ВИЖДАНЕ

ВИЖДАНЕ

Вижда онзи, който има очи. 69-89



Коя   е   отличителната   черта   на   очите?  Способността   да   виждат,   т.е.

зрението. 50-148



Блажени сте в това, което виждате със своето съзнание. 9.31-23



Според  философите   едни   неща   са   видими,   а   други   –   невидими.  Те

казват, че видими са ония тела, които могат да се пипат, усещат и възприемат

само чрез петте сетива. Не е така. Видими са и ония неща, които се възприемат

и вън от петте сетива. 27-208



Едно нещо е да пипаш,  а съвсем друго – да виждаш.  Едно нещо е да

изучаваш нещата чрез пипане; друго нещо е да изучаваш нещата чрез виждане,

чрез четене и непосредствено откриване на законите и пътищата на природата.

Да се докосне човек до законите на своя ум, на своето сърце и до своята воля

чрез очите си, по пътя на виждането, това значи, да е придобил положителната

наука на живота. 86-166



Казваш:  Аз виждам това,  но ти не го виждаш.  Всъщност всички хора

виждат, но всичко не разбират. 32-192



Някой казва, че видял нещо. Питам: Как става виждането – с очите или

с ума? С очите нищо не се постига, но с ума. 34-179



Според   мене   реално   е   това,   което   ти   виждаш.   Това,   което   всички

виждат,  не е реално.  Мнозина виждат нещата едновременно,  обаче всеки го

вижда по своему. 34-69



Това, което едновременно виждаме и съзнаваме,  е реално. Това, което

само виждаме, а не съзнаваме, не е реално; или това, което съзнаваме само, без

да виждаме, не е реално. Следователно когато човекът се съмнява в нещо, туй

подразбира, че той вижда нещата отвън само, без да ги съзнава отвътре. 131-29



Човек трябва да дойде до положение, когато едновременно ще вижда и

ще съзнава нещата. Това е привилегия, която мъчно се постига, но е възможна.

131-34



Облаците в човешкото съзнание трябва да се разпръснат,  да проникне

светлина в него, хората да виждат нещата ясно. 86-92



Да вижда ясно във всички светове, това е истинската култура, към която

хората се стремят. Смътното и ограничено виждане не е виждане, а гледане. За

такива хора е казано,  че  гледат,  а не виждат.  Които виждат ясно,  влизат в

съзнателна   връзка   с   нещата,   разбират   езика   им  и   се   разговарят   с   тях.  Да

виждате нещата физически,  това  значи да виждате само формата  им;  да  ги

виждате   духовно,   това   значи   да   виждате   по   съдържание;   да   ги   виждате

умствено,  това значи да виждате смисъла на нещата.  Обаче човек трябва да

вижда и в трите свята – по форма,  по съдържание и по смисъл.  Това значи

външно и вътрешно виждане. 25-4



Когато вибрациите на вашето зрение, външно и вътрешно, и вибрациите

на вашето съзнание се срещат в Божествения фокус,  вие ще се доберете до

реалностите на нещата. Дойдете ли до реалността, вие ще забравите външния

свят. Човек, който е видял нещата в тяхната реалност, той затваря вече книгата

на  живота  и  започва   да  помага  на   страдащите,  на   бедните,   които  обича  и

разбира, както разбира и себе си. 131-35



Специалният клас (воден от Учителя) дава възможност на ученика да

разбере законите, които управляват ума, сърцето и волята му, за да се справя с

мъчнотиите и страданията в живота си. Това значи човек да има отворени очи,

да вижда. И слепият се справя с мъчнотиите си, но чрез пипане. Едно нещо е да

пипаш,  а съвсем друго  -  да виждаш.  Едно нещо е да изучаваш нещата чрез

пипане;   друго   нещо   е   да   изучаваш  нещата   чрез   виждане,   чрез   четене   и

непосредствено   откриване   на   законите   и   пътищата   на   природата.   Да   се

домогне човек до законите на своя ум и на своето сърце, и на своята воля чрез

очите си, по пътя на виждането, това значи да е придобил положителната наука

на живота. 86-166



„Господи, да се отворят очите ни!” Има три вида виждане: физическо,

духовно   и   умствено.   Физическото   виждане   подразбира   външно   виждане.

Духовното виждане подразбира да познаеш обича ли те някой, или не те обича.

Умственото   виждане   значи   да   носиш  някого   в   ума   си.  Да   виждаш  човека

физически,   това   значи да   го  гледаш външно,  като  статуя.  Щом  го виждаш

духовно,  ти го виждаш като светлина,  като малка,  запалена свещица.  Според

някой   да   казваш,   че   виждаш   нещо   особено   в   човека,   това   значи   да   си

въобразяваш нещата.  Що е въображението? То не почива на илюзии,  но на

действителни неща.  Да си въобразяваш нещо,  и за това има причини.  Значи,

някакво усещане  произвежда  нещо в ума   ти и  той  създава   една  или друга

форма, И тъй, първото, физическото виждане е по форма; второто виждане –

духовното, е по съдържание, третото – умственото виждане, е по смисъл. Аз не

форма, И тъй, първото, физическото виждане е по форма; второто виждане –

духовното, е по съдържание, третото – умственото виждане, е по смисъл. Аз не

говоря за обикновения ум, за интелекта, но за ума като принцип, т.е. гениалния

ум.  Той е комбинация на сила;  той включва всичко в себе си.  Чрез разума

проникваш   във   вътрешния   смисъл   на   нещата.   Значи   чрез   разума   ти

възприемаш всичко и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Който вижда

нещата   и   по   трите   начина,   той   не   може   да   има   погрешни   схващания   за

предметите и явленията.  Той разбира нещата по същина.  Когато не схващаш

нещата   правилно,   това   значи,   че   недовиждаш...   Много   хора   се   спъват.

