Библия - Beinsa.bg

Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов

НАЧАЛО

БИБЛИЯ СТАР ЗАВЕТ
Битие Изход Левит Числа Второзаконие Исус Навиев Съдии Рут 1 Царе 2 Царе 3 Царе 4 Царе 1 Летописи 2 Летописи Ездра 
Неемия Естир Йов Псалми Притчи Еклесиаст Песен на песните Исая Еремия Плач Еремиев Езекил Данаил Осия Иоил 
Амос Авдий Йон Михей Наум Авакум Софоний Агей Захария Малахия 

БИБЛИЯ НОВ ЗАВЕТ
Матей Марко Лука Йоан Деяния Римляни 1 Коринтяни 2 Коринтяни Галатяни Ефесяни Филипяни Колосяни 1 Солунци 
2 Солунци 1 Тимотей 2 Тимотей Тит Филимон Евреи Яков 1 Петрово 2 Петрово 1 Йоаново 2 Йоаново 3 Йоаново Юда Откровение

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12,

Еклесиаст 5
1. Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.
● Най-голямото изкуство / Какво ще говори Учителят, УС
● Най-голямото изкуство / Какво ще говори Учителят, УС
● Най-голямото изкуство / Какво ще говори Учителят, УС
● Най-голямото изкуство / Какво ще говори Учителят, УС
2. Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, Затова нека бъдат думите ти малко;
● Най-голямото изкуство / Какво ще говори Учителят, УС
3. Защото, както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.
4. Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото Той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.
● Изпълнѝ, НБ
5. По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.
6. Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител {Еврейски: Пред ангела.}, че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?
7. Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.
8. Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.
9. При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.
10. Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.
11. Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им Освен да ги гледат с очите си?
12. Сънят на работникът е сладък, малко ли е ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.
13. Има тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за собствената му вреда;
14. И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.
15. Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.
16. Още и това е тежко зло, Че по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?
17. Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.
18. Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.
19. И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал власт да яде от тях, И да взема дяла си, и да се весели с труда си, - Това е дар от Бога.
20. Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.

БЕСЕДИ ОТ ТАЗИ ГЛАВА:

V1-ON