ДУШАТА НА ЧОВЕКА

ДУШАТА НА ЧОВЕКА

В света човек съществува... като душа. 19.6-10

Под   думата   „душа"   разбирам   Божественото   начало   в   човека,

висшата му проява на физическия свят. 71-121

Душата представлява най-меката,  най-нежната форма в света.  18.5-

20

Когато се организира душата, казваме, че човек оживява. 25-312

Човек пременява много тела, много органи, но той като душа, която

се развива, като съзнание в Природата не се губи. Това е един факт, който

няма никакво изключение. 119-21

Душата   представя  истинския   човек,   който   гради,   твори  и   създава

нещата.  Както човек събира материали за съграждане на физическото си

тяло, така и душата събира материали за съграждане на Божественото си

тяло. Човек трябва да има къща не само за гости от физическия свят, но той

се нуждае и от къща за приемане на Господа. 25-310

Не   е   достатъчно   само   човек   да   отрече   или   да   признае

съществуването на душата, но той трябва да се домогне до нея, да разбере

какви задачи са дадени да разрешава и да се солидаризира с нея за обща

работа. 53-32

В   познаването   на   човешката   душа   се   крие   смисълът   на   живота.

Докато   дойде   до   това   познание,   човек   минава   през   големи   мъчнотии,

препятствия и противоречия,  но всичко това не трябва да го обезсърчава.

95-34

Душата е равнодействаща сила по отношение на ума, на сърцето и

на волята. 73-90

Каквато е душата ни, такова ще бъде и блаженството ни. 25-312

От   душата   във   вид   на   силови   линии   излизат   всички   органи   на

човешкото тяло. 65-190

Онзи човек,   който има душа,  не се дразни,  онзи човек,   който има

душа, не се нуждае от любовта на хората, той сам е любов. Помнете, човек,

който търси любовта на света, човек, който търси удоволствията, той е човек

без душа. 9.31-18

Велика е  човешката душа!  Тя носи в  себе  си,  в  своето развитие,

постиженията на цялото човечество. 51-9

Отношението   на   човека   към   душата   му,   както   и   към   душите   на

другите хора, са отношения към Бога. 53-33

Според едни душата се намира някъде под лъжичката; според други

тя е средата на слънчевия възел, наречен стомашен мозък. 65-190

Клетките представят тухлите,  от които с съградено човешкото тяло,

Душата на човека е вън от тези клетки. Тя е свободна и нищо не е в сила да я

ограничи. 47-202

Човек може съзнателно да излезе от тялото си, да отиде в Духовния

свят  и пак  да  се върне на  земята.  Понякога  това  става и несъзнателно.

Душата му се отделя от тялото...  Душата, висшето „аз", може временно да

напусне тялото и да се разхожда,  дето намира за добре.  Духът и душата

живеят самостоятелен живот,  независим от този на личността,  на низшето

„аз”. 57-37

Всяка душа излиза от Бога с цел да научи живота,  да познае себе

си...   Познаването   на   себе   си   подразбира   познаване   на   Божественото.

Познаването   на   Божественото   подразбира   влизане   на   Безграничното   в

рамките   или   в   границите   на   граничното.   Това   не   е   нищо   друго   освен

самоопределяне. Всяка гранила създава формите, а всяка форма съдържа в

себе си посока на движение, или път на еволюция, през която егото, АЗ-ът,

или човешката душа трябва да мине, за да се усъвършенства. 71-71

Човешката душа слиза на земята, за да стане силна. 71-72

Скъпоценният   камък   представя   човешката   душа,   която   трябва   да

освободите, да я очистите от праха и така да я занесете на небето, дето е

нейното   място.   Човешката   душа   е   жив   камък,   тя   не   служи   само   за

украшение. Както детето е спокойно, когато се намира в обятията на майка

си, така и човешката душа е спокойна, когато е предадена в ръцете на Бога...

Всички велики подтици на човешката душа, всички благородни и възвишени

мисли и чувства,  всичкият стремеж на човека към деятелност се дължи на

Бога. 48-17

Отношенията   на   човека   към   душата   му,   както   и   към   душите   на

другите хора са отношения към Бога. 53-33