МОЛИТВА
Молитвата не е механичен процес, но вътрешна нужда на душата. Тя е общение на душата с БОГА. Молитвата е реалност, а не сянка. Това, което в даден момент дава сила на ума, на сърдцето, на душата и на духа, е реално. Вън от човека, реалност не съществува. Който разбира вътрешния закон на реалността, той гледа еднакво на всички неща. Ако не разбира този закон, човек вижда нещата ту в една, ту в друга форма; ту по-мъчни, ту по-лесни за прилагане.
“В рова на лъвовете”, стр. 134; 11
Щом насочиш мисълта си към БОГА, в дадения случай извън времето си – ще настане една промяна в тебе. Ако ти имаш най-лошото разположение, имаш най-лошата болест, проказа може да имаш, ако с вяра насочиш ума си към БОГА, веднага тази проказа ще изчезне.
“Да се родите изново”, стр. 205; 185
Молитвата е свещен акт, в който човешката душа взима участие... Каже ли някой, че молитвата му не е приета, това показва, че неговата молитва не е истинска.
“Природна философия”, стр. 196; 82
Молитвата е един закон на поливане. Аз сега употребявам закона за молитвата, като закон за поливане… Молитвата е един символ, чрез който се привличат всички добри влияния. Слънчевата светлина, слънчевата топлина, дъждът, влагата, това са добрите влияния при молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посято.
“Последното място”, стр. 16; 30
Когато човек излиза сутрин на молитва и мисли, че трябва да вземе нещо, той не разбира закона. Той непременно трябва да даде нещо от себе си.
“Нашето място”, стр. 7; 99
Като отиваш при Господа, трябва да ти е радостно.
“27 август, четвъртък”, стр. 40; 37
Някои хора мислят, че като се помолят веднъж за нещо, това е достатъчно. Не, хванеш ли се веднъж на хорото, и да искаш вече да се пуснеш, не можеш. Защо? Законът е такъв. Помолиш ли се веднъж, твоята молитва трябва да премине през душите, умовете и сърдцата на всички хора и след това пак да се върне при тебе. Щом се върне при тебе, ти вече си свободен. Някой човек, като се помоли веднъж и получи веднага отговор, казва: “Няма да се моля повече”. Обаче, помолил ли се веднъж, Природата вече го заставя да продължава молитвата си. Той вече носи последствията на своята молитва.
“Духовното у човека”, стр. 174; 81
Като станеш сутринта, най-първо мисли за Божествения свят, за разумния свят, дето няма никакви противоречиея. Той се намира горе на главата. Изпрати кръв нагоре там. След това започни да мислиш за онзи умствен свят, дето всички учени хора са концентрирали ума си.
“Самовъзпитание”, стр. 38; 156
Достатъчно е човек да отправи ума си към мястото на БОГА, за да приеме част от общото благо.
“Мястото на БОГА”, стр. 151; 99
Когато се молиш на български, твоята мисъл се трансформира. С тези трептения, които има, не става. Ако отиде така, ще стане цяла буря. Трансформира се полека-лека и се усилва речта. Като отива при БОГА, речта трябва да се усили.
“Славата Божия, Царството Божие и волята Божия”, стр. 26; 155
Когато се намери пред известна мъчнотия, човек се затваря в кръг. За да се справи с тази мъчнотия, той трябва да дойде до центъра на кръга, до най-трудните условия и оттам да започне да възлиза нагоре. Тъй щото, най-страшното е, докато човек дойде до центъра. Стигне ли до центъра, нагоре от него лесно се излиза. Когато навлиза към центъра на Земята, човек трябва да разпери крилата си, да слиза леко, без сътресения, без никакви наранявания. Това се постига само при пълно съзнание, при присъствие на ума, при спазване на връзката между БОГА и душата. Само при тези условия човек може да преодолее всички мъчнотии и страдания и да излезе от тях неповреден. Първите християни са знаели тези закони и са поддържали връзката си с БОГА чрез постоянна молитва.
“Математически задачи”, стр. 96-97; 40
Ако вие не мислите дълго време за БОГА, не може да имате постижение.
“Принуждава ни”, стр. 53; 207
Ще приведа един пример за една смела майка, която имала само едно дете. Тази майка обичала много детето си. Един ден детето ¢ се разболяло. Тя викала лекари, баби, но всички се произнесли, че детето ще умре, няма да издържи болестта. Тогава майката се обърнала към БОГА с думите: “Господи, моля те, подари живота на детето ми!”... Майката искала да живее детето ¢, и Господ отговорил на молбата ¢. Той ¢ доказал, че това, което не е възможно за бабите, нито за лекарите, е възможно за Него.
