Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов
НАЧАЛО

Категория:

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
БИБЛИЯ СТАР ЗАВЕТ
Битие,   Изход,   Левит,   Числа,   Второзаконие,   Исус Навиев,   Съдии,   Рут,   1 Царе,   2 Царе,   3 Царе,   4 Царе,   1 Летописи,   2 Летописи,   Ездра ,   Неемия,   Естир,   Йов,   Псалми,   Притчи,   Еклесиаст,   Песен на песните,   Исая,   Еремия,   Плач Еремиев,   Езекил,   Данаил,   Осия,   Иоил ,   Амос,   Авдий,   Йон,   Михей,   НаумАвакум,   Софоний,   Агей,   Захария,   Малахия ,  

БИБЛИЯ НОВ ЗАВЕТ
Матей,   Марко,   Лука,   Йоан,   Деяния,   Римляни,   1 Коринтяни,   2 Коринтяни,   Галатяни,   Ефесяни,   Филипяни,   Колосяни,   1 Солунци ,   2 Солунци,   1 Тимотей,   2 Тимотей,   Тит,   Филимон,   Евреи,   Яков,   1 Петрово,   2 Петрово,   1 Йоаново,   2 Йоаново,   3 Йоаново,   Юда,   Откровение,  

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28,

Деяния 26
1. Тогава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:
2. Честит се считам, царю Агрипо, за гдето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,
3. а, най-вече, защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.
4. Какъв, прочее, беше моят живот от младини, това всичките юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Ерусалим.
5. Защото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях като фарисей.
6. И сега стоя пред съда понеже имам надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,
7. до изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощем и денем. За тая надежда, царю [Агрипо], ме обвиняват юдеите!
8. Защо да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?
9. И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;
10. което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.
    ● Божествената усмивка, ООК
11. И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.
12. По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,
13. по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене.
14. И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.
15. И аз рекох: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш.
16. Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия,
17. като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,
18. да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в Мене.
19. Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение;
20. но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Ерусалим и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си.
21. По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.
22. Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден та свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,
23. сиреч, че Христос трябваше да пострада, и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ и на езичниците.
24. Когато той така се защищаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.
25. А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи.
26. Защото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.
27. Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная че ги вярваш.
28. А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана християнин!
29. А Павел рече: Молил се бих Богу щото, било с малко, било с много, не само ти, но и всички които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.
30. Тогава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.
31. И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.
32. А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне, ако не беше се отнесъл до Кесаря.

БЕСЕДИ ОТ ТАЗИ ГЛАВА:
    ● Вяра и вярване, СБ, РБ, УС