, който, за да дойде на Земята, се е въплътил в човешка форма. Без нея вие не можете да живеете. „Как така?” Така е.
В моите изследвания срещнах една много красива снаха, оженена. Казва: „Очите ми ще останат отворени“. Рекох: „Защо ще останат отворени очите ти?” Казва: „Моят възлюбен ми обеща, че като се оженим, ще ми направи едно кюркче от лисича кожа, предницата ще бъде от лисича кожа, от сукно ще бъде кюркчето, а отвсякъде заобиколено с лисича кожа. Но тъй се случиха времената, че не можа да ми направи. Каза ми, че като се оженим, ще ми направи кюркчето.“ Казва: „И досега не ми направи кюркчето. Вече как съм се женила 10 години, и кюркче не ми направи. Ще останат очите ми отворени.“ Питам я: „Защо не ти направи?” Казва: „Ловджия беше. Таман спечели малко пари за едно кюркче, хайде ще си купи едно чифте. После ми казва: ще убия някой вълк или лисица, за идната година ще ти направя. Идната година като дойде, погледнеш - ново чифте излязло, него ще купи. Десет години ту едно чифте, ту други купува, кюркчето не иде.“
Слушайте, не се женете без кюркчето! Кюркчето по-напред да дойде, че тогава се женете. Казвам: не отлагайте, не се женете без кюркче. Кюркчето да дойде, на място да е. Аз разбирам защо искаше тя тази лисица, разбирам какво значи лисица: тя иска да има гъвкавостта и подвижността на лисичия ум. Лисицата е много умна, много хубави черти има. Много пъти тя не се разправя с кучетата, маха опашка на едната страна, на другата страна. Тури опашката на една страна, то иде подир опашката, обърне я на другата страна, то гони в тази посока. Те гонят опашката й, тя си върви по пътя. Лисицата направила опашката да страда, но тя - никога.
Ще ви приведа пример за един български съдия, председател на окръжния съд, в когото една мома така се беше влюбила, че трябваше непременно да се съберат, не можеха един без друг. Ако не се съберяха, без друго щяха да умрат. Такава любов! И действително, ожениха се, 10 години живяха заедно и най-после тия хора се разоставиха. Е, питам сега: как стана тази работа, че се развали тяхната любов? Някой ще каже: друга някоя жена е влязла под кожата на мъжа. Някой пък ще каже, че някой мъж е влязъл под кожата на жената. Как е възможно цял мъж да влезе под кожата на една жена, и цяла жена да влезе под кожата на един мъж? Какви са тези хиперболични думи? Как се влиза тъй? Аз бих желал да зная туй изкуство на влизане под кожата. Не, не е влязъл някой мъж, ами тази жена иска да напусне мъжа си, нищо повече. Тя иска да го напусне, а се оправдава, че някой друг мъж влязъл под кожата й. Или мъжът иска да напусне жена си, а се оправдава, че някоя друга жена влязла под кожата му. Тъй седи въпросът. Някой път аз казвам, че грехът е нещо външно. Така е, външно е, когато имаме предвид отношенията ни към материалния свят. Грехът не произтича от Бога, но от човека. Той е изобретение на човека, създаден е от него.
Сегашните хора казват: „Красивото в живота не седи в жененето, но ние искаме да се влюбим, за да почувстваме какво нещо е любовта“. Тяхната любов аз уподобявам на състоянието на тия, които пият шестгодишно винце, седнат на масата, заръча си всеки от тях по половин килце винце, пийнат, развеселят се и започнат: „О, вино, вино, руйно вино!“, замислят се дълбоко, пият една чаша, че втора, че трета и започват отново да пеят. Ако е някой българин, провикне се някоя българска песен: „Заплакала ми е гората, гората, още и планината“. И наистина плаче гората, това е много вярно. Плаче гората, че е изсечена, че е изгорена. Плаче гората, но от кого? От човека. Такива са сегашните любовни чувства на хората - чувства на винцето. Няма нищо установено.
