Същност
От памтивека в човешките общества са съществували четири учения, всяко от които се отличава със свое разбиране за света и човека, за отношенията на хората едни към други, за обществен строй и държавен ред. За да употребим по-съвременни названия, ще наречем тия четири учения клерикализъм, милитаризъм, капитализъм и социализъм. Знайно е, че обществото в браминска Индия се е деляло на четири касти, четири съсловия - брамини или жреци, военни, търговци и занаятчии. Тия съсловия са образували строго затворени системи - забранени са били по-тесни родствени връзки на висшите съсловия с нисшите. Това са не само четири обществени школи, през които е минало човечеството от древността до днес, но те са и четири общи психологически форми, които са действали и действат в съзнанието на обикновения човек. Дори в течение на 24 часа човек ту е „клерикал“, поддържащ господството на духовенството, ту „социалист“. Тези четири течения имат дълбоки психологически корени в душата на човека, чийто живот засега се развива в този кръг. Затова те упорито присъстват и непрекъснато се трансформират в обществения живот на народите. Източникът им в душата на човека е още по-дълбок - той се крие в първоизвора на космичните сили.
Има три порядъка: идеален, реален и материален. Към първия принадлежат: Бог, Природа и Човек. Към втория спадат: народ, държава и личност. Към третия спадат: мозъчната, симпатичната, дихателната и храносмилателната система.
Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ да подобри отношенията си към другите народи. Българската държава е едно благо за народа.
Религията представлява вътрешната връзка на човека, която той има с Божествения свят и има за задача да възстанови човешките чувства и постъпки и го държи във връзка с Божественото в този живот. Да обича Бога, ближните си, народа си и да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал за благото на човека.
Армията е орган на държавата за запазване на народа и за поддържане на порядъка на държавата.
Семейството е образ какъв трябва да бъде народът, каква трябва да бъде религията и държавата.
Бащата и майката са образ на ония, които ще бъдат бъдещи управници на държавата.
Частите в тая първоначална клетка са разпределили труда си: едни от тях са образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатичната нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си, и сега още поддържа същия ред на нещата и превежда човешкия организъм в по-висока форма. Тя именно е първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: всички онези, които обработват земята и онези, които разпространяват човешките произведения, образуват стомашната му система, те доставят соковете. А всички онези, които се борят за благото на човечеството, организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, са емблемата на човешката воля. Бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатичната нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения, след него иде процесът на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта.
И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всички индивиди, представлява дефиренцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всичките сегашни форми. Всяка форма представлявала и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (свят на силите), на чувствения и на мисловния. Расите, народите, обществата, домът, индивидът - всички са тясно свързани помежду си. Туй, което става в расата, става в по-малък размер в народа; това, което става в народа, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер в дома, и това, което става в дома, същото става в по- малък размер в индивида.
Развитието на един народ зависи от развитието на душите, които го образуват. Народът сам по себе си като колективна душа не съществува. Хиляди и милиони души се събират в едно цяло, избират една душа, в която те се обединяват. Тези души някой път съставят един народ, а някой път съставят един човек. Следователно, един народ може да го турите в едно тяло, а някой път може да го турите в милиони тела. Вие нямате идея какво нещо е народ и какво нещо е индивид. Народът е разширен човек и човечеството е пак един човек. Всички тези народи са разширени в цялото човечество. И цялата вселена е пак разширен човек. Човек е цялата вселена в себе си. Един човек представя цялата вселена в себе си.
Съвременните хора поддържат духа. Що е един народ? Един народ е една велика душа, един велик дух, в един народ има едно велико сърце, един велик ум, всичките свързани заедно. Всичките хора, които образуват тоя народ, са малки клетки. Ако не са свързани с тази Първична причина, да живеят, какво бъдеще може да има един народ?
Колкото един народ е на по-високо развитие, по-добре е организиран неговият мозък в правия смисъл, според ония правила, според ония закони, които съществуват в природата. Защото аз не считам живота произволен. В света има една правова държава, има съвършени хора, от които ние може да черпим.
Като не познават себе си, нито познават силите, които се крият в тях, хората се оплакват от условията, от обществото, в което живеят, от народа и пр. Те не подозират, че като творци, като хора със способности те могат да излязат над всички условия, над всички среди и да живеят както разбират. От кое общество се оплакват? Събрали се 20-30 души на едно място, не се разбират помежду си и се наричат общество. Под думата „общество“ ние разбираме сбор от хора, които се разбират, които живеят в мир и съгласие помежду си. Възвишените и високонапредналите хора представляват духа на обществото, добрите хора представляват душата на обществото, а обикновените хора представляват тялото на тази душа. Ето защо, когато говорите за дадено общество, трябва да имате предвид за какво се произнасяте: за духа, за душата или за тялото на това общество.
Под думата „народ” аз разбирам съзнателното, а не масата. Туй възвишеното, благородното, това, което мисли, което чувства, това, което действа, това е народът. Кой беше бащата на еврейския народ? Авраам. Кой е праотецът на българите? Българите не го знаят. Българите нямат един Авраам, който ги е създал. Дръжте се за първия Авраам. Ще кажете, че Бог е нашият Баща. Щом е тъй, щом вярвате в това, и аз се радвам.