“Голямото благо”, стр. 20; 77
Молитвата е усилия за човешката душа, да бъде свързана постоянно с БОГА.
“Платното”, стр. 42; 205
Казвате: “Нищо не разбрахме от това, което ни говорихте”. Радвам се, че нищо не сте разбрали. Давам на някого пари назаем. Той казва: “Разбрах, много ти благодаря. Аз ще ги платя”. Когато ги плати, тогава пък аз ще разбера. Когато някой казва, че ще ми плати, той има предвид бъдещето. Той и на смъртта казва: “Ще ме почакаш няколко минути, да си платя дълга”. Ако не каже така на смъртта, той не е разбрал закона. Следователно, ако дойде нещастието или страданието при тебе, кажи: “Дай ми пет минути на разположение, да си свърша работата!”... Петте минути ще употребиш за молитва, да благодариш на БОГА, че ти изпратил изпитанието. Такъв е законът.
“Правила за живота”, стр. 28; 110
Създават се желания в нас и когато се оплетем в тях, показват ни закона, как да се избавим. Лягай и ставай все с БОГА, само това е важно.
“Поразрови малко около него”, стр. 118; 199
Когато аз се моля, “Добрата молитва” ми отнема 15 минути; за “91 псалом” и “Пътят на живота” употребявам 20 минути, а като чета “Отче наш”, минава половин час, и като дойда до “Молитвата на Царството”, става един час. Ако се молите с мене заедно няколко пъти по този начин, нито един няма да остане тук. Много естествено, ако накарам един човек да работи 10-12 часа на ден, ще му излязат пришки на ръцете. Ако работи 15 минути, нищо няма да му стане. Обаче с бързане нищо не се постига. Тези 15 минути представят закон, чрез който се разтопяват всички заблуждения, а 20 минути е закон на творчество, на работа; 30 минути или половин час, е закон на равновесие. Който не разбира тези закони, ще се обезсърчи; който ги разбира, ще приложи и 15-те, и 20-те, и 30-те минути и при молитва, и при четене на Библията.
“Слабото и силното”, стр. 101; 110
Сега религиозните хора имат една поза – поставят ръцете си една срещу друга с допрени пръсти или пък, като се молят, вдигат двете си ръце с длани нагоре. Защо ги турят така? Когато ги съединяваш двете си ръце, ти съединяваш в себе си принципа на Любовта и Обичта на Божествения свят, съединяваш ангелския и човешкия свят в двете си ръце, съединяваш двата полюса и отправяш ума си към БОГА. БОГ е закон на единство.
“Да работим с радост”, стр. 55; 182
Ти можеш да минаваш за праведен човек, но един ден кривата мисъл ще разруши живота ти, и ти ще понесеш последствията на своите заблуждения. Защо става така? Защото не си спазил закона – да си кажеш на видело всичко, което БОГ е говорил на душата ти и написал в сърдцето ти.
“На видело”, стр. 244; 80
Когато влезеш в скришната си стаичка, в стаята на своя ум, остави своите обикновени безпокойства и тревоги, не ги внасяй в къщата на своя вътрешен живот.
“Развитие на добродетелите”, стр. 456; 198
И както в този свят имаме нужда да подобрим дишането си чрез изкуствени методи, така и в Душевния свят има нужда да правим молитва.
“Молитва”, стр. 62; 201
Питате защо сме се родили. За да посещавате Господа. Този е великият закон, по който хората със своите скърби и земни нужди се сближават. Ако нямаха нужда, не биха разбрали в какво седят хубостите на живота.
“Простотата”, стр. 44; 203
Примирете се с БОГА, нищо повече.
“Епоха на обнова”, стр. 80; 200
Някои казват, че човешкото сърдце било развалено и следователно няма какво да се пази. То е така, но когато един човек се обърне към БОГА, неговото сърдце се обновява.
“Без наука няма сполука”, стр. 65; 205
Когато разумният човек разбере великия закон на молитвата, той ще стане истински човек, той ще стане един от великите адепти. И когато човек разбере какво нещо е разумното движение, той пак ще стане един велик адепт.
“Дава плод”, стр. 9; 46
Докато съвременните хора отправят молитвите си към БОГА без Любов, те ще седят отвън; щом започнат да отправят молитвите си към БОГА с Любов, те ще бъдат приети вътре. Тъй щото будно съзнание се изисква от хората, за да могат те да запазят правилни отношения към БОГА.
“Дойде на себе си”, стр. 290-291; 50