За мене всички онези хора, които са се влюбили, вървят в тъмно, без никаква цел, и пътят, по който вървят, има трапища.. По 1, по 2, по 3 метра, че като се върне влюбеният на сутринта, ще го видиш, че все е охлузен някъде. Или ръката, или кракът изкълчен. И затова влюбеният е все неразположен. Сърцето го боли. Няма по-лошо от влюбването. Друг е въпросът да обичаш. Ако човек вечерно време ходи, без да падне в някой трап, за него казвам: очите му се отворени. Вече съвременните хора са започнали да гледат къде стъпват, особено когато са се парили от влюбването.
Веднъж в своите изследвания срещнах една жена, тя ми разправяше своя опит. Казвам: „Мога ли да го кажа на моите ученици?” „Може, но не ми казвай името.” Тя казва: „Аз съм от високо, благородно произхождение. Но не знаех какво е любов. Такива работи не знаех. Млади момци се явяваха, но 5 пари не давах за никого. Ожених се и живях с мъжа си 10-15 години. Един ден се влюбих в един хлапак, чудя се на себе си, аз ли съм или не. Защо го обичам, и аз не зная. Но постоянно седи в ума ми, безпокои ме. Легна да спя - за него мисля, стана - за него мисля, непрекъснато ми е в главата. Окъсани му дрехите, ще мисля за окъсаните му дрехи. Скъсани му са обущата, шапката, търся да му купя нова шапка, да му купя нови дрехи. Купувам му нова шапка, пак лошо, турям му нови обуща, пак лошо, наготвя хубаво, все лошо. Чудя се какво да правя, я ми дай един съвет!”
Още не съм й дал съвет. Не е подигравка, много сложен въпрос. Ако бях на нейното място, и аз не бих знаел какво да правя, и ако бях на мястото на хлапака, пак нямаше да зная какво да правя. Аз вземам нещата тъй: хлапакът, това е един стар осиромашал аристократ, когото външните условия са изменили, но вътрешните условия той си ги има запазени в него. Той отвън 5 пари няма, но вътре има високо мнение за себе си, от това не се е освободил.
Ние живеем в най-свободните времена, а много сме се ограничили, понеже сами си създаваме ненужни подозрения и съмнения. Едно време в България мъжът замине в странство и 10 години се занимава там с градинарство, жена му има доверие. Той след 10 години се завръща, носи придобитото. Тя няма никакво съмнение в него. Сега живее при жена си, всеки ден го следи като стражар, къде ходил, с коя се срещал.
Преди няколко години една мома бе убита в София от своя годеник, защото му изневерила. Защо любите двама? Един е достатъчен. Всяка мисъл има свое определено място. Ако не любите някого, не го лъжете, кажете му истината и той ще си намери друга. И в религиозно отношение хората страдат от същата любов. Казвате: „Да любим!“ Знаете ли как се изразява любовта? Който желае много, прави грях, а който направи грях - страда. Който греши, е лош човек, но който греши и не се разкайва, е по-лош; който греши и не се разкайва, нито се моли, е още по-лош. Всеки, който не се разкайва, а се моли, е лицемер. Лицемерът е най-лош човек в света. Има в света два вида лъжи, два вида грехове. Като казвате, че любите някого, а го лъжете, вие постъпвате като крокодилите: когато обичат някого, те го обливат със сълзите си, за да стане по-гладък, да могат по-лесно да го гълтат. Не, хората не се нуждаят от такава любов, но от любовта на малките деца. Малко дай, но от сърце.
Ако мъжете и жените бяха приложили тази философия в живота си, домовете и обществата щяха се изменят, да се подобрят. Баща, майка, деца, учители, свещеници, съдии, всички мислят за велики идеи. Те мислят, че са велики хора на този свят и по-велики от тях няма. Питате: „Защо страда светът?” Той страда от „велики“ хора и идеи. „Отличен проповедник е“, казват за някого, велики идеи проповядва. Да, от „велики“ идеи страдаме всички. И евреите имаха велики идеи, те искаха да станат богати и се възгордяха, че са избраният народ, че имат 33 хиляди обещания от Бога, но Христос им показа, че величието на човека стои в това - да стане малък като дете. Само тогава Бог ще бъде на негова страна.
