Човек няма право да оставя на сина си или на дъщеря си да му уреждат работите, да му оправят обърканите тефтери. Защото, ако остави другите да му оправят обърканите сметки, той ще остане между небето и земята и ще ходи немил – недраг.
Ако остави това на другите, такъв човек ще се намери в положението на онзи български свещеник, който вземал пари от хората да им споменава имената, но не ги споменавал. Събрал една голяма торба пълна с поменици, но не ги споменавал. По едно време умира, но не отива горе на небето, а остава да се скита по земята. Идва нов свещеник в църквата, влиза в олтара, иска да служи, но веднага старият свещеник му се явява. Новият свещеник избягва и казва на паството си: “Ще ме извините, не съм разположен да служа тук.” – и си отива. Идва втори свещеник, но и той избягва. Няколко души свещеници избягали, плашили се от стария свещеник, който им се явявал. Последния свещеник, който дошъл, бил по-смел, запитва стария свещеник какво иска. Той му показва торбата с помениците и му казва: “Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога да отида нагоре.” Когато новият свещеник отслужил всички тия имена, старият вече престанал да се явява.
Сега ние казваме: Това са анекдоти. Не, с неизпълнението Волята Божия, човек се спъва. И колкото по-високо седи човек в света, толкова повече се спъва. И царе, и свещеници, и владици, и учители – с неизпълнението Волята Божия, с неизпълнението на онова, което Бог им е възложил, те все повече и повече се свързват и трябва да седят дълго време на земята, докато се развържат. Отговорности има човек в този свят!
