ОТРАЖЕНИЕ
Проявите на физическия мозък имат отражение в астралния и в умствения мозък. Следователно, ако физическият мозък не функционира правилно, това се отразява в мозъка на другите два свята, дето човек преживява нещата по обратен път. Затова е казано, че човек не живее за себе си. Това, което става на физическия свят, има отражение и в останалите светове.
“Силите на мозъка”, стр. 123; 17
Всеки търси приятели, които да бъдат отзвук на неговите мисли, чувства и желания. Законът е верен и по отношение на БОГА. Човек е любим на БОГА, докато може да отразява Неговите мисли и желания. Той трябва да бъде огледало, БОГ да се оглежда в него.
“Идейната обич”, стр. 241; 85
Каквото е твоето отношение към БОГА, такова ще бъде отношението на хората към тебе.
“Любов към БОГА”, стр. 99; 198
Обичаш някоя храна, понеже е вкусна, внася нещо в организма ти. Тоя закон е верен. Една мисъл е толкова важна за тебе, колкото е приятна за твоя ум. Едно чувство е полезно за тебе дотолкова, доколкото се отразява приятно върху сърдцето ти.
“Изменена посока”, стр. 54; 195
Човек, който рисува в ума си, той отвън ще рисува. Човек, който пее в душата си, той и отвън ще пее. Човек, който служи на БОГА в душата си, той и отвън ще служи.
“В който град влезете”, стр. 9; 30
Животът на сърдцето представя реалното, а животът на ума – идеалното. Реалното дава възможност на идеалното да се отрази. Следователно идеалното се научава чрез закона на отражението.
“Реално и идеално”, стр. 98-99; 145
Всеки един човек се ограничава от своите мисли, от своите желания и от своите действия. Така седи великият закон в света. Второто нещо: тия наши мисли, чувства и действия имат вторични резултати в света. Има влияния чрез отражение.
“Волята Божия”, стр. 26; 27
Помогни си сам и Господ да ти помогне... Не прави на другите това, което не искаш и на тебе да правят, понеже каквато мисъл се зароди в тебе, същата мисъл ще се зароди и в другите хора.
“Да им дам живот”, стр. 253; 134
Има отзвук на нещата, отражение. Ако кажеш една лоша дума, ще се върне върху тебе; ако кажеш една добра дума, и тя ще се върне върху тебе.
“Основен тон”, стр. 62; 187
Ако хората изгубят добротата си, те ще се осакатят, ще станат инвалиди. Такъв е великият закон на живота. Следователно, когато човек изгуби или занемари една своя добродетел, едновременно с нея той изгубва или занемарява онзи уд, който е в услуга на тази добродетел.
“Бъдещото верую на човечеството”, стр. 11; 118
Когато човек се развива нормално, най-малката промяна в някоя част от тялото му, трябва да предизвика промяна и във всички останали органи. Същото става и при духовното развитие на човека. Стане ли някаква промяна в една от добродетелите на човека, трябва да стане промяна и в останалите добродетели.
“Перпендикулярът на живота”, стр. 107-108; 42
Физическите прояви са отражение на проявите, които съществуват в духовния свят.
“Ключът на живота”, стр. 18; 68
Постъпките на хората определят тяхната форма. Поддържаш ли правото на силния, ти си животно; поддържаш ли правото на слабия, ти си човек; поддържаш ли правото на всички, ти си ангел.
“Положителни и отрицателни сили на живота”, стр. 70; 81
Трябва да знаете, че ние не създаваме музиката, но се отразява съобразно законите на Невидимия свят.
“Равностранният триъгълник”, стр. 28; 36
Всички болести на физическия свят са се явили първо в духовния свят, а после са слезли на физическия. И ако човек успее да създаде антипод на идеята, която е причинила болестта в него, няма да мине много време, два или три месеца, и болестта ще изчезне. Същият закон се отнася до щастието, до богатството и до Доброто в света.
“Учителю благи!”, стр. 22; 75
Ние обръщаме внимание на външните неща. Не отричам външното, но то е един резултат на онзи, вътрешния живот. Трябва да знаем, че има един вътрешен живот и ако ние не разбираме закона на вътрешния живот, тогава външният живот, всички външни резултати ще бъдат криви и всички те ще се опълчат против нас.
“Общото благо”, стр. 71; 119
Колкото едни линии са по-дълги, били те прави или кръгообразни, толкова и енергиите, които са работили върху тях, са по-интензивни, по-интелигентни и по-разумни. Оттук, колкото един организъм е по-сложен и по-добре устроен, туй е признак и за по-голяма разумност.
“Приех от Отца Си”, стр. 14; 45
Христос казва: “Извади окото си”. Как? Като повърнете възприетата мисъл, която ви безпокои. Законът, който действа в този случай, е следният: Човекът, който произвежда смущения в ума на хората, смущава и своя ум. Лошият човек не може да произведе мир и радост в умовете и сърдцата на хората. Законът е същ и за добрия човек. Добрият, благородният човек, който е пълен с Любов не може да произведе в душите на хората скръб и страдания. Следователно Доброто произвежда у човека Добро, злото – зло, Истината – Истина, т.е. всяка реалност си има отражение.
“Идване (възприемане) на Духа”, стр. 77; 10