Щом станеш светлина, ти на много работи има да се научиш. Ако останете незапалена свещ на 70-80 години, побеляла главата, никога досега да не сте се запалили, сърцето било студено, какво ще научите? Нямате никакъв любовен роман. Аз от всички българи съм срещнал само един баща, той искрено ми казваше, че съжалява, че дъщеря му нямала любовен роман с никого. Че ти си се родил да се запалиш, ако не гориш и пет пари не струваш. Свещта трябва да гори. Че какъв морал е това? Че ако ти не гориш, това е безморалие. Ако гориш, ще се определи степента на твоя морал, добре ли гориш или димиш. Другите казват: съвсем безопасна работа е, не гори тази свещ. То е един нов начин за гледане. Кое е по-хубаво? Всяка една погрешка е възможност за една добродетел.
При мен идат някои, казват: еди-коя сестра закъсала. И сега, наскоро, дойде една млада жена, не я зная откъде, за пръв път я виждам, някой от Русе я препоръча, някоя си друга Мария, и нея не я зная, пратила я, и й казва: „Ти, като идеш при Учителя, той ще уреди работите”. Дойде тя и се оплаква, нещастна. Нямала подслон, къде да се подслони. Раздала си парите, всичко туй. Търси подслон и някой да я храни. Аз, като я гледам, доста е здрава, и доста красива, казвам: за Слава Божия е! Казва тя, че се оженила и се развела с мъжа си. За Слава Божия! С един мъж е живяла оженена; и най- после взема я друг, който я излъгва. За Слава Божия! Казвам: сестра, ти искаш да бъдеш щастлива - говоря й за Бога, тя не иска да знае. За Бога - не. И то е за Слава Божия сега! Тя за Господа ни най-малко не се интересува. Ама, иска тъй, да й уредя външно работата. Казвам: „Слушай сега, за Слава Божия, аз да съм на твое място, ще ида да работя. Слуга ставам.” Тя била чиновничка, знае печатарство, но вече живяла, не иска тя да става слугиня. Пък и мъчно се намира работа. „За Слава Божия, казвам, ти ще се опретнеш да работиш. Ако беше ти болна, като един инвалид, аз щях да те взема, да те храня, да ти помагам, за Слава Божия, ако няма кой друг.” Тя ме гледа. И казвам: „Иди, и ако не можеш да си намериш работа, ела пак при мен. Трябва сега да имаш вяра в себе си, ще се оправят работите. За Слава Божия!” На себе си казвам: за Слава Божия! И тя ме послуша и си тръгна по пътя. Все ще намериш пак някой да те обича. За Слава Божия! Ще дойдат да ми кажат: „По лошия път тръгнала”. Не, за Слава Божия! Всичко в света е за Слава Божия. Казват: „Ама ти не ги съжаляваш”. Аз обичам хората. Като срещна някого, ама много нещастен, казвам: „За Слава Божия!” То е истинският път.
Тогава и на вас ви казвам туй, което не съм ви казал: вие страдате - за Слава Божия е! Недоволен сте - за Слава Божия! Не се разбирате - за Слава Божия! Че няма братство - за Слава Божия! Добро правите - за Слава Божия! Всичко е за Слава Божия. Този е пътят, за да се поправи. Друго възпитание няма. Аз съм опитал методите. Може да възпитавате човека, другото е само калайдисване, позлатяване отгоре. За Слава Божия! То е същината. Като кажеш: „За Слава Божия!”, събужда се у тебе онова, Божественото, което има сила и може да създаде всичко. Една дума - „за Слава Божия!”, но да я туриш.