Аз под думите „всичкия народ“ не разбирам тълпата, масата. Така може да говорите вие за някое стадо животни, но когато се отнася за народа, се разбира най- разумното. Ако вие не внесете тая идея в ума си, създавате най-голямото нещастие в света.
Трябва да се проповядва, че славата на един народ или на една държава зависи от добрите, от благородните хора в нея.
Бъдещето на един народ зависи от дейността на духовните хора в него. Величието на един народ се дължи на неговите морални сили, на неговите високодуховни, просветени хора. Величието на един народ се дължи на неговите вътрешни идеали, които се прилагат в обществения и политическия живот. Добрите, разумните хора в една държава представят ядката на нейния вътрешен живот. Те са спасители на своя народ, така и на цялото човечество.
В какво седи величието на всички народи? В техния дух. Величието на всички народи седи в душите на техните велики хора. Величието на един народ седи в сплотяването на всички хора в този народ. Тъй трябва да се възпитават всички народи.
Всеки народ, който гони избраниците, които Бог е пратил, няма успех. Всеки човек, който гони своите хубави мисли, всеки човек, който гони своите хубави чувства, всеки човек, който гони своите хубави постъпки, той няма бъдеще. Законът е такъв. Това е религия. Трябва да се научите как да живеете.
В какво седеше юначеството на Дан Колов? Той дигаше борци по 100 килограма с ръцете си и ги блъскаше в земята. Дойде охтиката, блъсна него в земята. Отиде Дан Колов. Българинът е направил погрешка във физическо отношение, затова отиде Дан Колов. Когато в един народ започнат да измират хората, които носят интелигентност, после хората, които носят доброта, после хората, които носят сила, това показва известни погрешки на този народ. Сега Дан Колов се замества с друг Дан Колов в музиката. Сега той изскочи и уравновеси. Той се нарича Мазаров.
С какво се прочу Гърция? С Питагора, със Сократа, с Платона, с Аристотеля. Извадете вие Питагора от нея, извадете Сократа, извадете Платона, извадете Аристотеля, какво ще остане от гръцката култура? В нея има и хора на красноречието. Най-после с какво се прослави еврейският народ? С Христа, с пророците. Извадете Христа, извадете пророците, какво ще остане от еврейския народ? С какво се слави еврейският, френският и германският народ? Със своите велики хора.
Аз съжалявам един народ, който има криви хора. Във всеки един народ в света, който и да е, всички хора трябва да бъдат прави, всички трябва да бъдат хора на Любовта. Това е патриотизъм. Другото е кудкудякане.
Светът се нуждае от работници. От майките се изисква работа, от бащите се изисква работа, от синовете се изисква работа, от дъщерите, от учениците се изисква работа, от учителите се изисква работа. По кой начин ще дойде? Казвате: ще го създаде народът. Не си правете тия заблуждения! Народът е една нива - каквото сееш, това ще израсне. Ако сееш най-доброкачествените неща, те ще израснат.
Нещата в света стават бързо, когато се кооперират колективно 10, 20, 100, 1 000, милиони хора, един народ - и работата върви. В живота, когато се кооперират хората, работата върви. И в Небето, и в невидимия свят се кооперират, и ангелите се кооперират, и светлите духове - и работите вървят.
Няма същество в света, което да не е под влияние на личния, индивидуалния егоизъм. Следователно всяко същество разглежда нещата само от свое гледище. И когато хората говорят за някакъв си морал и закон, туй е по отношение само на техния личен егоизъм. Рядко се срещат хора, които истински разсъждават. Ако разглеждате света от единия до другия край, вие ще видите навсякъде закона на насилието, който произтича от егоизма на човека. Той сам го създава.
Та, сега ние търсим причината на злото в света. Откъде е дошло то? Много просто - от личния егоизъм на човека. Ако се освободим от него, ще влезем в колективния егоизъм. Може да се съберат 100 - 200 - 300 и повече хиляди хора на едно място, но при този колективен егоизъм, който съществува между тях, никакъв закон не можете да приложите. Ето, има Общество на народите създадено, но всички партии, всички общества, които съществуват в държавите, имат за принцип личния егоизъм. Той е основата. И ще видите, около него има неща привидни, уж за човечеството, за морала и за свободата, но всички имат за задача служене на личността на човека.
В сегашния обществен строй личният морал седи по-високо от обществения. В лично отношение хората са много по-добри, отколкото в обществено. Лично хората постъпват много по-справедливо, отколкото народите един спрямо друг.
Тогава аз привеждам закона: всеки един човек, вземете в най-малък размер, е отговорен за своята съдба. Той не е отговорен за онова, което става в света, за него той не може да бъде причина, но за малкото отклонение, за малкото зло, което е направил, той е отговорен. Има и някои странични външни влияния, но за създаването на най-малкото зло той си е причина. Следователно той е в състояние да изправи това положение.
Всеки един човек сам се разрушава и сам се въздига. Всяка държава сама се разрушава или въздига. Това е велик закон в природата, който регулира нещата.
С принципите, които сега държавите прилагат, по никой начин не може да се подобри икономическото положение. Всякога в механичните начини има скрито едно противоречие.