Недовиждат. 30-132



Който вижда, само той може да мисли; който не вижда, той не може да

мисли. Казват, че човек не трябва да вижда много. Не, човек трябва да вижда,

за да мисли. 58-130



Виждането,   това   е   процес   на   съзнанието.   Това   подразбира   будно

съзнание, а степента на тази будност показва степента на разумност-та. 9.31-3



Блажени сте в това, което виждате със своето съзнание. 9.31-23



Някой запитва: Може ли да се види реалността? Може, стига да е будно

съзнанието на човека.  Във виждането има два процеса:  процес на сенките и

процес на ясното виждане,  на реалността.  Реалността винаги има сенки пред

себе   си.  Онези,   които   не   са   запознати   със   същността   на  живота,   всякога

отправят погледа си към сенките на живота и вследствие на това произтичат

всички   разочарования   в   този   свят.  Онези,   които   отправят   погледа   си   към

самата реалност, те познават тази реалност и тя пребъдва в тяхното съзнание.

9.31-3



Правилните  очи подразбират  правилно виждане.  Ще виждаш нещата

вътрешно,  със съзнание.  Виждаш един предмет,  не го пожелавай за себе си.

Това не е виждане. Да виждаш нещата, това значи, да разбираш къде е мястото

им, да не желаеш да ги преместваш и да не ги пожелаваш за себе си. 68-130



Казвате:  първото задължение е да видим нещата.  Обаче виждането на

нещата често спъва човека. Да видиш нещо, това още не значи, че си разрешил

някой   въпрос.   За   пример   да   видиш  хляба,   това   не   подразбира,   че   си   се

нахранил... Да вижда човек нещата, без да ги опитва, без да ги притежава, това

значи да бъде изложен на изкушения,  които могат да го спънат в живота му.

Следователно виждането е достояние само на любещия човек. Може и трябва

да вижда само човекът,  който люби.  Който не люби,  трябва да остане сляп.

Който каже, че вижда, а не люби, той лъже себе си, лъже ближните си, лъже

Бога – той е сляп човек...  Виждането е свързано с любовта.  Без любов няма

виждане...  Който иска да вижда,  той трябва да люби.  Няма ли любов,  той е

сляп. 100-4



Някой казва:  Аз  не разбрах това нещо,  не ми е ясно.  Щом не си го

разбрал,  ти не си направил още първата стъпка.  Щом не ти е ясно,  нямаш

любов. Ама аз видях това нещо. Как можеш да го видиш, без да го разбереш?

Значи, нямаш любов. 100-5



Защо ви е тежко? Много причини има  за това.  Преди всичко не сте

дишали правилно, вследствие на което е станало свиване на кръвоносните ви

съдове. Затова мозъчната ви енергия не тече правилно; етерното ви тяло не е в

хармония с физическото. Тия състояния предизвикват вътрешно подпушване в

човека  и  той  започва  да   се   съмнява,  да   вижда   всичко наопаки.  От   вашето

разположение зависи да виждате нещата налице или наопаки. 51-247



Голямата светлина, която разкрива същественото в живота, е моментът

на   вдъхновяването.   Такова   нещо   представя   Божествената   светлина...   При

Божествената светлина човек вижда нещата, но той трябва да ги изучава.

Бързината, с която възвишените същества се движат, е толкова голяма,

че   те   са   почти   невидими.  Когато   погледнете   към   тях,   вие   виждате   само

светлина, без никакъв образ. Ако човешкият мозък и вибрациите на нервната

система на човека са еднакво нагласени с тия на възвишените същества, той би

могъл да види техния образ, да се слее с тяхното съзнание. Значи, ако умът и

сърцето на човека са нагласени според ума и сърцето на някой ангел, на някое

възвишено същество, той би могъл да влезе в съобщение с него, би могъл да го

разгледа добре, да види неговото лице, неговите очи, уши, уста, нос. 54-132



Духовната   наука   си   служи   с   други   очила,   т.е.   с   други   методи   за

виждане.  Те   се  различават  от  физическите.  Ако можете  да   запазите  мир и

спокойствие и насочите енергиите си върху очите на слепия, в него ще стане

известно просветление, и той ще вижда по-ясно. 28-41



Физическият свят представя мъгла за човешкото съзнание. Тя му пречи

да вижда ясно и да се ориентира.  Магнетичният сън не е нищо друго освен

разпръсване на мъглата и облаците в съзнанието на човека, за да вижда ясно

отде иде и накъде отива. Поставете един човек в магнетичен сън и слушайте

какво ще говори.  Той ще ви разправя живота си от четири-пет прераждания

насам.  Щом  се   събуди  от   съня,   всичко   забравя.  Достатъчно   е   да   отделите

човека от физическия свят, да го извадите от гъстата материя, за да си спомни

много неща от минали съществувания.  Потъне ли отново в гъстата материя,

пак забравя всичко. 25-209