Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов
НАЧАЛО

Категория:

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
БИБЛИЯ СТАР ЗАВЕТ
Битие,   Изход,   Левит,   Числа,   Второзаконие,   Исус Навиев,   Съдии,   Рут,   1 Царе,   2 Царе,   3 Царе,   4 Царе,   1 Летописи,   2 Летописи,   Ездра ,   Неемия,   Естир,   Йов,   Псалми,   Притчи,   Еклесиаст,   Песен на песните,   Исая,   Еремия,   Плач Еремиев,   Езекил,   Данаил,   Осия,   Иоил ,   Амос,   Авдий,   Йон,   Михей,   НаумАвакум,   Софоний,   Агей,   Захария,   Малахия ,  

БИБЛИЯ НОВ ЗАВЕТ
Матей,   Марко,   Лука,   Йоан,   Деяния,   Римляни,   1 Коринтяни,   2 Коринтяни,   Галатяни,   Ефесяни,   Филипяни,   Колосяни,   1 Солунци ,   2 Солунци,   1 Тимотей,   2 Тимотей,   Тит,   Филимон,   Евреи,   Яков,   1 Петрово,   2 Петрово,   1 Йоаново,   2 Йоаново,   3 Йоаново,   Юда,   Откровение,  

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50,

Битие 29
1. Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.
2. И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.
3. И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.
4. И Яков каза на овчарите: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.
5. И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.
6. И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците.
7. А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете.
8. А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.
9. Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше.
10. А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.
11. И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
12. И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си.
13. А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лавана всичко.
14. И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.
15. След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата.
16. А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил,
17. на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
18. И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.
19. И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.
20. И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.
21. След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.
22. И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.
23. А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.
24. И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
25. Но на утринта, ето че беше Лия. И Яков рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?
26. А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.
27. Свърши сватбарската седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.
28. И Яков стори така; свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.
29. И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
30. И Яков влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лавана още седем години.
31. А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.
32. И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.
33. И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}.
34. Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}.
35. И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}. И престана да ражда.

БЕСЕДИ ОТ ТАЗИ ГЛАВА: